[MSL]

 

Смехотворение

  Някои хора си мислят, че могат да пишат стихотворения. Те, обаче, си нямат представа от ритмика, даже римите не разбират. Тези хора като напишат някое "стихотворение" то, за по-разбиращите, е просто едно смехотворение. За писане на стихотворения се иска не просто желание, но и разбиране на начина на писане, както и други качества като поне известна начетеност/интелигентност и емоционалност, например.

[MSL]

               

Бил съм преоткрил тесеракта

  Когато бях някъде 8-9 клас разсъждавах върху геометрията на измеренията. Опитвах се да си представям как би изглеждала една четириизмерна фигура, даже в една тетрадка си рисувах, разсъждавайки по следния начин:

а) точка:     .  0 измерение.

б) точката започва да се движи . и образува права (или по-точно - отсечка): ________________   1 измерение

в) отсечката започва да се движи, образувайки квадрат (няма да "рисувам" квадрат, всеки може да си го представи).  2 измерения.

г) квадратът започва да се движи и се образува куб (всеки може да си представи и куб) 3 измерения

 И тук следваше моето откритие (преоткритие, фактически, защото то било отдавна открито):

д) когато кубът започне да се движи би трябвало да се получи 4-измерна фигура. Сега виждам, че то вече си имало такава, казва се

тесеракт

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B5%D1%81%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BA%D1%82

 Ето и едно добро изображение за всичко, което имам предвид по-горе:


<sup>Описание    Construction of tesseract (4d hypercube). In Bulgarian.
Дата    8 октомври 2006
Източник    Собствена творба
Автор    Vassia Atanassova - Spiritia
Права
(Reusing this file)    

Public domain content created by the uploader

Лицензиране:
Public domain    Тази творба е публикувана от своя автор, I, Spiritia, като обществено достояние. Това разрешение е в сила за целия свят.
В някои държави това може да не е възможно от законодателна гледна точка; затова:
I, Spiritia grants anyone the right to use this work for any purpose, without any conditions, unless such conditions are required by law.</sup>
  Преоткрития съм правил и по-късно в други области на науката.

Бил съм преоткрил и мистериозно пазаруване/тайния клиент

За да не отварям нова тема, пиша в тази, защото общото е в преоткриването. Мислел съм си, че ако имам бизнес, в който се обслужват хора - напр. магазин или ресторант, то ще трябва да пратя някой доверен човек, като клиент там, за да получа информация какво е нивото на обслужването, как се държи персоналът в мое отсъствие и пр. Та, преди малко научавам, че това нещо отдавна се прилага и се нарича мистериозно пазаруване (на английски: mystery shopping) или просто "таен клиент":
- http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BE%D0%B7%D0%BD%D0%BE_%D0%BF%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%80%D1%83%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5
- http://www.google.bg/#newwindow=1&q=%22%D1%82%D0%B0%D0%B5%D0%BD+%D0%BA%D0%BB%D0%B8%D0%B5%D0%BD%D1%82%22
 

[MSL]

"Добър човек ли си?"

  Хубав въпрос, но доста условен. Защо? Защото прилагателното "добър"(респ. "добра", "добро", "добри") е относително. То опира до фундаментално-етически, философски въпрос какво е доброто или как се дефинира доброто/какво разбираме под "добро". Според дефиницията/разбирането ще се отговори и на въпроса "Добър човек ли си?"(респ. "Добър човек ли съм?", "Добър човек ли е?" и т.н.)
 Може на някои да им изглежда очевидно и саморазбираемо какво е "добро", но това съвсем не е така. Ето и някои примери:
- за вълка е добре да се нахрани с агне, но за агнето не е добре да бъде изядено от вълк.
- за някой да му/й кажеш честно какво мислиш за него е добре, но за друг - признак на невъзпитаност или дори идиотизъм, например.
- някои мислят, че най-добрата страна в света е Родината, но други предпочитат да харесват/обожават чужди страни.
- някои мислят, че е добре да се яде месо, а други мислят, че е зле.
 Сега разбирате ли защо е доста условно/относително, когато става дума за неща като добър човек ли си?

[MSL]

 

За "Защо все на мен?"

  Защо все на мен? Много хора се питат така, но този въпрос е често неправилен. "Все на мен" е просто далече от истината, понеже, когато нещо се случва на някой, то с много голяма вероятност се случва поне на още някой/някои, но това остава незабелязано/неузнато.
 Лесно, особено в днешно време, може да се провери дали нещо наистина се случва "все на мен", благодарение на интернета.
 Така че следващия път, когато си помислите, че нещо се случва "все на вас", спомнете си тези думи. Може и да не е кой знае колко утешително, че не се случва все/само на вас, но, от гледна точка на търсенето на истината, трябва да сме обективни и да сме наясно с тези сравнително-елементарни неща.

