[MSL]

 

За промяната на мненията, гледните точки и ценностите

Много хора смятат, че ако някой е на дадено мнение, отстоява определена гледна точка и защитава дадени ценности, то той и вбъдеще ще мисли по същия начин. Животът, обаче, както и цялата човешка история показват, че това съвсем не е задължително и има много примери на хора, които с времето са си променяли мнения, възгледи, ценности по една или друга причина.
 Да си припомним историята на Анна Жаклар (Анна Васильевна Корвин-Круковская) - докато си е в Русия тя спори с Достоевски за родината им и не проявява неговата родолюбивост, но когато чува бъдещия си френски съпруг (Виктор Жаклар) да говори пренебрежително за Русия, тя си спомня за Достоевски и почнала дори да съжалява, че не е запомнила всички онези негови защитни, проруски речи, които по онова време са я дразнили.
 Отношението към промяната на гледните точки, мненията, политическите възгледи, ценностните системи е различно - някои го критикуват, други ги възхваляват, а трети ги приемат безпристрастно. Зависи от много неща - напр., ако някой е станал религиозен, тази негова промяна ще се аплодира от вярващите в същата религия, но не и от атеистите и научните атеисти. Подобно е и положението с политическите възгледи, и т.н.

[MSL]

Уникалното съдържание и неговото споделяне

  Ами, понеже съм сега на тази вълна, искам да понапиша още по този въпрос, макар и преди да сме го засягали тук. Става дума за пълненето на чужди проекти/сайтове със съдържание (т.е. за уникалното, авторското съдържание и неговото споделяне).
 Някои хора си имат много различна работа и затова не им остава време да се регват/логват по сайтове/блогове/форуми/енциклопедии... Други, обаче имат и го правят с видимо удоволствие и, в някои случаи - пристрастяване. Според мен е недалновидно, ако някой, има време и  пише безплатно някъде си, вместо да изкара пари от писане на други места (вкл. в собствен сайт/сайтове) и един да ден си посипва главата с пепел/да си скубе косите/др. идиоматични изрази, че не си е запълнил времето с някакви по-полезни за себе си дейности (отколкото пълненето на чужди проекти със статии, коментари, редакции и т.н.) Е, честно казано, дали някой е писал или не е писал за себе си - много слабо ме интересува, защото както не само аз съм го видял и разбрал, много малко хора ще се поучат от подобни мнения и затова писането по такива теми е по-скоро, в това отношение, нещо клонящо към формалност, но пък смятам, че е смислено и от полза, затова и го пиша тук.
 Я сега и да продължа малко, за да се получи една по-обемна статия по въпроса. Професионално, според мен, говорейки си за изкарване на пари от интернет, става дума за това, че някой сайт ХИКС е чужд проект - собственикът е някой си Игрек, а не ти (да те наречем "Зед"). Зед и другите като него са се впрегнали да пишат без пари в чужд проект. Ако всичките статии, които пишат там и всичкото време, което прахосват за неща от сорта на: редакции, следене, четене, обмисляне, отговаряне, сверяване, проверяване и кой знае още какво в проекта ХИКС го развият в собствен сайт/проект, т.е. там да си пишат статии, разкази, романи, мнения, евентуални отговори и т.н., и т.н., а после да сложат малко реклама от Гугъл Адсенс или друга подобна (а защо не и директна реклама, например), то тогава ще може да получат някакво парично възнаграждение за труда си. Е, ще ме прощават младите, нервъстни и/или неориетирани приятели, но да пишеш и да ти се заплаща нещо е един голям плюс за творчеството/литературата/писането, защото така имаш повече стимул и повече икономическа полза.
 Нека да вземем за пример някое младо момче или момиче, а и някои по-възрастни, но неориентирани/неможещи/незнаещи люде как не знаят да изкарват пари онлайн. За всички тях е разбираемо да пишат просто ей-така - за удоволствие и/или за слава, в несвоите проекти. Само че един ден, ако имат, например, заболяло дете (или друг скъп човек, или самите те), и почнат да се нуждаят от пари, то, може би, ще се сетят, че на младини (или просто по-рано) е трябвало вместо "залудо" да пишат на други хора безплатно, да си пишат за себе си (или поне за други, НО СРЕЩУ ЗАПЛАЩАНЕ) и да си подсигурят някакво евентуално по-богато бъдеще. Даже и да си милионер или милиардер, не виждам причини защо, ако можеш да пишеш не го правиш в собствен сайт, а да пълниш безплатно чужди проекти?! Толкова ли е трудно да се направи собствен сайт?! Толкова ли е трудно, ако ти е трудно да си направиш собствен сайт, то да си платиш на някой да ти го направи?! Честно си говорим и без излишни любезности. Знам, че не са малко хората в това положение (преди и аз бях един от тях), та ви го казвам/пиша приятелски - наливате вода в чужда воденица и не си осребрявате писането/творчеството/времето. Ако Толкин, Ленин или Вазов получат пари срещу нещо написано, то това не ги прави по-малко Толкин, по-малко Ленин или по-малко Вазов! Много зле са се ориентирали тези, които смятат, че имаш ли приход от писане/творчество е не-литература и не-творчество, а пишеш ли безплатно за чужди проекти било литература/творчество и пр. Направо се шашкам като чета такива неща!
 Със здраве и успех не само в творчеството, но и в изкарването на пари!
 

(Духовното богатство е важно, но само с него и без материално богатство не се оцелява в капиталистическия ни съвременен свят!)

[MSL]

