[MSL]

Вкус към разнообразие и скорост

  При някои хора преместването в по-голям град може да предизвика вкус/харесване/привикване/желание за по-голямо разнообразие и скорост. В същото време, обаче, за други това може да не е толкова привлекателно и да им липсва по-спокойния живот, по-еднообразния и по-забавения ритъм на по-малките населени места, откъдето са дошли. А за трети може това да няма особено някакво значение. Ето защо вкусът към разнообразие и скорост е относително нещо.

[MSL]

Нещо интересно за четене

 Разни хора търсят нещо интересно за четене. Обаче въпросът е какво е това

интересно за четене

Абсолютно нещото, което е интересно за четене ще е нещо, което може да се чете - стихотворение, разказ, повест, роман, виц, новина... и ще е поместено в книга, вестник, интернет (форум, блог и пр.) Въпросът е, обаче, какво е интересното (интересното като такова). Ами интересно е това, към което хората имат интерес. Обаче, понеже не всеки човек от тези хора харесва еднакви неща, то и интересното не е едно и също. Дадено нещо за един може да е интересно, за друг да е безинтересно, а за трети дори отвратително. Например на един приятел му е много интересно да учи за хемодиализа, за рак на гърдата...да, но на мен не са ми интересни тези неща, защото, например на мен ми е интересно за алтайските думи или за икономически въпроси... Спомням си преди години едно събиране на приятели и бивши съученици, по онова време - всички студенти и интересното беше в различни посоки - един рисува скелет на кон, защото учеше ветеринарна медицина, друг говори за множествено число в езиците, защото учеше лингвистика, трети си приказваше за философия и така - различни интереси.
 Та да се върнем на онова, наречено "нещо интересно за четене". Ако на тебе ти е интересно, например, за Чингис хан, а някой е писал за БМВ е възможно да не намериш това за интересно и обратно - ако ти е интересно за БМВ и попаднеш на материали за Монголската империя може да останеш разочарован. Е, много ясно, че на хората не им е интересно само едно нещо, да речем, че всеки си има повече от едно, няколко или много интереси. И ПАК ТОВА НЕ Е ГАРАНЦИЯ, че търсейки "нещо интересно за четене" ще попаднете наистина на нещо, което ВИ Е ИНТЕРЕСНО (НА ВАС) за четене. Представете си, че харесвате следните неща:

• поезия
• спорт
• интернет
• Китай
• Корея
• планините в България

 Това значи, че имате интереси в 6 области. Обаче някой написал за:

• мухи
• бълхи
• въшки
• червеи
• оборски тор
• бацили
• бактерии
• обриви
• Уганда
• конструиране на интегрален показател

  Т.е. това са 10 неща за различни интересни (за някои от нас) неща, но нито едно от тях не се ПРИПОКРИВА с вашите интереси. Ето защо, ако човек търси нещо интересно е по-добре да специфицира точно какво, защото иначе рискува да си изгуби времето с неща, които са интересни за някой, но не и за него.
 Извод - интересното е субективно/относително.

[MSL]

"Добър филм"

  В духа на по-горното, защото днес ми попадна нещо, където пишеше, че едни филми ставали, а други не ставали, реших да напиша и тези размисли относно има ли такова нещо като "добър филм" ("ставащ" филм, "интересен" филм и пр.)
 За някои най-добрите филми това са филмите на ужасите. За други - филми на военна тематика. За трети - филмите с бойни изкуства (напр. ийстърните)...За всеки човек добър и/или интересен е този филм, който му харесва. Този същия филм може да се хареса и на съседа, но съвсем не е задължително да се хареса на съседката, на сина, на жената, на стринка или на чичо. Случва се някой да ни препоръча даден филм и да е съвсем искрен/-а, дори развълнуван/-а. Личи си, че филмът действително му/й е допаднал. Обаче като започнете да го гледате и се оказва, че например (СПОРЕД ВАС) този филм е:

а) не чак толкова добър
б) много зле (скучен, глупав, с много насилие и пр., според това какво намирате за "зле")
в) горе-долу става
г) наистина добър филм
д) да ви хареса и да ви развълнува дори още повече от този/тази, който/която ви го е препоръчал/-а.

  Същото е и с актьорите - някой може да харесва Харисън Форд, друг да си пада по Джеки Чан и Джет Ли, трети пък по индийски актьори, и актриси. Вкусове разни.
 Следователно "добър филм" и/или "интересен филм" и пр. е субективно. 
 

