Китайският език е тонален. Има 4 тона + 1 нулев, т.е. може да се каже, че има 5 тона. Това е голяма трудност (фонетична) за изучаването му от чужденци, чиито езици не са тонални (а те повечето езици по света не са, с изключение на виетнамския и още няколко, доколкото знам). За да може да се разбере кой йероглиф с какъв тон се изговаря си има измислена латиница с диакритични знаци, която се казва "пинин". Какво значи това? Илюстрирам с пример: йероглифът 渝 на български (с кирилица) може да се транскрибира като "Ю". Това обаче няма да е точно, защото едно, че не е същото като българското "ю" въпросното произнасяне на този йероглиф, второ, че като напишеш само "ю" на кирилица или нещо такова на латиница ("yu", "ju", "iu" и пр.), не се разбира в кой тон от всичките онези 4+1 да се изговори (или, ако искате - "да се "изпее""). Затова с пинин записването, т.е. транскрибцията, си е по-точно, а именно- "Yú". Онази чертица, която забелязвате над латинското "u" си е пример за един от диакритичните знаци, които в пинин се използват основно за предаване на тоновете на китайския език.
А не може ли да се говори без тонове? Ей-така, като на български с 1-2 тона (ударението в българския език, а и в останалите езици, може да се приеме за нещо което е донякъде подобно на китайски тон - за пример даваме думи "кОла" и "колА" - първото като напитката "Кока Кола", "Пепси Кола" и всякакви други коли, а второто като лек автомобил. Виждате как, в зависимост от това къде пада ударението, произнасянето или "тоналността" на гласните "О" и "А" в "кола" си се различават).
Е, представете си, ако българският език имаше работа не просто с едно ударение, а да речем с 4-5 "ударения", т.е. тонове колко трудно щяхте да разбирате някой/някоя, който/която не ги спазва.
В Китай много чужденци не говорят китайски език (по различни причини не им се налага, защото не се задържат много тук или пък, защото имат късмета да има кой постоянно да им превежда, тъй-като, към днешна дата рядко китайците говорят английски на задоволително ниво, а още по-малко руски и съвсем малко български или татарски
Всъщност татарският се говори повече от българския в Китай, защото тук има татарско малцинство, но това е друга тема). Тези от чужденците, които все пак, са положили труд и са научили китайски, не винаги се справят с тоновете и, да речем, само 20 % или 25 % от китайците може да ги разберат веднага и напълно (напр. досещайки се какво е значението на неправилно произнесена дума като тон и/или не само като тон, от контекста; по същия начин по който вие, да речем, бихте се досетили, ако някой чужденец ви каже, че иска да пие една колА, а не кОла, просто защото колАта не може да се пие, а кОлата може).
Някои малцинства в Китай, които нямат тонални езици и тези от хората сред тях, които не са могли и/или искали да научат добре китайския език (например някои от уйгурите, които са роднини на татарите и
прабългарите, т.е. тюрки са), също не говорят добре тоновете.
В резултат се натъкваме на следните проблеми:
-неразбиране, двусмислици
-понякога и подигравки (къде по-добросърдечни, къде по-злобни, в зависимост от ситуацията и от конкретните хора - китайци и некитайци, все хора), които биха могли да доведат до конфликти, а това не е препоръчително, особено в Китай, където и до ден-днешен се прилага смъртно наказание.
Ето защо, ако някой иска да учи китайски език
трябва да е от самото начало наясно с тази трудност. Разбира се, че
не за всеки тоновете ще са еднакво трудни, но това си е така до всичко, което се учи - математика, философия, химия, ОТМ (
Оптимизация за търсещи машини), физика, а не само тоновете в китайския език.
Topic: Бележки за ученето на китайски език от Гесер Курултаев (Read 17918 times)