Уникалното съдържание и неговото споделяне

  Ами, понеже съм сега на тази вълна, искам да понапиша още по този въпрос, макар и преди да сме го засягали тук. Става дума за пълненето на чужди проекти/сайтове със съдържание (т.е. за уникалното, авторското съдържание и неговото споделяне).
 Някои хора си имат много различна работа и затова не им остава време да се регват/логват по сайтове/блогове/форуми/енциклопедии... Други, обаче имат и го правят с видимо удоволствие и, в някои случаи - пристрастяване. Според мен е недалновидно, ако някой, има време и  пише безплатно някъде си, вместо да изкара пари от писане на други места (вкл. в собствен сайт/сайтове) и един да ден си посипва главата с пепел/да си скубе косите/др. идиоматични изрази, че не си е запълнил времето с някакви по-полезни за себе си дейности (отколкото пълненето на чужди проекти със статии, коментари, редакции и т.н.) Е, честно казано, дали някой е писал или не е писал за себе си - много слабо ме интересува, защото както не само аз съм го видял и разбрал, много малко хора ще се поучат от подобни мнения и затова писането по такива теми е по-скоро, в това отношение, нещо клонящо към формалност, но пък смятам, че е смислено и от полза, затова и го пиша тук.
 Я сега и да продължа малко, за да се получи една по-обемна статия по въпроса. Професионално, според мен, говорейки си за изкарване на пари от интернет, става дума за това, че някой сайт ХИКС е чужд проект - собственикът е някой си Игрек, а не ти (да те наречем "Зед"). Зед и другите като него са се впрегнали да пишат без пари в чужд проект. Ако всичките статии, които пишат там и всичкото време, което прахосват за неща от сорта на: редакции, следене, четене, обмисляне, отговаряне, сверяване, проверяване и кой знае още какво в проекта ХИКС го развият в собствен сайт/проект, т.е. там да си пишат статии, разкази, романи, мнения, евентуални отговори и т.н., и т.н., а после да сложат малко реклама от Гугъл Адсенс или друга подобна (а защо не и директна реклама, например), то тогава ще може да получат някакво парично възнаграждение за труда си. Е, ще ме прощават младите, нервъстни и/или неориетирани приятели, но да пишеш и да ти се заплаща нещо е един голям плюс за творчеството/литературата/писането, защото така имаш повече стимул и повече икономическа полза.
 Нека да вземем за пример някое младо момче или момиче, а и някои по-възрастни, но неориентирани/неможещи/незнаещи люде как не знаят да изкарват пари онлайн. За всички тях е разбираемо да пишат просто ей-така - за удоволствие и/или за слава, в несвоите проекти. Само че един ден, ако имат, например, заболяло дете (или друг скъп човек, или самите те), и почнат да се нуждаят от пари, то, може би, ще се сетят, че на младини (или просто по-рано) е трябвало вместо "залудо" да пишат на други хора безплатно, да си пишат за себе си (или поне за други, НО СРЕЩУ ЗАПЛАЩАНЕ) и да си подсигурят някакво евентуално по-богато бъдеще. Даже и да си милионер или милиардер, не виждам причини защо, ако можеш да пишеш не го правиш в собствен сайт, а да пълниш безплатно чужди проекти?! Толкова ли е трудно да се направи собствен сайт?! Толкова ли е трудно, ако ти е трудно да си направиш собствен сайт, то да си платиш на някой да ти го направи?! Честно си говорим и без излишни любезности. Знам, че не са малко хората в това положение (преди и аз бях един от тях), та ви го казвам/пиша приятелски - наливате вода в чужда воденица и не си осребрявате писането/творчеството/времето. Ако Толкин, Ленин или Вазов получат пари срещу нещо написано, то това не ги прави по-малко Толкин, по-малко Ленин или по-малко Вазов! Много зле са се ориентирали тези, които смятат, че имаш ли приход от писане/творчество е не-литература и не-творчество, а пишеш ли безплатно за чужди проекти било литература/творчество и пр. Направо се шашкам като чета такива неща!
 Със здраве и успех не само в творчеството, но и в изкарването на пари!
 

(Духовното богатство е важно, но само с него и без материално богатство не се оцелява в капиталистическия ни съвременен свят!)

И малко допълнение, че на едно място са го заличили, а щом там не може, то тук е добре дошло (с необходимите добавки, редакции и пр., за да не се повтаряме, а и да няма никакво дублирано съдържание):
Значи един човек пише, че можело да коментираме, а друга персона, че коментарите били "спам" (само, защото съм й показал истината, че пише на вятъра и не й плащат, а други станаха паралии от писане на статии за пари, от пряка реклама, от Гугъл Адсенс и пр.) Аз дори и да имам време, пак не бих го прахосвал по този безотговорен към бъдещото си финансово състояние начин. Тази личност как би реагирала, ако сметне, че това, което е изписала някъде безплатно би й донесло поне по 100-200 евро на месец или на седмица от пряка реклама в личен сайт/форум/блог/енциклопедия/др., например? Истината боли, сигурно. А собствеността на въпросния сайт, където се пише безплатно, може и да не съм наясно чия е в момента, ама 100 на 100 залагам, че не е нито нейна, нито на онзи, който смята, че писането за пари не било писане, а писачество! Хайде, със здраве! По-надолу мисля да продължа по въпроса за Гугъл Адсенса.

[MSL]

Малко лични мнения за Google AdSense

  И преди е писано тук малко или повече за Гугъл Адсенс (Google AdSense), но понеже по-горе стана дума за него отново, като един от начините за изкарване на пари от писане/съдържание в лични сайтове, то нека попиша и още малко за него, за да ме разберат тези, които още не са ме разбрали в това отношение.
 Не всеки, който се занимава с Адсенс печели доста. Това е така и във всеки друг бизнес - много хора, например, продават дрехи или храна, но не всеки магазин за дрехи или всеки ресторант оцелява. Има хора, които печелят и по над 300 евро за клик в Адсенс, а има и други, които с години не могат да изкарат въпросните пари от Адсенса. Така или иначе - дали изкарваш само по 1 евроцент на ден или по 30 евро за час, не е лошо да си ги изкарваш ти, за себе си, тези пари, а не друг да ги получава благодарение на ценното ти, уникално съдържание, което създаваш (говорим не само за писане/текст, но и за снимки, картинки, скриптове, видеота, музика и пр. продукти, които можеш да произведеш и да качиш онлайн и които можеш да монетизираш чрез Гугъл Адсенс или, ако не може по други начини, например - с директна реклама, с продажба на самите продукти или на самия сайт и т.н.)
 Според мен, ако Адсенс не е добър избор за някой, то не знам кое трябва да избере този човек! Вярно, имат много правила за следване и не всеки може да прави големи пари от тях, но пък са надеждни, редовни, известни и големи в бранша си. (А и като става дума за "големи пари", ще уточня пак, както съм правил преди, че това е относително - за някой може 100 евро да са много пари, а за друг и 500 000 евро да не са много).
 Като говорим за други начини на печелене от сайтове (от лично съдържание - текстово, снимково и пр., за което вече поясних по-горе), то е ясно, че има такива и се ползват (споменатите вече продажби на продукти, преки реклами, членски внос и какво ли още не), но се вижда, че има сайотве - големи, известни, брандирани сайтове, които също като нас слагат рекламните карета на Гугъл Адсенса.
 Колко пари ще се изкарат от този начин на монетииране зависи не само от едно нещо - някои смятат, че зависело само от това колко много посещаемост има сайта ти, но уви, това не е единственото. Други фактори също са от значение, доколкото знам - колко от тези посетители се задържат на сайта, по колко страници разглеждат, откъде са самите посетители, какви реклами им се показват, колко кликват на тях и т.н.
 Дали има по-добро от Адсенса? Това също е относително, защото зависи за какви сайтове говорим и за какви възможности на собствениците им. Може, например, ако някой продава нещо и то се търси само с 300 посетителя да спечели повече пари отколкото, да речем, някой, който разчита на Адсенс и има 400 посетителя. А може и да се случи обратното - някой и с 1000 посетителя да не може да продаде и спечели повече, отколкото друг с Адсенс приходи и само 500 посетителя на ден. Това са примерни числа, за внасяне на малко яснота по проблема.
 Друго предимство на приходите от Гугъл Адсенс или други видове реклами е, че приходите от реклама са си едни най-благите приходи. Това са пасивни приходи, при които няма много натоварване, както при други онлайн и офлайн бизнеси.
 От написаното дотук, не следва, че сайт може да се осребрява само по този начин - начините може да се комбинират - напр. има сайтове, които предлагат рекламна площ на различни рекламодатели, отделно продават собствени продукти или продават срещу процент от печалбата чужди продукти (т.нар. афилиейт), или пък просто препродават.
 С една дума на мен ми допада този онлайн начин и затова го препоръчвам, защото е доста по-лесен и ненатоварващ в сравнение с офлайн начините (или поне с по-голямата част от тях), според мен.
 