[MSL]

  За изчезването на българите.

[MSL]

  Попадна ми въпроса "Какво мислиш за хората, който не знаят кой е Левски, но знаят песните на чалга изпълнителите?" и реших да поразсъждавам върху него.
 1. Не мисля, че тези хора са толкова идентични, за да мога да мисля едно и също за тях. Да речем, че Хикс не знае кой е Левски, но знае чалга песните и с това, общо взето, му се изчерпва всичкото знание. За разлика от Хикс, един друг - Игрек също не знае кой е Левски и знае чалга песните, но също така знае и други неща - напр. има висока техническа грамотност и може да поправя телевизори, печки, компютри. Или да вземем за пример Зед, който не знае кой е Левски и знае чалга песните, но също така знае няколко чужди езика (полиглот е) и е богат - дава пари за болни хора...
 Изводът ми е, че не може еднозначно да се отсъди/оцени какво може/трябва да се мисли за тези хора, защото зависи освен Левски и чалгата какво друго знаят.
 2. От примера с хипотетичния Зед, се вижда, че хората може и трябва да се оценяват не само по това какво знаят/не знаят, а и какъв характер имат, какви действия извършват. Може някой да е много знаещ, да е гений, но да е зъл гений, който да навреди на много народ. А може друг да е необразован, но пък да има добро сърце и да е полезен за много хора.
 3. Ако трябва, все пак, тотално да се абстрахирам от всички тези допълнителни знания, умения, поведение на хората, които "не знаят кой е Левски, но знаят чалгата", то първото, което ми минава на ум е: "Щом знаят толкова много песни, значи имат добра памет и биха могли да научат и кой е Левски."(Ако някой има желание да научи/донаучи нещо за Левски - http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BB_%D0%9B%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8)
 Аз обичам науката, познанието. Смятам, че човек трябва да се учи винаги и по всяко време.

[MSL]

Работа, обучение и развлечение онлайн

  Несъмнено интернетът промени основно в добри насоки моя живот. Казвам за моя, защото на някои интернетът не им действа добре - напр. на пристрастените към онлайн игрите, които стигат до трагични крайности.
 Радва ме това, че в почти едно и също време е възможно човек да работи онлайн (напр. да превежда, да оптимизира, да печели от собствен сайт/сайтове и пр.), да слуша музика и да се наслаждава на други изкуства като изобразителното изкуство например (т.е. да си повишава културата), да чете научни и философски статии (т.е. да се образова)... Това всичко е едно истинско съчетаване на полезното и приятното.
 В един идеален за мен вариант - ако може да се изкарват достатъчно пари само с онлайн работата, тогава бих бил почти напълно щастлив. Мисля, че повечето хора, които, така или иначе, се занимават с интернет биха били до голяма степен щастливи също, при едни такива обстоятелства - да не им се налага да работят извън интернет, да им стигат парите напълно и да не се налага да са подчинени/зависими от началници/шефове/босове и пр.

[MSL]

Двоен/троен празник

  Някои хора говорят, че днес било "двоен празник" - хем Св. Валентин (с католически произход) известен и като Денят на влюбените, хем Трифон Зарезан (Св. Трифон)... При мен, тази година(защото много от празниците тука се менят, понеже са по Лунния календар), в Китай е също двоен празник - хем католическия Св. Валентин - Денят на влюбените, хем Фестивалът/Празникът на фенерите, който се назовава с най-различни имена, но нека да го покажа с това популярно негово име - 元宵节, което приблизително се изговаря като "Юен сяо дзие". Та, за мен, може да се каже, че е нещо като троен празник.
 Ето и за трите празника:
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D1%80%D0%B8%D1%84%D0%BE%D0%BD_%D0%97%D0%B0%D1%80%D0%B5%D0%B7%D0%B0%D0%BD - Трифон Зарезан
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B2._%D0%92%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BD - Св. Валентин
http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D0%BA_%D1%84%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%B5%D0%B9 - Празникът на фенерите (на руски език)
http://en.wikipedia.org/wiki/Lantern_Festival - и на английски (също за Фенерения празник).
 Честито на всички празнуващи!   

