[MSL]

Голямата заблуда за детската доброта, детското развито самосъзнание и какво ли не

  За по-разумните и/или опитни хора може и да е ясно, че детето без възпитание става просто един "Тарзан" (че и по-зле, защото Тарзан поне е бил възпитан от човекоподобни маймуни). Има деца, оставени без човешки грижи, по някакво "чудо" оцелели в природни условия (отглеждани от вълци или други животни), които след това не само остават диви, но и не могат да се научат да говорят (след определена възраст мозъкът не може да започне да усвоява реч).
 Детето не е просто tabula rasa (https://bg.wikipedia.org/wiki/Tabula_rasa), но без възпитание от възрастни (родители, учители, по-големи братя и сестри, баби и дядовци, и пр.) остава на едно животинско ниво.
 Има много разпространена заблуда, която наскоро отново ми попадна пред очите, че децата били много чисти, възвишени, ангелоподобни и т. н. Това са религиозни и/или идеалистични конструкции, които не се базират на нищо реално. Още преди години един приятел (след като премина педагогически курсове и работи с деца), колкото и да беше вярващ, един път съвсем сериозно каза "А по-злобни от децата няма!". Не го разпитвахме, защото всички бяхме що-годе образовани хора в приятелския кръг (следващи философия, история и пр.), та се досещахме за какво става дума.
 По-късно нещата при мен лично, така се стекоха в живота, че основното ми занятие стана преподаване на чужди езици (в голямата част на деца, включително и такива в предучилищна възраст). Ето конкретни, емпирични факти, които ще убедят сигурно и най-невярващите, че в човека, особено малкия човек, има доста лошо, което без възпитание (социализация, социализиране) няма да се промени от само себе си:
 1. Някои деца директно отиват и отнемат вещи (принадлежности) на други деца. Нямат понятие за "свое-чуждо", мислят че всичко им принадлежи. Някои дори пристъпват към насилие, ако другото дете откаже да им предаде играчката си, бонбоните си, лепенките (стикерите) си и т. н. Всичко това изявява присъщите на човека алчност и агресивност.
 2. Вместо да се мръднат да отидат да си вземат свое столче, много деца просто ще се настанят на столчето на други деца, в тяхно отсъствие, а после дори може да влезнат в схватка за "Това е моето място!" Това пък изявява присъщите на човека мързел и изразена териториалност.
 3. Децата нямат вродено чувство за чистота/хигиена. Най-редовно може да се види гледка като дете си пипа обувките или пипа пода, а после си лапва ръцете.
 Има и други примери (като този как някои ей-така, за удоволствие, отиват и удрят някой), но мисля, че е достатъчно, за да се разбере - ако децата бяха толкова съвършени, то нямаше да има нужда от родителски грижи, учителски грижи и пр., за да може човек да стане това, което е - социално същество, а не да си остане едно биологично същество.
 Не е нужно да си някой или някоя, специализирал/-а антропология, социология или нещо друго такова, за да разбираш тези прости факти - всеки средно-интелигентен човек, ако поне мъничко се замисли, ще види, че деца, оставени сами на себе си, не могат да се развият (те дори трудно ще оцелеят). Да, но идеалисти, религиозни хора, лековерни, могат с лекота да загърбят фактите и най-лековерно, напълно безкритично (некритично) да вярват в измислиците, и дори да пишат статии по неверни постановки като това как децата били супер-възвишени, а видите ли, като пораснели възрастните хора се превръщали в по-несъвършени същества! Да се чудиш и да се маеш... 

[Alexa]