Повече за Гугъл Адсенс в българската Уикипедия -

http://bg.wikipedia.org/wiki/Google_AdSense.

[MSL]

За бракосъчетанията

  Дойде при мен 2015 година, а и дойде време за малко размисли относно браковете или, за по-точно - бракосъчетанията.
 Ясно е, че има различни видове бракове - официални и неофициални, признати и непризнати, моногамни и бигамни (или даже - полигамни), но аз ще се спра на брака в по-разпространения му и, донякъде, традиционен смисъл - онзи брак между един мъж и една жена, защото спрямо него имам някои размисли/бележки/мнения. Искам да разгледам мотивацията за брак между мъж и жена, както и самата му успешност/трайност. Та, направо започвам - значи, много хора смятат, че бракът трябва да се сключва по любов/заради любов. Факт е, обаче, че има и бракове с друга мотивация - например т.нар. брак по сметка. За да не излезне, че няма други бракове и, за да помогнем на тези, които се чудят освен по любов и/или освен заради пари защо може да се женят/омъжват/сключват брак хората, ще дам и друг пример - стари хора, които сключват брак след като са овдовели, на стари години, за да има кой да се грижи за тях/да се грижат един за друг. Този брак не знам как да го нарека (а може и вече да си има име), но важното е, че се разбираме за какво иде реч.
 Та, ето го и първият извод или просто - бележка: бракове/бракосъчетания има много, но не всички са мотивирани от обич/любов - някои си имат и други мотиви - икономически, здравословни, социални и т.н.
 По-нататък... За плащането (купуване на булки, зестри и пр.), което придружава някои бракове. При някои народи или в отделни групи от тези народи има заплащане (под една или друга форма) за жената (булката; бъдещата съпруга) или пък от страна на булката, родителите й (тъст и тъща) трябва да дават нещо материално (зестра)... Много, по тази тема, ми хареса една мъдрост от книгата "Дело, друзья, отзовется" (на руски е, ако някои се чудят какъв е този език). Та въпросната мисъл беше, че истинската зестра на съпругата са нейните лични качества. Същото може да се каже и за съпруга - не е важно колко пари ще плати за жената (напр. в Китай на някои места искат пари, за да разрешат брак и то не са малко пари, честно казано!), а това какви лични качества има, които са полезни за бъдещия брак - напр. има мъже, които веднага се развеждат с жените си, ако не могат да им родят дете (все едно, че са се оженили за тази жена основно или само заради бъдещия си наследник, а не защото обичат тази жена). В други случаи пък мъжете прекаляват с алкохол, тютюнопушене, хазарт, дори наркотици - това няма как да облагодетелства жените, които не пият, не пушат и пр., независимо колко пари е платил този техен мъж на родителите им. Така че това е нещо, което и досега уважавам като сентенция - истинската зестра на булката са нейните лични (добри) качества!
 Връщайки се на мотивацията за брак - искам да отбележа нещо важно - тя не винаги е една и съща у двамата партньора. Веднага и ще поясня с пример (знам, че някои нямат нужда от примери и даже им се дразнят, но пък други си имат нужда и/или дори и да нямат - обичат нещата да се илюстрират и дообясняват). Примерът е следният - един мъж обича една жена и се оженва за нея по любов, т.е. за него това е брак по любов. Тя, обаче, не го обича и се омъжва за него по сметка - заради парите му или пък заради това, че може да вземе виза (или зелена карта, или гражданство) в неговата държава. Друг пример - един се омъжва за жена, защото го привлича физически, т.е. по полови/сексуални мотиви, а тя пък се омъжва за него, защото иска повече свобода от семейството си, т.е. повече независимост от баща и майка. Та, това е то - един брак, но две различни мотивации у съпруга и съпругата, които са го сключили.
 Накрая ще спомена и за еволюцията на представите за семейството, ако въобще може да се говори за единна еволюция по света, понеже има толкова много народи (нации)/народности... Някои си мислят, че по-рано семейството е било по-силно, по-сплотено. До голяма степен са прави. Най-малкото, защото едно време самите разводи не са съществували така, както днес. В днешно време с новите закони и еманципацията семейството става по-неустойчиво (освен нови закони и еманципация може да добавим много други фактори като например - алчност, по-лесно намиране на извънбрачни партньори чрез интернет и пр.) Може да се приеме, че на много места традиционното семейство по-рано е било нещо като същинска микро-държава, същинска клетка на обществото - със свое училище и затвор, със своите наказания и поощрения, със своите богове и закони. По-късно много от тези функции се прилагат от държавата и главите на семейството не са чак толкова "всевластни", както по-рано, като цяло.
 Накрая и моето мнение: мисля, че половете са равни и не трябва някой да има повече/по-малко права само, защото е жена или само, защото е мъж. Съпрузите трябва да са равни пред закона и морала - между тях не трябва да има никакви разлики, освен природните. Не обичам зестри, откупи и пр. парични/материални моменти при браковете - смятам ги не просто за оставели и осъдителни, но и за неморални, безнравствени.

[MSL]

Свободата на словото

  Бях си набелязал да поговоря и за свободата на словото. Обичам свободата. Обичам и словото, защото съм поет, писател и философ. Затова и мисля, че за мен т.нар. свобода на словото има ценност.
 Хубаво е, когато си на място, където може да говориш/пишеш неща, за които на други места, за същите тези неща, може да ти вгорчат живота или направо да те хвърлят в затвора.
 С времето се променят много правила, представи, закони... преди много години дори мъже-учени в Германия са смятали, че жена-учен е като признак на разложение и разврат. Сега нещата, в много голяма част на света, не стоят така. Ето защо би ми се искало свободата на словото да се развива все повече и повече по света вбъдеще.

[MSL]

Автаркия

  Мисля, че не съм писал по въпроса за чуждестранните инвестиции и автаркията. То е и, защото нямам какво толкова да напиша по този въпрос. Ако някоя държава иска да мине без чуждестранни инвестиции, то тогава тя трябва сама да си служи, сама да си произвежда, т.е. да прилага на практика т.нар. автаркия (която най-просто може да се определи като "сами си служим, сами си произвеждаме"; DIY/"Направи си сам" и по този начин да няма нужда от чуждестранен капитал (пари, стоки, услуги, средства за производство и пр. блага).
 Да, но в днешно време автаркията е много трудна, а според някои и невъзможна.