[MSL]

Щастието е субективно

  Щастието е субективно.
1. Щастието е субективно/относително откъм количество и качество на обекта си. Примери:
- за даден инвалидизиран човек, който не може да ходи - прохождането ще е щастие. Прохождането ще е щастие и за родители, чиито дете току-що е проходило. За много от ходещите, обаче, това не е щастие, а нещо, които е даденост и дори не се забелязва/отбелязва често.
- ако някой е беден и е останал без никакви пари, но спечели отнякъде 1 000 000 лева, то това, че ще има 1 000 000 лева ще е щастие. За други, обаче, това може да е нещастие - представете си някой, който е имал 30 000 000 лева, но изгубва 29 000 000 и остава с 1 000 000? Това вероятно ще е нещастие.

2. Щастието е субективно/относително откъм субекта си (човекът/мозъкът, който го изживява). Най-лесният пример е - някой намиращ се в ситуация, която доста хора биха определили като "не е за завиждане", НО човекът се е напил и му е щастливо; чувства се щастлив. Друг пък може да е в по-добра ситуация и пак да се е напил, но да му се плаче; чувства се нещастен.

3. Щастието субективно/относително откъм конкретност. В едно отношение някой може да е щастлив (напр. дъщеря му влезнала да учи избраната и мечтана специалност) и нещастен в друго отношение (напр. понижи ли му драстично заплатата) по едно и също време, а пък съседът му, например, който му завижда да е нещастен, заради успеха на съседската дъщеря, но да е щастлив (да злорадства) заради понижената заплата на съседа си.

  Тази същност на щастието прави и невъзможна науката за щастието - фелицитологията. Съдържанието на щастието за един, може да се явява съдържание на нещастие за друг или апатия за трети(напр. някой иска да живее на Луната, за да се почувства напълно щастлив, а друг смята това за възможно най-голямото нещастие, който може да го сполети, а не трети му е все едно на коя планета ще е - Земя, Луна, Марс, Нептун, Венера...)

[MSL]

Чашата е наполовина пълна/празна

  Сигурно сте чували за това, че ако имате една чаша, напълнена с вода (или с друга течност, все едно) до половината, то оптимистичното виждане/разбиране било, че "чашата е наполовина ПЪЛНА", а песимистичното, че "чашата е наполовина ПРАЗНА". Това е, до голяма степен, добра илюстрация, защото показва, че песимизмът се концентрира върху лошото/липсващото/недостигащото, докато оптимизмът към доброто/наличното/достигнатото.
 Има ли и други възможни гледни точки за тази, чаша, в която 50% са заети с течност? ИМА! Според мен третият вариант е реалистичният (знаете - песимизъм, оптимизъм, реализъм, нали?). При този реалистичен вариант ще се каже, че:
"Чашата е наполвина пълна и наполовина празна" ИЛИ "Чашата е наполовина пълна/празна.", което е едно и също.
 Изненадващо (приятна изненада) тези дни ми попадна и четвърта възможна гледна точка - "Чашата е наполовина празна/пълна, следователно тази чаша е два пъти по-голяма, отколкото трябва!" 
  Има върху какво да се помисли, нали?

[MSL]

Човекът е вид хищник

  Човекът е вид хищник. Ето моите съображения, въз основа на които смятам така, изложени по-долу.
 Според научните класификации човекът (Хомо Сапиенс/Homo Sapiens) принадлежи към животните-бозайници, ето и подробна класификация от руската Уикипедия (Википедия):



Без ранга:     Вторичноротые
Тип:     Хордовые
Подтип:     Позвоночные
Инфратип:     Челюстноротые
Надкласс:     Четвероногие
Класс:     Млекопитающие
Подкласс:     Звери
Инфракласс:     Плацентарные
Надотряд:     Euarchontoglires
Грандотряд:     Euarchonta
Миротряд:     Приматообразные
Отряд:     Приматы
Подотряд:     Сухоносые обезьяны
Инфраотряд:     Обезьянообразные
Парвотряд:     Узконосые обезьяны
Надсемейство:     Человекообразные обезьяны
Семейство:     Гоминиды
Подсемейство:     Гоминины
Триба:     Хоминини
Подтриба:     Хоминина
Род:     Люди
Вид:     Человек разумный
^{http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A7%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BA_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%83%D0%BC%D0%BD%D1%8B%D0%B9 http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%A2%D0%B5%D0%BA%D1%81%D1%82_%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B5%D0%BD%D0%B7%D0%B8%D0%B8_Creative_Commons_Attribution-ShareAlike_3.0_Unported}

 Ако към това се добави и, че хората са и ХИЩИНИ по следните критерии:

-Хищниците се хранят с месо, също така могат да бъдат и всеядни;
-Хищниците имат добре-изразени кучешки зъби, с които убиват жертвите си,

то в този смисъл човекът не е само животно, но и хищно животно.