[MSL]

Защо по-рядко пиша или въобще не пиша стихотворения в последно време
  Някои ме знаят като поетичен човек, който пише стихотворения. В този форум съм сбрал сигурно над 90% от всичко написано от мен (някои неща съм ги писал преди време на хартия или съм ги подарявал на този-онзи и не мога да си ги спомня; нямам само това за помнене, все пак - трябва да помня много други неща, най-вече думи на чужди езици, защото не живея в България). Веднага давам и линкове към тукашните ми "поетични сборници", за затъжилите се за поезията ми:
1. Поезия (най-сериозните ми и най-харесвани от мен стихотворения).
2. Стихотворения за деца (не са кой знае какво, но понеже има търсене и писах/пиша).
3. Стихове за 8-ми март (също нищо кой знае какво, но има търсене и писах).
 Както се вижда - писал съм и то доста. Напоследък защо по-рядко пиша или въобще не пиша се интересуват някои. Отговорът ми е, че това е така, защото след толкова много години писане не видях някаква голяма полза - нито някой издател прояви интерес, пък да ги издаде и да получа поне малко пари, нито славата ми е кой знае колко голяма и колко полезна (гледам, че тук-таме някои си харесват по нещо и го слагат из различни сайтове). Освен това, в днешно време, почти навсякъде ти искат ПАРИ за какво ли не - за транспорт, за лек автомобил, за сувенири, за книги, дрехи... Никой няма да каже "Напиши стихотворение и ще ти дам тази стока или услуга." Така че, свободното си време аз го използвам за полезни неща като:
- изкарване на пари онлайн и офлайн
- спорт (защото здравето е по-важно и от парите)
- разтоварване (напр. учене на нещо ново, което за мен, като интелектуалец, си е едно от разтоварванията. Дали гледам филм или чета научна статия - все ми е разтоварване и забавление.)
 В този контекст, писането на поезия се явява за мен основно лишено от почти всякакъв смисъл - нито ме разтоварва и забавлява по начина по който биха го направили някой филм, песен или статия на учен човек; нито пък ми носи някаква сума пари, която да става поне за закупуване на нещо елементарно като дрехи и храна, да не говорим за разни други неща като самолетен билет например. Така че - не си губя много-много времето с поезии вече, защото животът ме настройва прагматично, а не като едно време - родители, баби и дядовци дават пари - на тебе ти остава само да учиш, да спортуваш и да пишеш, примерно, ако ти се пише и да се радваш, че някой ти казал "чудесно, много хубаво, браво!" (и то в редки случаи, защото повечето хора не разбират и не ценят поезията).

[MSL]

Защо мисля, че здравеопазването и образованието трябва да са безплатни
  Ето защо мисля, че здравеопазването и образованието трябва да са безплатни:
 Не е човешко/хуманно и няма логика в това само богатите/платежоспособните да могат да ползват висшите учебни заведения и болниците, а бедните да не могат. По-просто казано - защо само богатите да могат да са здрави и умни, а бедните да са прости и болни/умиращи/умрели?!

[MSL]

Защо по-рано пишех много за други, а сега предпочитам да пиша за себе си

  Това е един въпрос, на който съм давал отговор при лични разговори и чатове, но не съм писал досега публично. Сега и ще напиша.
 Преди време пишех доста за други (най-вече в други форуми), а напоследък, сега, предпочитам да пиша за себе си.
 а) по-рано не знаех как сам мога да си направя сайт (напр. форум, блог, страница...).
 б) пишеше ми се, въпреки че си нямах собствен сайт/сайтове, както към днешна дата, защото това ми беше начин да си изпълнявам гражданския дълг - да давам на другите, каквото и колкото мога. В случая говорим за расъждения, информации, беседи, внимание към всяко едно изречение дори до степен на пунктуалност, а и ведрина.
 Разговорите, общуването, ми и помагаха да си тренирам езика, да си упражнявам мозъка, т.е. смятам, че имаха положителни страни и лично за мен.
 в) скоро, обаче, видях че има доста субективни, неблагодарни и агресивни хора из различните места (основно форуми, макар и не във всички, но в повечето). Както съм писал и по-рано, ако прочета нещо и не съм съгласен с него (понеже с много неща съм съгласен, но на някои хора не им прави впечатление, когато си съгласен с тях, а само, когато не си) и мога да го опровергая - просто давам аргумент/аргументи, доказателство/доказателства, факт/факти, линк/линкове, снимка/снимки и пр. Това бе методиката ми. Да, но се появяваха хора, които не можеха да приемат, че не са прави, че са сбъркали, че им е показано, че грешат и започваха първи с агресивно и дори с долно поведение. В същото време администрацията/модерацията на дадения форум/форуми не се грижеше достатъчно за справедливостта там и аз си взех решение, че няма смисъл да им пълня със съдържание техните форуми, при положение, че мога да си го имам това съдържание само за себе си. А, все пак, знайно е, че съдържанието, определя голяма степен от стойността на даден сайт (казвам "в голяма степен", защото сайтовете се оценяват не само по съдържание, но и по възраст, домейн, Пейдж ранк, Алекса ранк и др.)
 Почти спрях да си раздавам безплатно писането. Съжалявам, че по-рано не съм го направил. Ако преди години знаех как се правят сайтове, сега, да не казвам голяма дума, но можеше да съм поне милионер в юани и дори в левове (съдейки по успеха на продажбите на някои сайтове през последните години), ако не и в долари или в евро, но, както казват някои - "такъв ми бил късметът". Безплатно пиша сега основно за себе си, защото има някаква възвръщаемост, макар и в определени моменти да клони към "символична", но все пак по-добре такава, отколкото никаква, нали?