[MSL]

По въпроса за т.нар. "илюзорна реалност"

  Канех се отдавна да понапиша малко разсъждения относно "дали реалността е само илюзия", "илюзорната реалност" и от този сорт.
 Засега си оставам на мнението, че реалността съществува и то си съществува вън и независимо от нашите възприятия/мозъци/съзнания. Това дали я познаваме тази реалност добре - например дали ни е на почти 100% ясна или на 25% или само на 0,0125% е отделен въпрос - ясно е, че сетивата са ни недотам съвършени, ясно е и, че съвременното ниво на науката не е кой знае колко високо, та се ограничавам само до твърдението, че реалността (ние, нещата и пр. извън нас) е нещо налично, съществуващо и сега ще дам

примерно доказателство за това си твърдение

:
 Да вземем за пример дадено нещо. То може да е всякакво - например някакво безсмислено буквосъчетание като

сеь

или някое смислено (дума) като

сол

. За тях (сеь, сол и др.) може да се мисли и да се доказва по различни начини и на различни нива на анализ, но не вярвам, че ще е разбираемо за всички, затова нека въпросното дадено нещо, което вземаме за пример да е материално и познато. Избирам си сладолед. Отначало можем да го видим, например пред нас, на масата. Съзираме, че, например, пред нас, на разстояние 1,55 м. има сладолед. Ако ззрението не е достатъчно, то можем да проверим дали има наистина сладолед като го пипнем с (измити ръце. Т.е. осезанието ни също потвърждава (препотвърждава), че има сладолед и то там, където го виждаме - на масата. По същия начин може да го подушим и да се насладим на уханието му, да го вкусим и да се насладим на вкуса му... С едно изречение - няколко сетива съгласувано потвърждават, че обектът "сладолед" е реален и се намира пред нас, върху масата.
 Още едно примерче? Защо не? Нека започнем с чуването (слуха) този път. Чуваме, че капе вода. Отиваме и виждаме, че наистина има капеща вода (водни капки). С ръцете си можем да ги усетим. Ако е чиста питейна вода - можем и да ги вкусим или изпием; т.е. отново няколко от сетивата ни потвърждават наличието на водата.
 Да приемем, че ние бъркаме. Други хора също потвърждават (биха потвърдили) наличието на сладолед или на вода, чрез своите си сетива (т.е. не сме сами в заключението си).
 За тези, които клонят към солипсизъм и др. подобни и/или свързани (за повече вж. внимателно тук: https://en.wikipedia.org/wiki/Brain_in_a_vat), то просто добавям Декартовото "Мисля, следователно съществувам.", без да претендирам за изчерпателност по тази тема, която искам да завърша сега. 

[MSL]

За разговорите (вкл. чатовете) като проценти

  Ето една малка теорийка, която ми хрумна наскоро. Напрво казвам, че е за разговорите (вкл. и т.нар. "чатове", в интернет) и за това как може да се изобразят откъм емоционално, интелектуално, въобще - ценностно интерпретиране в проценти от рода на, примерно:
А: - 10%
Б: - 20%
А: - 0%
Б: - 14%
и т.н.
 Под "А" и "Б" подразбираме 2-ма разговарящи/чатещи, а под процентите (10%, 20% и пр.) "стойността", "ценността" на това, което са си казали. Смятам, че може да се въведат и отрицателни стойности - например: -20% (минус 20 процента), -50%, -99% и пр., в случай, че става дума за по-неприятни, обидни, агресивни комуникации. Например, за някой изречението "Здравей, как си?" може да носи ценност/стойност (или по-просто казано - да му харесва, да го кефи) или пък да няма никаква ценност/стойност (да е неутрален  към него, да не му пука), или дори да е с отрицателна натовареност (да му носи дискомфорт, да го дразни, да го вбесява). Така че то може да се опроценти в зависимост от това - напр., ако му се харесва - 10%, ако му се харесва много - 50%, ако е безразличен към него - 0%, а, ако е раздразнен, негативно настроен - минус еди-колко си процента.
 Ето малко по-конкретен пример, с конкретни изречения:

А: - Как си? (10%)
Б: - ОК, а ти? (1%)
А: - Търся си нова работа. (40%)
Б: - Защо? (2%)
А: - Старата вече не ми допада по ред причини. Като се видим, ще ти разкажа. (11%)
Б: - Имам един приятел, който направи нов бизнес и си търси някой като теб! (90%)
 И така нататък... Ако приемем, че това е цялото общуване, лесно може да видим какво впечатление е оставило у А и у Б като проценти - просто събираме тези на А спрямо Б и тези на Б спрямо А, след което разделяме на съответния им брой, за да получим средната стойност. В случая имаме: (10% + 40% + 11%) : 3 = 20,33(3)% и (1% + 2% + 90%) : 3 = 31%. Значи А е оставил у Б добро впечатление от около 20,33%, а пък Б е оставил у А още по-добро впечатление от 31%.
 Ясно е, че това са относителни, математически и условни стойности, но при разговорите ни наистина се получава нещо подобно - има такива, които оставят у нас добро впечатление, има други, които не ни оставят някакво особено, но и не променят нещо в отношението ни към хората, а има и такива, които могат да ни отчаят и направо откажат от въпросните хора.
 За да избегна прекаленото опростенчество, държа да отбележа, че дори само едно изречение (една реплика) би могла да промени изцяло отношението, независимо от останалите преди нея и/или след нея - напр., ако някой е в нужда за пари и си чати/говори с друг, а другият му каже: "Ударих шестица от Тото-то! Ще ти подаря колкото пари си пожелаеш.", това може да ощастливи другия и на 5000% , независимо дали преди това или след това нещо друго са си говорили.
 Така или иначе, мисля че теорийката би могла да е полезна, поне донякъде, затова и реших да я споделя тук.

[MSL]

Студената война

  Видях, че има някакво търсене по темата ("Студената война") и реших да приложа малко размисли тук.
 Терминът (понятието) е въведен (въведено) за пръв път от Джордж Оруел в есето му "You and the Atomic Bomb" през 1945 година.
 Доколкото самата студена война се дели от някои на "Първа" и на "Втора" (да не се бъркат с "Първата световна война" и "Втората световна война"), то в днешно време мога да приема, че, към днешна дата, сме в "Трета студена война" или "Втора голяма студена война" (ако предишната студена война с двата си етапа или с повечето си етапи, според различните гледни точки може да се приеме за "Първа голяма студена война"). Има и термин, както научих преди малко - "По-студената война" (вж. Иван Петрински, "Ялтенската конференция влияе върху световните дела до днес" http://www.segabg.com/article.php?id=737550). Удачно, откъм днешния наблюдател, би било, според мен, също така и "Новата студена война".
 Ами с това приключвам по тази тема, защото не ми се приказва за войни, тъй-като от години насам съм пацифист и копнея за световен мир!