  Някои хора са вегетарианци и не ядат месо. Обаче това се случва и с някои домашни котки, например, които не ядат месо и даже не могат да убиват мишки, защото не са научени на това. Има и кучета, които също не ядат месо. Обаче, при все това, въпросните котки и кучета си остават хищници.
 Човекът, с редки изключения, е и свръх-хищник (http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%80%D1%85%D1%85%D0%B8%D1%89%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B8#cite_note-12, http://en.wikipedia.org/wiki/List_of_apex_predators), т.е. няма друг хищник над него в хранителната верига.
 От всичко казано до тук, не бива да се счита, че човекът е САМО-ЖИВОТНО-И-САМО-ХИЩНИК. Защото, за разлика от останалите животни-хищници, хората имат разлики, породени от по-развитият им интелект и тяло (в някои отношения), които създават човешката култура. При човекоподобните маймуни има наченки на култура в някои случаи (например рисунки, собствени примитивни полуезици...).

[MSL]

Образование и просвещение за промяна в живота

  По времето на Анна Жаклар животът на селяните в Русия не бил лек. Запасите им от храна обикновено се свършвали около Рождество Христово и почвали всякакви хитрини да ползват, за да не измрат от глад...Утешавали се с това, че и на Бог (Христос) не му било лесно и търпял...Анна Жаклар смятала, че само образованието и просвещението (просветата) ще могат да променят живота на тези хора.
 Аз подкрепям тази идея, че доброто образование и просветата може да изтръгнат хората от заблудите на религията/религиите, от невежеството, а и, че могат да им помогнат с добиването на по-добра база. Смятам, обаче, че и тогава, както и сега, само образование/просвета не са напълно достатъчни, за промяна, а се искат и неща като по-добра база, начален капитал и пр. При капитализма (както е в по-голямата част на света днес) дори за сдобиване със знания/образование/диплома се искат пари (например такса за обучение и/или квартира, и/или транспорт, и/или книги и пр.), в зависимост от държавата и от конкретното положение на учещия/учещата се искат малко или повече пари. Дори и за прочитането на една нова книга пак се иска определен паричен ресурс, най-често.

[MSL]

Без (много) интернет

  През миналия месец отсъствахме от вкъщи и поживяхме малко в субтропически Китай, където нямах много възможност да ползвам интернет, както обикновено. Този начин на живот без (много) интернет ме върна с години назад в спомените ми, когато нямаше в България интернет, а компютрите, които виждах бяха само в часовете по информатика в училище. Недостатъците на онова време бяха, че нямаше възможност да се намира толкова бързо информация (напр. ако много нещо ти трябва да научиш, отиваш до библиотеката), нямаше възможност за бърза връзка с приятели по чатове (а, ако нямаха и телефон, съвсем връзката се губеше, ако не напишеш писмо или не изпратиш телеграма), нямаше и възможност за изкраване на пари онлайн, защото просто нямаше "онлайн", т.е. нямаше интернет...
 Предимствата, от друга страна, също си струва да се отбележат: повече време за четене на книжни издания; повече време за спорт, разходки, телевизия; повече време за игра на карти; повече време за писане на стихотворения, разкази...рисуване...и вглеждане дори в дребните детайли на нещата около нас.

[MSL]

                       

Тоталното безсмислие и осмислянето

                                                              Гесер Курултаев
  Според съвременните научни представи за началото на Вселената и нейната същност смисълът на нещата, включително и на живота на Земята отсъства. Смисълът, смислите или осмислянето идват едва след появата на развития мозък на хората. Няма ли мислещи мозъци, няма да има и смисли. Защо пиша "смисли" (под което разбирам множественото число на "смисъл")? Защото няма само един-единствен задължителен смисъл, а са се раждали, раждат и сигурно ще продължат да се раждат различни смисли. Много добър пример за това е как различните хора осмислят живота си, т.е. как си отговарят на теория и/или на практика на въпроса "Какъв е смисълът на живота?" (ясно е, че за един смисълът може да е да вярва в Иисус/Буда/Мохамед/Кришна/др., за друг смисълът може да е само и изцяло любимия човек/семейството/децата, за трети - наслажденията от живота(хедонизма) и много други). Дори една и съща дума може да има различни осмисляния/смисли/значения. Ето, например, думата "пукна". Този глагол в изречението "Да пукна дано!" означава "да умра", "да почина", "да си отида от този свят". В изречението "Пролет пукна" пък означава пък обратното, че пролетта се е "родила", "дошла", "настъпила". В изречението "Стъклото се пукна" смисълът е, че се е получило някакво счупване/разцепване...Една и съща дума, а толкова много значения и то различни!
 От всичко това не следва, че всеки един смисъл/осмисляне е еднакво добър и, че няма значение какво избираме да мислим и правим. Ако изходим от това, че нашата неоспорима ценност са живота и здравето, то тогава добър/добро е този/това смисъл/осмисляне, който/което е полезно за здравето и за живота ни. Просто и логично!