[MSL]

Относно "Къде да инвестирам парите си?"

  Този въпрос - Къде да инвестирам парите си? е сравнително-популярен сред хората, които имат някакви пари отгоре и, които се замислят за инвестиране. Други, които нямат много пари, може да се заинтересуват пък от този въпрос чисто теоретично и дори от по-философска и/или научна гледна точка. Имаме такива примери в историята.
 Сега ще кажа и своето виждане по темата къде да инвестирам парите си.
 Това е строго индивидуално! Същото е и, ако се замислим по въпроса "Къде/как да инвестирам/вложа времето си?", защото, например, за някой, на който му се отдават езиците, ще е добре да научи няколко полезни за бъдещето си чужди езика, вместо да се опитва да става певец (ако не е толкова музикално надарен, да речем). И с парите е така - на някой може да му се отдава повече да ги вложи в интернет бизнес, на друг - в градинарство, на трети - в акции, на четвърти - в ресторантьорство, на пети - в хотелиерство, на шести - в недвижимо имущество и пр., и пр., и пр. Много зависи от какво разбира човек, какви психологически качества има, къде живее, колко пари има, какво се намира на пазара, какви са рисковете... толкова много фактори са в това отношение (къде/как да се инвестират пари), че еднозначен отговор/съвет няма как да се даде и трябва да се отговори, според мен, най-правилно със "Зависи!"

[MSL]

 

Кой е нито експлоатиран, нито експлоатиращ

  Замислял съм се, че нито експлоатиран, нито експлоатиращ е този, който има собствен дребен бизнес, който може да му носи достатъчно пари за живот и развитие. Ако някой няма собствен бизнес, той трябва да работи за други, т.е. да бъде експлоатиран - ще им произвежда, например, за 100 пари, а те ще му плащат само част от тях, например 80, 60, 40, 30 или някакви такива пари. Ако ли пък човек има среден или едър бизнес, той ще има работещи за него и, съответно, няма да им плаща 100% от това, което са изработили, а по-малко, както посочих по-горе, т.е. ще бъде експлоататор.
 При дребния, вкл. семеен бизнес - когато човек/семейството работи за себе си, без да наема други работници, имаме варианта при който няма никаква експлоатация. Това е, според мен, нещо добро и е възможно да се постига по различни начини - напр. малък семеен ресторант, успешен бизнес сайт от някакъв тип(вкл. форум) и много други, разбира се.

[MSL]

Научно-техническият напредък и новите начини за изкарване на пари, новите професии и пр.
  Мисля, че вбъдеще, ако все така има научно-технически напредък (понеже е възможно и да спре по най-рачлични причини, но се надявам искрено да НЕ спира), то тогава ще има и нови начини за изкарване на пари, нови професии. Вземете за пример не толкова далечното минало, когато нямаше мобилни телефони, съответно нямаше и SMS-и("есемеси"). Ами тогава просто нямаше и печелене на пари от SMS. А в днешно време това го има и се използва на много места. Вбъдеще, ако така вървят нещата, ще има нови начини за изкарване на пари и нови професии дори, които в днешно време даже не сме си и представяли, и не сме сънували.

[MSL]

"Работа по интернет" и "работа в интернет"

Работа, обучение и развлечение онлайн

  Несъмнено интернетът промени основно в добри насоки моя живот. Казвам за моя, защото на някои интернетът не им действа добре - напр. на пристрастените към онлайн игрите, които стигат до трагични крайности.
 Радва ме това, че в почти едно и също време е възможно човек да работи онлайн (напр. да превежда, да оптимизира, да печели от собствен сайт/сайтове и пр.), да слуша музика и да се наслаждава на други изкуства като изобразителното изкуство например (т.е. да си повишава културата), да чете научни и философски статии (т.е. да се образова)... Това всичко е едно истинско съчетаване на полезното и приятното.
 В един идеален за мен вариант - ако може да се изкарват достатъчно пари само с онлайн работата, тогава бих бил почти напълно щастлив. Мисля, че повечето хора, които, така или иначе, се занимават с интернет биха били до голяма степен щастливи също, при едни такива обстоятелства - да не им се налага да работят извън интернет, да им стигат парите напълно и да не се налага да са подчинени/зависими от началници/шефове/босове и пр.

Като човек, имащ интерес към въпросите на пуризма в някои езици, то ще вметна в тази тема, че на български "работа онлайн" се нарича (и среща като) "работа по интернет" или "работа в интернет".