[MSL]

Промяна във външността и не само

  Всичко се намира в процес на развитие и изменение. Няма значение дали става дума за прогресивно или регресивно развитие, то е факт, че такова има; има изменение/промяна, т.е. всичко е във движение. Така ни учи диалектиката (и в частност диалектико-материалистическата философия).
 Сега искам да понапиша за една по-конкретна промяна - тази във външността (външния вид) на хората. Ясно е, че с годините ние се променяме. На 10 години и на 90 години един и същи човек изглежда доста различно. Факт.
 Някои наивно и метафизично (недиалектично) си мислят, е хората такива, каквито ги виждат днес, ще си останат такива постоянно (или поне с десетилятия наред). Уви, не е така и, когато някой/някоя си мисли по този начин, най-често се изненадва в стил: "Олеле, колко е остарял този!"/"Страшно се е променила тази!"...
 Замислям се (след няколко мои лични преживявания напоследък в този стил), че даже и да съм си давал сметка за постоянното развитие, изменение, промяна, движение, то не съм предолагал до какви форми може да достигне при някои индивиди! И трите ги познавах в периода, когато бяха в последните си години на средното образование, т.е. тийнейджърки 16-18 годишни. С две от тях бях по-близък, а с третата само познат. След малко над едно десетилетие ми се случи да видя как изглеждат към днешна дата, когато са почти на 30 години вече и останах удивен от наднорменото им тегло и от това, че в една или друга степен, вече са заприличали на лелки. При по-разговорен дискурс някои биха се изразили в стил "Леле, какви готини тийнки бяха, а сега какви хипопотами/слонове/динозаври са станали!" (пиша го това не, за да ги обиждам задочно, а за да илюстрирам и по този възможен начин огромната промяна, която ме изненада). Заключението и съветът ми към по-младите е да си имат едно на ум (особено, ако за тях външността е на първо място и/или е сред изключително важните неща), когато си харесват някоя млада жена - тя може да се промени само в рамките на няколко години - да се превърне в непривлекателна за вас (по много възможни начини - аз илюстрирах с надебеляването, но има и примери с побеляване на коса и какви ли не други промени).
 Ако някои се запитат за характер ("душевност") - там също може да има промени и не е задължително да са към добро. Да, някои хора с годините стават по-мъдри, по-уравновесени, по-добри, по-миролюбиви и какво ли не, но други може да станат по-деградирали - напр. по-агресивни, по-глупави, по-безотговорни, по-мързеливи и т.н. Затова и в това отношение няма гаранция, че човекът, който познавате сега, след години няма да е съвсем (или поне - доста) различен от това, което е в момента като характер ("душевност"). В най-тежките случаи на душевната (психологична) промяна говорим за психопатология (психически болести). (Респективно - в най-тежките случаи на физическа промяна говорим за инвалидност и дори - смърт.)

[MSL]

Не зависи само от учителя успешното научаване

  Все отлагах, мислех и сега да поотложа, защото не съм напълно свободен за писане по тази тема, но реших да я поставя по-напред в задачите и да я завърша сега.
 Става дума за успешното образование или, казано по-конкретно - успешното научаване на нещо от ученик/ученичка/ученици.
 Много родители (и ученици) смятат, че успешното научаване на даден материал или направо предмет зависи само от учителя. На същото мнение са и някои учители. За всички тези хора, които смятат, че това е така, мога да кажа, че гледат едностранчиво на процеса на преподаване/учене и надценяват както учителя, така и ученика (или поне един от двамата)! Защо? Защото, ако смяташ, че всеки един ученик може да овладее успешно дадена материя (математика, английски, химия, история и пр.), стига да има добър учител, то това означава, че за теб всички ученици са умни, надарени, внимателни, отговорни и пр. и/или всички учители са всемогъщи преподаватели, които могат да "наливат мозък" безпроблемно. Това е заблуда, породена от незадълбочено мислене в педагогическата сфера.
 Няма да обяснявам много подробно как стоят нещата всъщност с процеса на преподаването, но ще отбележа някои главни, според мен, неща:
 а) Ученето/преподаването е двустранен процес. От самия факт, че имаме поне 1 учител и 1 ученик при този процес, следва, че не става, ако няма учител (освен, ако не говорим за самообучение/самообразование, което не е преподаване), нито пък става, ако няма ученик (учителят не може да преподава на стената или на хладилника. .
 б) Всеки може да учи, но не всеки може да научи, а и да научи, не е задължително да го запомни за дълго наученото.
 Ученето/научаването зависи от много неща, но ето някои по-важни:
 1. Добра памет. Без нея е невъзможно каквото и да е запомняне, научаване, възпроизвеждане на материала. Има ученици, които веднага могат да запомнят, например, 10 нови думи на чужд език, докато има и други ученици, които с месеци не могат да запомнят и 5 нови думи от същия език.
 2. Внимание. След добрата памет, мисля че вниманието е доста важно за научаването. Може да имаш супер добра памет, но не внимаваш ли какво ти се преподава (напр. докато учителят ти говори или пише ти спиш или си "изключил" и мислиш/представяш си някакви други неща), то научаването не се получава. Има ученици, които са способни да запомнят лесно и бързо новия материал, но не внимават в час/по време на урок и резултатът е, че не научават нищо добре.
 3. Повторение (и преговаряне). Повторението е това, което поставям на трето място. Колкото повече се повтаря (и преговаря) нещо, толкова по-големи шансове има то да се затвърди като познание. Сигурно на повечето от вас, ако ви кажат някои дълги и сложни думи само веднъж, няма да си ги спомните, но ако ви ги повтарят (и си ги преговаряте от време на време), то в един момент вече ще сте ги овладели.
 4. Метод/-и на преподаване. Най-накрая поставям и въпросната учителска/преподавателска роля - методиката/начините на преподаването, които прилага този или онзи учител. Към това може (макар и да не е задължително) да се включва и въпросното повторение/преговаряне, за което писах в по-горната точка 3. (Имам предвид, че повторението и преговарянето могат да се правят както от самите ученици, които си повтарят новите уроци и си преговарят старите, така и от самите учители, по време на часа, които могат да повторят и преговорят нещата пред учениците си.)
 Е, получихме едно простичко, но състоятелно уравнение от вида:
 Ученето = памет + внимание + повторение и преговаряне + методика.

