Една от най-големите пречки за започването (а и за удържането) на любовна връзка
По други поводи също е споменавано (и писано), че
прибързаните заключения (
необоснованите заключения;
неверните или полуверните заключения) са причина за много проблеми в живота. Историята, дори най-новата история, е пълна с примери на провали именно поради вземане на погрешни решения (а те са базирани често именно на тези
прибързани,
необосновани и, в крайна сметка,
погрешни заключения). Стига да дадем пример само с ненормалните заключения на неоимператорите Путин и Си (единият беше заключил, че може за дни да превземе Киев, а другият, че може да направи "0 КОВИД" в Китай, след което
реалността показа колко нямат връзка със самата нея), за да стане ясно, че това е разпространено повсеместно.
Сега, конкретно на темата за започване (и удържане, развиване) на дадена любовна връзка. Прибързаните заключения са почти неизменна част от любовта - в началните етапи те са от типа на:
- "Той е от Перник, значи задължително налита на бой!"
- "Щом има толкова много приятели от противоположния пол, значи е женкар/лека жена."
- "Ами говори много за фитнес, значи не обича да чете книги и не си пада по интелектуалното."
- "Яде месо, значи мрази животните."
- "Не вярва в Бога! Този атеист няма капка морал!"
- "Никога не е ходил в чужбина, значи е много задръстен и нищо не разбира от живота..."
В по-напредналата любовна връзка, обаче също може да има какви ли не такива, които понякога водят до големи скандали и дори до разводи. Примери:
- "Забрави ми рождения ден, значи си е намерил любовница!"
- "Пада си по Джо Байдън, значи аз не я кефя като мъж вече!"
- "Не ми направи комплимент за мусаката, ами... не ме обича въобще!"
- "Как може да приказва с приятеля си по телефона над 1 час? Значи, че нищо не означавам за него!"
- "Щом гледа порно, значи иска да ми изневери!"
- "Ако ме обичаше, щеше да помисли как наистина да стане милионер, за да ме заведе в Хонолулу и да ми купи "Майбах"!"
Давате ли си сметка колко много от скандалите, недоразуменията, мъките и нещастията биха се избегнали, ако хората са малко по-умни, ако не правят такива повърхностни заключения? Накрая нека и да обобщя нещата
картинно със следната хипотетична (а и не само) ситуация:
Представете си, че сте мъж на средна възраст и сте си харесали някоя красива жена. Няма смисъл да бъде някоя недостижима (звезда, дъщеря на трилионер или нещо такова). Нека е съвсем обикновена продавачка в някое магазинче или пък сервитьорка в някоя механа. На пръв поглед - нищо сложно, нали? Отивате, говорите с нея. Да, но дали?
1. Някои жени може да им хареса това, че направо сте отишли и сте споделили чувствата си. Те ценят прямотата, смелостта, не обичат срамежливите, неуверените мъже... Да, но тази точно може да ѝ е писнало точно от такива и/или поначало да си търси някой по-срамежлив. Има някои, които дори го правят съвсем съзнателно, защото държат да имат мъж под чехъл и "Да прави само каквото аз му кажа!"... В такъв случай прякото и без церемонии подходче може да не сработи.
2. Да речем, че пък наистина си имаме работа с такава продавачка/сертвитьорка, която по някакви си причини обича по-индиректните подходи. Пращате ѝ някой познат да ѝ даде някоя бележка, подаръче от ваше име или просто визитната ви картичка. Ако тя наистина цени този подход - бинго, но... Не съвсем! Тя може да не хареса точно този или тази, която сте пратили! Вече споменатия случай, например, с "Ами той щом има за приятелка жена, която ми даде визитката му, значи е някакъв женкар. Не го ща този!"...
3. Да кажем, че всичко мине добре в етапа "Запознанство" и вече се каните да излизате на вечеря, на обяд, на изложба, на кино... и хоп, нещата пак не стават, тя ви изненадва с "Промених си плановете." или направо "Ами аз тръгнах с един друг, съжалявам!" Защо така? Ами просто - някой/някоя, който ви познава (или не ви познава въобще) ѝ рекъл/рекла, че сте много груб, психично болен или направо болен от СПИН... Е, колко хора в днешно време ще се усъмнят и то дотам, че да проверят информацията? Над половината (да не кажа и голямата част) въобще няма да проверяват, защото те са на принципа, че "Щом ми казват, значи е вярно." (Замислете се, че ако тя е повярвала, че има ангели на небето или че самолетите пръскат с кемтрейлс /англ. chemtrails/, например, то няма никакъв проблем да повярва, че Вие сте лежал в затвора за масово убийство или пък, че сте заразен с опасна, нелечима болест. ) За несполучването в любовта, естествено има и други причини (пречки) - например, много банална, но все пренебрегвана, е че "Аз като я харесвам, то и тя ще ме хареса!", което пък е също от типа на неверните заключения (харесването не е транзитивно; не е задължително двустранно; не всяка любов е споделена любов)... и по този начин съвсем забравят, че за да бъдеш харесан, трябва да задоволиш конкретния вкус; изискванията на отсрещната страна. Например не може тя да е навикнала да гледа добре сложени, мускулести мъже и ти да се явиш с бирено шкембе или "тип рахит" и да се чудиш после тя защо даже не те поглежда с крайчето на окото.
Трябва да се ръководим от максимата "Прави каквото трябва, пък да става каквото ще.", т. е. поне тези очевидните, очевадни направо, необходими условия (да си в добра форма, да си чист, да си адекватен културно, стилно и т. н.) да са удовлетворени (изпълнени), а след това вече, останалото зависи от другия човек. Да, знам че при някои нещата са невъзможни поначало, защото са от типа "Чакам принц на бял кон." и "Аз заслужавам най-доброто; не мога да тръгна с обикновен учител/инженер/лаборант...", но в повечето случаи, поне за да се започне, е достатъчно да се погрижите съвсем малко за външността си - дори и по-грозните имат шанс, ако влезнат във форма, поддържат се чисти, носят се що-годе по модите, не престават да учат и имат достатъчно пари.