[MSL]

Какво не можели да купят парите и дали е така

  Има разни твърдения за парите, че не са всичко, че не можели да купят всичко (по-долу ще разкритикувам някои от тях). Аз съм съгласен принципно с това, дори си мечтая за светло бъдеще, когато пари няма да са нужни и за всеки ще има според потребностите. Например Пенчо иска кола - на ти, Пенчо, кола без пари. Илия иска суши - заповядай суши! Ибрахим иска да ходи в Австралия - на ти билет за Австралия и хотелска резервация! Джан иска компютър - ето ти компютър! Това ми е мечта, както казах: на всеки според потребностите!
 В днешно време обаче, независимо в коя държава, такива неща няма (ако бъркам - кажете ми къде вече има такова нещо, за да се възрадвам!  . И значи, ако искаш нещо да го имаш законно, трябва да си платиш за него. Нямаш пари = нямаш го. Това мисля, че е много просто, ясно и логично, но...днес се натъкнах при чат с един приятел на разни твърдения, които искам да разкритикувам:

1. Парите можело да купят леглото, но не и съня.


 ГРЕШНО! ИМАШ ПАРИ = ИМА ПРИСПИВАТЕЛНИ А и, ако имаш пари и, примерно, си позволиш различни развлечения днес: фитнес, масажи, плуване, кино, театър, добра храна...после няма ли да спиш като къпан и без приспивателни (в много случаи)?

2. Парите можело да купят храната, но не и апетита.

 ДОНЯКЪДЕ! Да предположим, че човек има проблеми с много храни, но ако има пари може да си купи най-най-най любимите храни, които и без много апетит би опитал. Примерно някой няма апетит и не му се яде хляб с ориз и лук, ама ако има и си купи хайвер, скариди, раци, цитрусови плодове...може и да му се отвори апетите. Повече пари = повече избор на храни = повече шанс за отваряне на апетита.

3. Парите можело да купят лукса, но не красотата.
 ГРЕШНО. ПЛАСТИЧНИ ОПЕРАЦИИ И СИ ГОТОВ. С ПАРИ СЕ ПРАВЯТ! Иначе красотата, както съм казвал, е нещо субектино и зависи от естетическите конкретни стандарти. В някои епохи и в някои култури, примерно дебелите жени са били красиви, а в други - не! Един харсва Брад Пит, а друг - Антонио Бандерас...Един обича синьо, друг - зелено. Обаче за промяна на външен вид по начина, по който искате/намирате за красив се искат пари.

4. Парите можело да купят една къща, но не един дом.

 МАЛКО КАТО ИГРА НА ДУМИ. КЪЩА, ДОМ... И ВСЕ ПАК: БЕДНОСТ = ПОВЕЧЕ СКАНДАЛИ (НАЙ-ЧЕСТО). Знам, знам, че скандалите си зависят от темперамента, характера, конкретните ситуации, обаче, когато има пари, по-малко причини има за скандали и повече възможности има за тяхното туширане/избягване/разрешаване.

5. Парите можело да купят лекарството, но не здравето.

 ЗАБЛУДА. БЕДНИТЕ ЯДАТ ЛОШО И СЕ РАЗБОЛЯВАТ. Да не говорим, че ако човек е беден не само пълноценна храна не може да си купи, но и може, примерно да измръзне от студ през зимата, да няма пари да си купи неща за личната хигиена (сапун, шампоан, миялни препарати...); а това, че някои умират, защото нямат пари за операция е отделен въпрос и сигурно спада към "парите могат да купят лекарството", т.е. лечението (лекарства, операции и пр.)...Както са го измислили някои хумористи: "По-добре здрав и богат, отколкото болен и беден."
 Факт е, че има много болести, които като имаш пари и се излекуваш, но ако нямаш си оставаш болен и дори може да починеш в зависимост от заболяването. Парите са добро условие и за повече здраве и за повече лечение. Говорят някои за хора, които живеели в планините нейде, ядели само мляко, сирене и други неща, пък ставали столетници. Може! Обаче онези неща - мляко, сирене и пр., нали пак са нещо, което струва пари ("не пада от небето"). Я някой да живее съвсем без нищо в планините да видим колко години ще изкара!

6. Парите можело да купят съжителството, но не любовта.