[MSL]

Пак за научното и ненаучното

  Напоследък пак се отвори приказка ("пак се отвори чат", за да сме по-точни) по въпросите за научностите и ненаучностите, та да споделя някои от по-важните моменти (с необходимите малки редакции, разбира се):
 

Относно Тибет:

"Тибет е "енергийно място"?!!!! ЕНЕРГИЙНО! (Подчертавам дебело.) Нищо подобно! НИКАКВИ научни (т.е. истински, а не измислени и написани от шарлатани и изкукали) доказателства няма за такова нещо. Какво енергийно? Каква/какви енергии (от познатите и ДОКАЗАНИ) има там?! И като е толкова "енергийно", защо е от ВЕКОВЕ толкова западнало, мръсно, болестотворно и дори ОПАСНО (в някои отношения имам предвид - напр. в здравословен план; сепаратистките проблеми/агресии...) място?! Какво му е енергийното?! Това, че са взели малко индийски будизъм и са го (според някои) оварварили с техните си още по-примитивни ПОЛИТЕИСТИЧНИ вярвания?!... Замисли се по-научно, разрови се по-фактологично и ще видиш, че няма нищо толкова висше и енергийно там. Суеверия, митове и легенди само.
... Така че, аз неотклонно се придържам към принципа на ДОКАЗАНОТО,а  не на КАЗАНОТО. За Тибет - същата история - всеки приказва, но никой не доказва. То даже е смешно да се твърди, че там има особени "енергии" (от гледна точка на научното определение за "енергия")."
 

Относно доказателствата:

"...Трябва да се гледат ДОСТОВЕРНИ ли са източниците на инфото... А и, дори и наистина да е казал нещо такова, то пак се гледа какви ДОКАЗАТЕЛСТВА има, а не дали е казал, защото всеки може всичко да казва, но не всичко отговаря на истината."
 

Относно измеренията:

"Самите измерения като идея възникват във физиката и повече от три (според някои и т.нар. "време" се включва), т.е. повече от 4 няма доказани. Има "казани", но не и доказани, което е и фундамент за всякакво правилно/истинско/вярно/научно мислене. В ПРОТИВЕН СЛУЧАЙ всяко (ама каквото и да е) твърдение ще е вярно. Напр. "Има 40 измерения" и "Има 240 измерения" ще бъдат вярни, просто защото са казани от някой, а практиката ни убеждава, че само с казване не става. Ето и пример: някой казва "Има кокошка, която снася диаманти." и след като това се каже, в света ПРОДЪЛЖАВА ДА НЯМА кокошка, която снася диаманти. Затова, когато прочетеш нещо за "измерения" и повече от "4", веднага да ти светне червената лампичка, че става дума за някаква измислица/недоказаност/казаност и да провериш източниците. На теб най-големият ти проблем е, че не търсиш дали нещо прочетено се базира на сериозен източник и вярваш на всичко, което ти изглежда по-приказно, по-магическо, по-витиевато, но така само се попада в капана на ненаучната картина на света, в която има всякакви нереалности, т.е. ставаш на нивото на някой от ранното средновековие, че и от по-рано, където всичко е "магии", "духове", "божествени знаци" и пр. измишльотини "базирани" на нечия развинтена и/или болна фантазия." (Горе-долу така стоят нещата, според мен, макар и да има какво да се ошлайфа в някои детайли, ако се замислим по-дълбоко по темата.)
 

Относно любовта и енергийността й:

"Сега за любовта, по която си играх да пиша едно време над 100 страници дипломна работа и, която (любовта) и до днес, малко или повече, изследвам. За изходно положение нека вземем, че е чувство. (Ако по това няма спор, продължавам с построението си.) След като приемем, че любовта е чувство и имаме точни и ясни дефиниции за енергия (дадени ни най-добре от физиката, а не от някой халюциниращ препил поп/монах или измамник), то любовта и енергийността й се свеждат като капацитет до не повече от енергията, която произвежда човешкия мозък (отговорен за емоциите). Обобщение - любовта като чувство съществува НЕ ИЗВЪН мозъка; тя не е нещо като реката, която тече до нас или като дървото, което расте зад нас, а тя е вътрешно, субектно чувство и като такова съществува във "време-пространството" (4-те доказани измерения). Повече от това за любовта няма доказано. (Има много казано, но както се разбрахме, това не важи.)"
 

Относно науката, научния метод, научните доказателства:

"Доказано на думи? Само на думи? Не-е-е. В науката има най-различни доказателствени методи. "Само на думи" е по-скоро схоластическия метод, който е религиозен и свързан също така с псевдонауката, където някой ти "доказва", че има "лоша енергия" и вие му вярвате. В науката има наблюдения, ЕКСПЕРИМЕНТИ (точно там тези, шарлатаните, които се правят на големите врачки и екстрасенси се дънят и досега нито един не е взел наградата от над 1 милион за успешно демонстриране на паранормална способност)...
 Лошото е, че повечето такива ДОРИ И НА ДУМИ не доказват. Те само ПОСТУЛИРАТ (хвърлят на голо) нещо - напр. "Тибет е високо-енергийно място." и БЕЗ НИКАКВО доказателство лековерните вярват. Същото е като "Аз съм гледачка и много познавам!" - никакво доказателство, но веднага има клиенти. Както казваше майка ми - ако всички бяха умни, нямаше да има хора да работят по полето и по фабриките..."
 

Относно реалността

""Непрекъснато развиваща се система" - хубаво, то това още Хераклит и др. древни диалектици са го казали.
 "Без ясни граници и контури" - това пък защо?! Нима не е ясна границата между Слънцето и не-Слънцето (т.е. всичко извън него) или пък, дори на по-микро ниво - не е ли ясна границата на един вирус или пък на една клетка? Че те хората даже елементарни частици изследват, ти си мислиш, че нямало ясни граници и контури. Веселба. ОЩЕ - дори и да предположим, че някъде, нещо няма много ясна граница/контур, тогава нима от това следва, че има нещо вълшебно там, нещо паранормално, нещо свръх-естествено?!"
 

Относно разбирането, научаването, достигането до истините:

"Нещо "елементарно" като език не можело да опише нещо на по-високо ниво? Ами то 1-во езикът хич не е елементарно, защото от толкова много видове само човешкият е развит (за останалите даже е спорно дали може да се водят "езици", но да речем така)... И, ако подходим по тази АГНОСТИЧЕСКА (защото тя си е точно агностическа твойта) схема, че по-висшето не може да се познава от по-нисшето, и въобще такива неща като езика са безсилни, ТО КАК, ВСЪЩНОСТ, въобще някой знае, че има "по-висши нива"? Защото дядо поп или някой шаман/псевдо-шаман рекъл така? Наистина, замисли се, кой/кога/къде/как започва да твърди това за тези нива/енергии и др. подобни, и ще видиш, че от религията, и лъже-науката тръгват, и до там свършват. А аз на недоказаности не вярвам и никой уважаващ се като мислещ (Хомо САПИЕНС) не бива да вярва, защото иначе по-добре да нямаме мислене, ако ще вярваме на всичко, което ни се струва по-така екзотично-екзотерично.
 За мечтателността и розовите очила - 'ми то не е проблем. Проблемът е, че вярваш на всякакви Ню-ейджистки, Дъновистки и какви ли не неща, които са псевдо-научни и не отговарят на реалността, т.е. неадекватно знание е това, и имаш някаква измислена картина за света, която не се базира на нещо сериозно. Ето, казваш, че едва като го изпиташ на себе си приемаш нещо, но тогава защо вярваш в разни идеализми като онова, че вселената имала ум и сърце, та като й се помолиш силно и тя ти сбъдва желанията?! Я си помисли колко желания имаше от дете досега и си признай честно, че повече от 50% не ти се сбъднаха, независимо колко силно ги искаше.
 Е, то се изменя всичко с времето и опита, но САМО АКО се подхожда научно - тогава, както е казал Ленин, от истина на по-плитко ниво, се отива към истина на по-дълбоко - напр. преди се е мислело, че атомите са неделими, после се е видяло, че са делими. Но се е изхождало от нещо, все пак, истинно, а не като при вас - ню-ейджистите (да те причисля засега към тях, макар че ти нямаш строго-изградена система от вярвания, де). Т.е. когато научно се постига повече и повече знание е едно, а когато е от "енергиите" и "високите нива" само се прелива от пусто в празно и човек си разсъждава с едни такива пусти понятия - ангели, феи, гномове, МИСЛЕЩА ВСЕЛЕНА, 98372918732 измерения, магии, уроки, дяволи и пр. 'Айде да не припомням пак за децата-индиго, които се оказаха пълна измислица и то от непрофесионалист, нали ти писах вече. Така че, поне действай Уикипедиански - ако нещо не е от научен източник, хич не му вярвай, защото само се самозабатачваш и самозалъгваш, а животът си върви и, както виждаш, до никъде не сме стигнали (аз моето до голяма степен го отдавам на това безполезно вярване и надяване на точно такива идеалистични и недоказани шашкънии С ГОДИНИ (преди)... Ако по-рано бях влезнал в научния ритъм, досега да съм поне малко по-богат, а то...)".

[MSL]

  Продължавам с включване по въпроса за научни подход и с анти-ненаучната си позиция/визия, разбира се:

"Ами нали и аз това казвам - 1. Толкова учихме, за да стигнем до никъде (да робуваме/да сме наемници) на хора, които си слагат една част от труда ни в джоба си и ни дават остатъка... (най-общо казано, разбира се. Защото някои доходи, към днешна дата, са по-добри от описаното по-горе/по-преди.) 2. Затворен кръг, правилно... и това те изтощава и не ти остава време за по-ценни неща.
  За кокошката - ами да. Просто запомни, че прочетеш ли или чуеш ли нещо, трябва да търсиш сериозен, научен източник. Иначе много бързо, на принципа на "Развален телефон" (сигурно я знаеш тази игра) се изчанчват нещата и инфото става манипулативно, невярно, налудно даже...
 А за месата (напр. кокошето месо) - ясно, но по-големият проблем е да се ликвидират болестите. Защото вярно, че може и да е лошо да колят кокошки и да ги боли (кокошките/пилетата), но за хората (нас) още по-лошо е да има толкова много тении, които да ти ядат дроба (черен дроб/бели дробове), мозъка, очите, и да няма още нито едно читаво лекарство (нали и до днес само с операции ги "лекуват")... За мен, по-важната задача е да се измисли лекарство (лекарства) срещу вируси (някои даже рак правят - това са т.нар. онковируси), бактерии, тении/паразити... а не това, че хората ядат кокошки... ами и лисиците също ядат кокошки... крокодилите, тигрите - също (гледал съм на филми). Няма как да научиш всички животни да не ядат други животни, но има как да се намерят по-добри лекарства. Уви, много разходи отиват за други неща - например за войни, а не за медицина... (мисля, че няма нужда от пояснения, но ако има, аз съм винаги готов за дискусия, живот и здраве! )
---

 Абсолютно съм съгласен, че трябва да се мисли не само от една точка  (нали затова съм завършил философия, че да знам и религиозните, и научните, и псевдо-научните гледни точки на много от които ти понастоящем си подвластна). Нека видим сега измеренията - къде, кой, кога и как е доказал, че има повече от 3 или 4 (с времето, приемам условно). Дай доказателство, иначе това го приемаме като заблуда (както си му е реда за образовани, научно-подковани и сериозни хора).
 "Постоянно-развиваща се система" -- хубаво. Това, както писах, е ДИАЛЕКТИКА. Тя е зачената още от Лао Дзъ, от Хераклит и други. НО, това не значи, че като някой ти напише кесим (произволно) "198 измерения" и ти трябва да вярваш. Давай ДОКАЗАТЕЛСТВА, а не само "КАЗВАНИЯ" ("ТВЪРДЕНИЯ"). Защото да се твърди е лесно. Аз, например, сега, ако почна да твърдя, че има 101 измерения, защото баба Кукуруз така е казала, ти ще вярваш ли? На кого вярваш? (Предполагам само на измислени сайтчета, чиито уебмастъри познавам (пряко, но най-често - задочно) и се хвалят, че пишат небивалици, за да докарат малко повече трафик за 10-20 евроцента на ден! /примерно; образно казано; илюстративно... днес четох за един, в друг бранш, който докарвал доста по-малко, но да не навлизам пък сега в тези подробности, че не е това темата, но някой от въпросните, заитересували се, може да го обсъдим и тук, по-публично, аз нямам нищо против!/) Излез от "Матрицата", просто (като идиоматичен израз, придобил популярност.). Дай конкретно и ще видиш. Както за "децата-индиго" и не знам си какво - нали помниш как за миг открих, че е псевдо-наука на един шарлатанин (волен или неволен, все едно) и то без образование в бранша?
---

 Аз съм се изказал ненаучно?! Не. Аз просто се изказвам малко по-образно, за да съм сигурен, че ще ме разбереш. (Иначе аз доста по-надълбоко мисля и изследвам, но избягвам да пиша по този начин, защото хептен тогава няма да ме разбереш. Сигурно и аз няма да те разбера, ако ми пишеш за... каквото си учила.)
 ДАЙ ПРИМЕР, ДОКАЖИ, че нещо е доказано на "енергийно ниво"! То самото това понятие си е червена лампичка за псевдо-наука, ама дай едно поне примерче. (Защото досега само на общи приказки и на примитивна диалектика (прото-диалектика) го докарваш добре, в което няма лошо, но е на нивото "11 клас по философия, СИП" (че и по-ниско, ама да кажем, че и това е само едно примерно казване. Да ме прощават добрите по философия, които са в 11-ти клас и сигурно в някои отношения са по-добри и от мен! Срещал съм някои много надарени в това отношение ученици! Е, шапка им свалям!!!)...) Искам от теб 1 НАУЧЕН и ДОКАЗАН пример за въпросното. Дай и ще видиш, че няма да можеш да дадеш... (Тавтологично? Да, но сполучливо, не мислите  ли?) (то, ако можеше, досега да си дала. Ние това вече с месеци, ако не и години го нищим.) Много е лесно така с общи приказки да се бяга по тъч линията и после ние, учените-философи-материалисти (като мен /ами към днешна дата съм си такъв./) сме си затваряли очите, не сме искали да видим. Какво да видим, аджеба?! Дай примера! Досега само "деца-индиго" видяхме и доказахме, че е шарлатания. Дай следващата, от сърце се надявам,... !
 Неангажиращо ли ми е?! Ама нееее. Аз, както виждаш, с теб и грешните ти, идеалистични, приказни фантазии съм се ангажирал като човек, за без пари (а това, според много хора е грешно, но пък поне го слагам тук, за евентуално малко повече приходност и смисленост, в крайна сметка) - ей-така, от самата идея и ДЪЛГ да обоснова истината. Но, както виждам, ти нямаш волята да ми дадеш източниците си. Потърси, дай и да видим на кой сайт на познат (както по-горе обясних - най-вече задочно познати, от интернета, от уебмастърски сайтове/форуми и от сорта) ще попадна, дето се е хвалил как завлича лековерни с произволни писания! Предчувствам нещо такова, дай да видим (но се съмнявам, че ще дадеш. От опит.)
--
 
