Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!
Автор: Джисър Каралтай
Част 91
"Голямата война - 3"
- Ха! Уйкито!!! Ама им еба мамата на тия значи в Плашипутария, а!?! - възкликна бай Петър Полисексът (Президентът) и се завтече да го поздрави, но веднага се спря, защото се сети, че Уйки и Нико може да са радиоактивни! Нареди веднага да ги проверят за ниво на радиоактивност. За щастие тази планета беше достатъчно развита, за да разбира от нива на радиоактивност.
- Защо ги проверявате за радиоактивност? - доближи се Пишкяр предпазливо до бай Петър.
- Защото радиоактивните лъчения увреждат клетките на живите организми, мойто Пишкярче! - прегърна го ласкаво дядо Петър.
- Малииии, уплаших се! - реши да се сгуши и Спаска до тях.
- Така, така... - започна да обмисля нещата бай Петър, - Сега да видим как да се справим с онова Киянено-Сушево нещо.
- А то може да довтаса всеки момент, ей! - каза и Петър Пикапът загрижен.
- Каквото и да става, ние сме с вас!!! - прегърнаха няколко от младите момичета двамата Пешовци.
- Ето това се казва приказка!!! - зарадва се дядо Петър, а малкият Пешо остана без думи от щастие.
- Аз, може ли, все пак да се обадя? - попита притихналата Сиси.
- Може, но уважително! - предупреди я бай Петър.
- Ти не разбираш ли, че така ще опропастиш всичкия труд и жертви положени досега?
- Ти си имаш Шики, нали? - обади се след кратък няколкосекунден размисъл бай Петър, - А Шики си има тебе, нали? Лиан си има Бияна... Нико си имаше Кияна, до едно време... Хм,... Уйки си има май Питка. А аз, бе, моме? А внукът, м? Ти мислиш ли за нас? Това са години, ГОДИНИ в безплодно търсене на нещо за целувки и любов!
- И на тебе, ако не ти харесва, Сиси, с цялото ми уважение, можеш да се откажеш и да си ходиш. - допълни малкият Пешо.
- Така е. - продължи дядо му, - Ами вземайте си А-корабчето и всичко най-добро! На добър път!
В този момент отвън се чуха викове:
- Изроди! Изродииииииииииииии! Вън!!! Всички изроди вън!
Беше се насъбрала огромна тълпа граждани, а и немалко селяни.
- Това е бунт! - каза с радост в гласа завърналият се охранител.
- Голям бунт! - допълни също тъй радостно хигиенистът.
Малко след охранителят влезнаха Нико и Уйки.
- Не знам дали е важно точно в този момент, но не сме радиоактивни. Онези тела, които сме имали там явно нещо са били виртуални или каквото и да са били, но тук сме си нормални. - отбеляза Нико и започна да гледа през прозорците многохилядната екзалтирана.
- Още като го близнах и разбрах, че няма нищо да ни стане. - похвали се скромно Уйки.
- Това хубаво, но тъкмо се оправихме с една проблемация в лицето на Куро и сега пък недоволни хора! - каза свъсено и полуотчаяно бай Петър.
- Хм, не бих се притеснявал за тази проблемация, както я нарече... - отвърна Уйки, който се беше втренчил в една точка някъде зад прозореца, - защото ни се задава една по-голяма, която се нарича "Кияна".
Кияна, летейки съвсем сама, без никаква видима сила, се насочваше право към прозореца и след секунди щеше да мине през него!
СЛЕДВА
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз
Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License