 ДОНЯКЪДЕ. КАТО СИ БЕДЕН И ТЕ НАМРАЗВАТ ПО-ЛЕСНО ДОСТА ОТ ДНЕШНИТЕ МЕРКАНТИЛНИ ХОРА, АКО СИ БОГАТ - КОМПЕНСИРАШ С ПОДАРЪЦИ, ИЗНЕНАДИ, РАЗВЛЕЧЕНИЯ, ДОРИ ПЛАЩАШ НА ХОРА ЗА ИДЕИ ДА ТИ ПОМОГНАТ.  
 Като човек занимавал се професионално с любовта от философско-антропологична гледна точка ми е ясно, че влюбването, обичането, привличането не могат да се купят с пари, но също така и ми е ясно, че с пари може да се повлияе доста на психиката/емоциите на хората, особено, ако се използват позитивно/креативно/иновативно. Простичко казано - човек без пари даже една роза не може да купи или да си къпи писалка и лист, за да напише стихотворение, а камо ли да си плати компютър, интернет, за да напише някакъв любовен имейл, нали? Или, ако искате, да дам пример със серенада - трябва да има пари за музикален инструмент (примерно китара) и, примерно, да си плати уроците по китара...абе с парите идват повече възможности, дори и в любовта.

7. Парите можело да купят разпятието, но не вярата.+ По-луксозно място на гробищата, но не и на небето
 
 Ами религиозни неща. Аз съм учен, не искам да се впускам в религиозни (митологически) разсъждения. Например никой не е доказал, че има такова нещо като живот след смъртта/място на небето.


8. Парите можело да купят развлечението, но не щастието.

 НЕ Е ТОЧНО ТАКА. За много хора щастието се състои и/или поражда от развлечението. Примерно някой си мечтае цял живот да живее в Египет или Тайланд. Ти си богат/-а и му даваш тази възможност. Той/тя заживява в Египет/Тайланд/където му(й) харесва...Е, тогавашансът да се почувства щастлив/щастлива не е ли многократно по-голям?


9. Парите можело да купят смъртта, но не живота.

 Това пък съвсем не ми е приятно да го коментирам, но, все пак, да кажа, че има случаи, когато хора си загубват живота, т.е. не могат да си купят живота, защото нямат пари за животоспасяващо лечение. А също и такива, които дават пари, за да им роди някоя дете, ако са бездетни; да осиновят дете. Всичко това показва, че с парите имат отношение към живота голямо.

  Извод - докато няма комунизъм (при който парите да не съществуват) винаги парите ще са от значение и то голямо за нещата и живота ни. Парите са просто една универсална стока, която може да се разменя за най-различни стоки и услуги. Затова и никога не бива да пренебрегваме тяхното значение, нито пък да ги надценяваме, защото не всичко е пари (универсална стока), все пак.

[MSL]

 Малка добавка към статията по-горе, в която стана въпрос за сън и приспивателни, цитирам:

1. Парите можело да купят леглото, но не и съня.


 ГРЕШНО! ИМАШ ПАРИ = ИМА ПРИСПИВАТЕЛНИ  А и, ако имаш пари и, примерно, си позволиш различни развлечения днес: фитнес, масажи, плуване, кино, театър, добра храна...после няма ли да спиш като къпан и без приспивателни (в много случаи)?

 Днес ми попадна статията

"ОПАСНИ ПРИСПИВАТЕЛНИ"

и горещо я препоръчвам на всички, които използват или възнамеряват да използват такива:
http://www.lechitel.bg/newspaper.php

[MSL]

За вторичните суровини

(и конкретно за продаването на хартия,

бутилки и пр.)

 Гесер Курултаев

  Едно време, когато бях в пионерската организация (http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BF%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_%E2%80%9E%D0%A1%D0%B5%D0%BF%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8%D0%B9%D1%87%D0%B5%E2%80%9C) имахме различни пионерски поръчения, някои от които бяха свързани със събирането на амбалаж (хартия, картон, празни бутилки...) и предаването им на държавата безплатно. Оттогава ми е останал този

екологичен навик и възпитание

.
 Днес, когато вече продавам тук (КНР) бутилки, кутии от напитки, хартия и понякога други неща (метални или пластмасови, например) усещам не само екологичното, но и икономическото измерение на тази дейност.
 Има хора (и китайски, и български граждани; с други май не се е случвало да става дума по темата), които смятат, че това е нещо лошо и/или излишно, и/или срамно! Да речем една бивша приятелка ме пита нещо от сорта: "Ти като имаш добра заплата, защо тогава продаваш неща на вторични суровини?", а друг човек, доста по-умно, предположи: "Продаваш защото нямаш пари или просто за хоби?"  
 Ето и моята позиция по въпроса:

1. Безспорно е, че това е доста екологично и помага за чистотата на града (например по-добре да продадеш 10 кутии за 1 юан, отколкото да се въргалят по пътя), горите (когато има достатъчно хартия за рециклиране не се налага да се търси дървесина за производство на нова) и т.н.