Аз "не си вярвам". Аз мисля ЛОГИЧНО и чета НАУКА, обуславяйки се на НАУЧНИ принципи като Бръснача на Окам (много важен е този, ако някой не го знае или иска повече да поговорим за него, да заповяда!), който ти е доста чужд и жалко, че е така! Ами да, досега никой, никак не е доказал, че има ЛЮБОВ извън мозъка.
 Цитирам следния бисер: "Nikoga be si izpitval tolkova silna enegriq, do moment, v koito ne mislish I ne chuvstvash nishto drugo, syshtestvuvash samo tuk I sega I vsichko e izpylneno I izluchva lyubov... Nikoga be si chuvstval, povtarqm chuvstval, zashtoto lyubovta se chuvstva, a ne misli, polojitena energiq, po silna ot vsichko, energiq sposobna da sybori vsqka pregrada I vsqko prepqtstvie, koeto I se izprechva...
" -- Абе, ДЕТЕ!!! Това какво чувстваш може идеално и задоволително да се обясни с ендорфини и всякакви други мозъчнно-производни неща, бре! Това какво чувстваш (то само по себе си подсказва) не дава и не ЗАДАВА никакво външно проявление/същност/онтология на любовта... Леле-леле! Значи ти си вярваш като религиозните -- за тях същото - "почувствали Бога" и аз не съм нормален... НАКРАТКО: чувстването не е доказателство! (И ще имаш да вземаш, че любовта не се мислела, а само се чувствала. Умните хора, които искат да учат и изследват, полагат усилия и мислят за всичко. Има доста научни трудове за любовта, така че, моля ти се - нека си спестим неудачните клишета!)

 Истинската любов? Това кой го дефинира и доказва като последна инстанция?! Аз ти говоря за средно-статистичната любов, а не за индивидуални изживявания, които ти под литературно-поетична форма се стремиш да отрегулираш като единствените адекватни и, най-погрешно, и неприемливо, като ВЪНШНИ ОТ МОЗЪКА, т.е. чисто християнско-религиозната любов... Ама си си жертва на културната среда, но не си даваш сметка. Жалко, жалко... Дано някой ден да прогледнеш, както го сторих аз, след като с години един човек все това и само това искаше от мен - ПРОСТО ДОКАЗАТЕЛСТВО, ама не от типа на "аз го чувствам"...

 Аз съм обичал много по-силно (до степен да искам да се жертвам пред истински тигри), аз съм обичал много по-дълго (над 11 години), аз съм обичал много по-творчески (доста стихове, разкази и преживявания) от много други хора, предполагам и от теб. Така че този номер, че аз съм някакъв си там неспособен на любов - НЕ минава и няма да мине! Но тук не става въпрос за това, а за СЪЩНОСТТА на самата любов, която, колкото и където и да търсиш, не може да ми докажеш, че идва ОТВЪД мозъчната и нервната дейност. Все едно, че си говоря с някой, който ми се позовава на Библията, с тази разлика, че ти се позоваваш на всякакви ню-ейджистки, дъновистки, будистки и други (които даже не знаеш) секти, религии, псевдо-науки... Колко още има да учиш... Не е за вярване... Не си съгласна? Кратък експеримент: Помисли си честно и кажи апофатичната гледна точка каква е? Виждаш ли, че не знаеш? Доста още знание ще ти трябва, дано да го вземеш, иначе така и ще си останеш - нещо като бабичките на село (и то не всички /с дължимото уважение и от гледна точка на обективността и истинността/), които вярват в Дева Мария, Исус и др., с тази разлика, че тебе те лъжат, че е "доказано" и дори в "практиката", но дойде ли до СЕРИОЗНИ ИЗТОЧНИЦИ (академични, примерно) веднага даваш отбой и не намираш нищо, но пък компенсираш с общи литературно-поетично-религиозни приказчици...

 За желанията ти - мисля, че казваш, че са се сбъднали, за да не се изложиш, че не са. Какво се е сбъднало толкова? Имаш ли собствен бизнес? Нямаш. Имаш ли желания съпруг? Нямаш. Имаш ли всичко, което гледаш с жадни очи, но не можеш да си купиш? Нямаш. Можеш ли да си намериш на момента по-добра работа и да избягаш от "кръга"? Не можеш.  Виж сега, готино момиче си, имаш чувство към красота, имаш познания по китайски и много други качества, ама нека да не лицемерничим - повечето неща, които ти трябват ги нямаш и, ако си самичка и си отговориш на въпроса "Сега аз истински ли съм задоволена?" ще видиш, че не си. Защото на Вселената (което е само човешко понятие, обобщаващо обектите, процесите и пр. в съществуващото/Битието) не й дреме за някакви си хомо сапиенси на някаква си Земя, в периферията тук..."
 Това е засега. Последно й пратих това: "Подготви се добре, искам наистина поне 1 (ЕДИН) научно-достоверен източник на КОЕТО И ДА Е, твое твърдени от горепосочените (напр. за външния източник на любовта, който го имало, защото видиш ли, ти си почувствала там нещо си силно LOL)!..."

[MSL]

 

Въпроси, на които не трябва да се отговаря

  В Германия са се раждали умни хора; много философи са с немски произход. Преди малко ми попадна една мъдра приказка, казана от немец - че има въпроси, на които един разумен политик не трябва да отговаря (Волфганг Шойбле)^{Източник: http://www.segabg.com/article.php?id=750634}. Искам да подкрепя това твърдение на В. Шойбле и да го разпростра не само за политиците, но и за всички хора от всякакви професии, статуси, произход и т.н., че ако са разумни, то не трябва да отговарят на всякакви въпроси. Има най-различни видове въпроси, на които не трябва да се отговаря. Не бих се наел да ги изброявам и класифицирам. Ще дам само пример със софистките (софистичните) въпроси от типа на "Ти спря ли да биеш баща си?" И толкова, защото съм зает и не ми се размишлява повече по тази тема.