2. Икономически е полезно за много хора. Ето, например, аз, който въобще не продавам толкова много колкото професионалните клошари, да речем на месец могада взема 2 юана от хартия, 20 юана от празни бутилки и кутии, и примерно, още 1 юан от нещо друго - непотребен стар разклонител, ножици и пр. Да речем, че това прави среден доход от 23 юана (по курса в момента, според Гугъла това са малко над 5.64 лева http://www.google.com.hk/#hl=zh-CN&newwindow=1&safe=strict&site=&source=hp&q=23+RMB+to+BGN&oq=23+RMB+to+BGN&gs_l=hp.3...8149.12101.0.12367.13.10.0.0.0.0.0.0..0.0...0.0..0.1c.dc1cJi8M6O8&bav=on.2,or.r_gc.r_pw.&fp=40a98765c5c678cd&biw=1024&bih=606) в повече за мен. С тези пари може да се купят, към момента, тук 46 яйца (46 връзки магданоз; 23 моркова; около 70 ядливи кестена, 23 малки минерални води и пр.) или да се пътува 23 пъти с градския транспорт, или 2 пъти с такси, или да се подстрижеш 4-5 пъти...както виждате има смисъл от гледна точка на покупателната способност на тези 23 юана, които могат да се разменят за най-различни стоки и услуги!

 Отделно това не помага само на мен икономически, но и на други хора. Ето как:
приемаме, че за месеца съм продал неща на стойност 23 юана. В пункта за вторични суровини ще ги продадат за преработка и също ще вземат пари отгоре (примерно двойно, доколкото съм чувал, не съм сигурен, но даже и да вземат само 20% отгоре, пак си е приход за тях). Отделно държавата печели от това, че не са се изгубили суровини. С тези изкарани пари, отделно, хората от пункта също ще си платят за стоки и/или услуги и така икономиката се движи добре.

  Сега разбирате, да се надяваме, че продаването на амбалаж/вторични суровини е добра и за икономиката, и за екологията на държавите по света. Защо вместо да хвърлиш и вероятно да се строшат неупотребени 30 стъклени бутилки, които ти се намират у вас да не ги продадеш за 4.50 юана? Така хем спестяваш стъкло на държавата, хем помагаш финансово на хората, които се занимават с вторични суровини, хем с изкараните пари те и ти, ще си купите някоя стока или услуга (да рече в този случай тези 30 бутилки ще ти помогнат да си вземеш храна достатъчна за поне един обяд, ако не и закуска и обяд или пък да пътуваш няколко пъти с автобуса...така ще спечелят допълнителни пари и хората от селското стопанство, и транспорта). Има смисъл и е полезно за много хора, и за държавата в икономически и екологичен план!
 (За хората, които смятат, че не им трябват такива "дребни доходи" бих препоръчал поне да дават непотребните им празни бутилки, празни кутии, хартии, картони и пр. на клошарите, които ще свършат тази полезна работа вместо тях и нищо няма да остане неупотребено или строшено. Хем правиш добро, че даваш прехрана на хората, хем спомагаш за икономическото развитие, хем и даваш своя принос за екологията на страната си и на Земята!)

[MSL]

Всяко знание е (потенциално) полезно

                                            Гесер Курултаев

   Хората, които се занимават с философия (а и не само те) вероятно знаят максимите "Знанието е сила", "Да се учим, да се учим и пак да се учим", а някои сигурно знаят и Марша на септемврийчетата, в който се пее: "Да се учим, да работим, да строим живота нов...". А дали знанието е полезно? Дали е винаги полезно?
 Според мен знанието е потенциално полезно. Зависи за кое конкретно знание става дума, за кой носител (човек), за коя епоха, за коя държава, за какви взаимоотношения...
 Ще си послужа с няколко примера, които няма да са изчерпателни, но поне ще са достатъчни за илюстриране на това, което имам предвид ("знанието е потенциално полезно"):

  Йонко и Мурат, например, знаят какво е "паламарка" или знаят какво е "рутер". На Йонко през живота му никога не се налага да работи с паламарки или рутери, нито да говори по тези въпроси. На Мурат - също. Само, че един ден Йонко бива поканен да участва в игра, където дават пари за правилен отговор. Пада му се въпрос за паламарка и/или рутер, отговаря и печели пари. Т.е. знанието му е оползотворено. А Мурат не получава такъв шанс и това, че е знаел какво е паламарка или рутер не е имало никаква полза за него.
 Асен и Чен, например, знаят френски език добре. Асен прекарва цял живот в някакво недоразвито село, където не само, че никой не говори френски, но и никой не иска да учи френски, нито пък да си има работа с каквото и да е, свързано с френски език (напр. преводи от български на френски). Чен пък живее в голям мегаполис, където си намира работа като преподавател и преводач с френски език с добро заплащане.
 Панайотис и Митко, например, знаели добре философията. Панайотис живял в Древна Гърция и бил на почит, а и намерил много ученици, последователи и се радвал на сравнително-добър и охолен живот. Митко пък в днешно време даже в чужбина не успял да си намери работа по специалността (философия) и дори срещал редовно хора, които нямали представа с какво точно се заминава философията и що е то философия. Сетете се за кого философското знание е било по-полезно? За древно-гръцкия Панакотис или за днешния Митко?
 Какъв извод може да си направим от всичко това? Учете се! Не се знае кога и как дадено знание/познание може да ви е полезно. Дори на пръв поглед безполезни информации/знания като това, че на съседната улица има един магазин за нещо, което вие никога не купувате (например леки коли), може да се окаже полезно знание/информация, за някой който пита и вие го упътите да намери това, което му трябва. Или пък учили сте за някакво село, струва ви се, че това е изгубено време да учите за някакво си село, но един ден виждате, например, момиче, което ви харесва и то се оказва точно от това село. Познанията за родното й място биха могли да я впечатлят и да ви хареса поне малко повече, нали?

[MSL]

                             

"Смешни" пари

   Тези дни стана дума за едни пари (дребна, сравнително, сума), която трябваше да получа и ще си я получа - 300 юана. Това по курса към днешна дата са малко над 72 лева и 28 стотинки, а по-точно:

300 人民币 = 72.2898 保加利亚新列弗

http://www.google.com.hk/search?q=300+RMB+to+BGN&ie=utf-8&oe=utf-8&aq=t&rls=org.mozilla:en-US:official&client=firefox-a

 Говорихме си с един от моите основни работодатели тука (Китай, имам предвид) и по едно време се сетих, че още не съм му пратил отчета си за изработените 300 юана този месец (за преводи, редакции и услуги от този интелектуален тип). Сетих се по повод на една статия, която той ми прати на финансова тема и викам, ей, добре, че стана дума за пари, та да ти пратя отчета за последните 300 юана. Той пък си помисли (на принципа "де го чукаш, де се пука"), че тактично съм му намекнал за парите; по заобиколен начин съм му казал. Аз му викам - какво да ти намеквам, това са някакви смешни пари (смешна сума), за която може да се говори направо. Разбирам да са някакви хиляди/десетохиляди юани или левова, които не съм си изработил и да почвам отдалече да намеквам в стил "Ох, абе дали ще ми дадеш заем от 25 000 лева?", а то някакви си там около 70 лева, които и съм си отработил честно, и качествено, та направо му казах, че за такива смешни пари не може да се говори със заобикалки. Човекът, от своя страна, се хвана за думата "смешни", парите не можело да бъдат смешни, ще вземело да се обиди така. Ама не! Разбира се, че парите не са смешни, но СУМАТА ИМ В СЛУЧАЯ може да се приеме за смешна, в релацията, ако някой реши да я намеква със заобикалки, особено като е изработена, т.е. това би направило просто самата ситуация смешна.
 И после поведохме един философско-икономически разговор за парите, за покупателната способност...ще преразкажа някои от заключенията тук:

1. Смешното е относителна категория. За някой човек, който се подхлъзва и пада в локва може да е смешно, за друг - да не е смешно, а за трети да е трагично.
2. Парите, сами по себе си, не са смешни.
3. Ако дадена сума пари се прецени като "смешна", то това може да е в различен контекст.
4. С една и съща сума пари може да се купят различни неща по качество и количество. Да вземем за пример прословутите 300 юана (или малко над 72 лева по курса към момента). Ако човек реши да си купи с тези 300 юана ананаси тук, това прави около, примерно, 100 ананаса, обаче, ако реши да си купи качествени обувки местно производство, тогава може да се окаже, че и един чифт не може да си купи, защото примерно качествен чифт нови, модерни обувки ще струват малко над 300 юана. Ако пък реши с тези 300 юана да си купи лек автомобил, това съвсем пък няма да е възможно и така...Т.е. сумата пари, в зависимост от стоката/услугата може да е сериозна сума, а може и да е "смешна сума" (хайде, като споменах и "услуга" да дадем пример с услугите - за услугата "масаж" 300 юана може да са добри пари, защото ще ти осигурят, например, 50-100 масажа, но за услугата самолетен превоз между два отдалечени китайски града, може да е само 1/5 от необходимите пари...така че същата работа и с услугите).
 Много зависи и какъв процент е дадена сума от доходите на човек. Например, ако някой получава само 1500 юана на месец, то 300 юана ще са за него 1/5 от заплатата, т.е. съвсем не смешна, а сериозна сума пари. Обаче, ако някой има 300 000 на месец, тогава какво са за него 300 юана, нали? Т.е. зависи си от конкретния човек, сиреч от конкретните доходи, конкретното финансово състояние. Да си представим двама бедни, за които 5 лева са много пари. Единият дава на другия 5 лева на заем. Другият не му ги връща и става голям скандал за 5 лева. В същото време, ако двама милионера са на вечеря и единият реши да плати таксито на другия и даде, примерно 95 лева, това, вероятно, няма да бъде отчетено за голям харч, камо ли, ако единият милионер услужи с 5 лева на другия. В тази връзка се сещам и нещо за любовта. Някои жени казват - този човек много ме обича, защото ми купи еди-какво си за 500 лева! Добре. Обаче усещате ли как има разлика дали човек, който харчи 500 лева за любимата си взема заплата от 1000 лева или от 5000 лева? Ако примерно един с 1000 лева месечна заплата дава 500 лева, то значи е похарчил 50% от това, което е взел, нали? А, ако друг с 5000 лева също похарчи 500 лева, това са само 10% от това, което има като заплата. Така, че за значимостта може да се съди не по това колко пари са дадени, а какъв ПРОЦЕНТ от това, което има даден човек е дадено. Разбира се, не мисля, че харченето на пари е единственият критерий за любов, но го давам за пример като такъв, защото темата е икономическа (парична). За мен критериите са: отговорност, грижовност, съчувствие/вчувстване (емпатия), всеотдайност, привързаност и пр., защото любов е имало и преди появата на парите, а и сигурно ще има, ако парите изчезнат някога,  "в светлото бъдеще". 

[MSL]

"Правя много пари от един сайт", "изнемогвам от нищета" и от сорта

  Случвало ми се е да виждам твърдения, че даден човек, който се занимава със сайт/сайтове правел много пари (да речем няколко стотин долара/евро/лева) от даден сайт или от няколко сайта. Случвало ми се е и да виждам/чувам твърдения, че някой прави много пари от друг вид бизнес.
 Какво си мисля в такива случаи:

 1) Честичко хората не споделят кой/кои е/са този/тези сайт/сайтове. Мотивите може да са различни - не искат да излагат на риск сайта/сайтовете си от различни видове атаки и/или не искат да издават тайната на успеха си (защото после доста хора също може да направят подобни сайтове, които да създадат конкуренция, което довежда до голяма възможност за редуциране на доходите, естествено). Друг мотив може да е, че въобще нямат никакъв/никакви печеливши сайтове, а просто лъжат, за да се похвалят.
 2) Подобни разсъждения са валидни и за хора, занимаващи се с друг бизнес.
 3) Има и друг тип хора, които пък наистина и със сигурност изкарват много пари, но не се хвалят с това, дори не показват богатството си/не парадират с него, а водят по-скромен, по-средностатистически начин на живот - с по-скромни дрехи, по-скромни превозни средства и пр., за да не се набиват на очи.
 
  Извод - никога не може да сме сигурни, затова по-добре да не се "връзваме" на подобни твърдения/изказвания, особено, когато не са подплътени/доказани с нищо. Много е лесно да се напише едно изречение като:

• Изкарвам по 1000 долара на месец от афилиейт.
• Правя по 800 евро на месец от Адсенс.
• Милионер съм вече.
• Докарвам по 15 000 до 20 000 лева на месец от бизнеса си.
• Имам пари, с които мога да те затрупам.
• Не може да си представиш колко съм богат.
• Правя много пари.
• Удвоявам си парите на всеки месец и мога да си купя каквото си поискам.

...

 Много е лесно да се напише и изречение като:

• Нямам пари.
• Много съм беден.
• Ако не ми дадеш някакви пари, ще умра от глад.
• Мизерия и недоимък е, нямам пукната стотинка, хора, дайде пари!

...

  Но доказателства, доказателства трябват. Иначе аз не вярвам и не виждам причина да се вярва нито на едните, нито на другите, по едни такива изречения, по едни такива "казвания", когато няма доказателство/доказателства.  Научно-философски подход от моя страна е това.
 Не, че това не е възможно, възможно е, но, примерно възможността е от порядъка на това някое дете да ти каже, че има зайче или хамелеонче. Много деца могат да заявят: "Аз имам зайче" или "Аз имам хамелеонче". Това са реални възможности, но колко деца, наистина, имат домашни любимци като зайчета или хамелеончета?