Да се пазите от К. Ето как.
Отварям тази тема съвсем неемоционално (не е свързана с наскорошно разочарование; минаха месеци от последното такова), а съвсем рационално - за да мога да помогна на бъдещи жертви да не попадат в капаните му (които понякога са доста елементарни, но все пак е редно да се знаят всичките).
Подчертавам дебело, че темата не е създадена с цел да му отмъщавам или да го злепоставям (затова и е изписан само с едно "К." - така хем остава в анонимност, но и хем тези, които са застрашени и са в контакт с него, може да се усетят, че става дума точно за този човек и да са наясно с всичките му номера, номерца и мръсотийки на които е способен и
навреме да се опомнят, да не разчитат много на него, да не му се доверяват, защото това може да доведе до години изгубено ценно време, разрушени планове и дори опропастен живот!).
Да започна с някои от мизерните неща, с които може да се сблъскате, когато контактувате с него:
1. "Кога съм казвал това?" ("Никъде не съм казвал това!"; "Никога не съм казвал такова нещо.")
Когато не си удържи някоя дума, когато му се посочи, че е сбъркал или нещо от този сорт, най-примитивната му реакция е да отрече, изкарвайки те тебе с лоша памет или направо, че си лъжец. Започва съвсем сериозно и остро да пита кога бил казвал (или писал) такова нещо, твърди уверено, че никога и никъде не е ставало дума за нещо такова.
Ако не пазите история на чатовете си (или мейли) или записи на разговорите си (каквито той твърди, че прави), тогава няма как да му докажете, че наистина е казал, написал, обещал нещо. Обаче, ако пазите (което е много
наложително и препоръчително, когато си имате работа с К.), то той има резервен отговор:
2."Аз се пошегувах!"
Един от резервните му варианти (когато му забиете цитат или копие от архивите на вашите чатове, кореспонденция, разговори и т. н.) е не да се засрами, а да обърне нещата пак в негова полза и във ваша вреда - той се бил пошегувал, всичко било на майтап, а вие сте някакви прекалено сериозни и/или тъпи хора, които нямат чувство за хумор и/или не правят разлика между сериозни думи и майтапи. В такива случаи, когато му се каже, че написаното или казаното от него въобще не е звучало като хумор, майтап или шега, че по нищо (дори по смеещи се емотиконки като тези -- "
", "
", "
", "
", "
") не си е личало той наистина да се е майтапил, да е бил хумористичен и прочие, той може да използва (ако вече не го е използвал и преди този трик с "Ама аз се пошегувах!") трика с контекста:
3. "Аз това го написах в друг контекст!" ("Аз нямах предвид това.")
Дори и да му се каже, че е казал нещо просто, което не подлежи на съмнение в какъвто и да е контекст като например, че "Аз повече няма да се занимавам никога с онази държава." или "Бях болен от такава болест.", той ще се опита да ви убеждава, че имало някакъв (несъществуващ) друг контекст, друг смисъл; той нямал предвид това и, разбира се, отново вие сте виновни, че не сте достатъчно умни да знаете какъв смисъл и контекст той имал - все вие сте виновните, вие сте неразбралите. (И това с цялата му наглост, след като сте се потрудили да докажете, че лъже, че никога не е казвал нещото и, че държите да се изясни истината.)
Все пак, ако сте достатъчно упорити и не се оставите да ви изкара вас виновни и да ви обърка, че ужким не бил казвал, пък после като му покажете, че е казал да почне да ви залъгва, че било на шега или, че въобще не било това, което е със сигурност, той (в зависимост от настроението си и от степента си на зависимост от вас), може да приложи хватката с извинението и съчувствието:
4. "Ако съм сбъркал с нещо, се извинявам!" ("Посипвам си главата с пепел!")
Лошо няма, ако човек искрено се извини и съжали. Ако след това вече не повтори грешката си. При К. обаче тези извинения, съжаления и "посипвания с пепел" са само тактически (временни) и неискрени чалъми, с които той цели да мине метър. Особено, ако в момента е зависим с нещо от вас или пък ако го е страх от вас (а това при К. е често явление, защото той се страхува и плаши не само от реални, но и от напълно въображаеми опасности. В същото време от неща, които наистина са опасни може и въобще да не се стряска, защото няма достатъчно информация или няма достатъчно умствен потенциал да осмисли опасността. Ще ви дам даже пример - от разни хора, които си мислеше, че ще му навредят въобще не видя нищо лошо и изгуби много време да се страхува напразно от тях. В същото време напълно пренебрегна опасностите от едни болести, за които му говорих и ги преболедува). Та, с една дума, не мислете и не вярвайте, че след като се извини и покае това е нещо сериозно и оттам насетне вече ще си имате работа с един нов К. Той е като вълка в поговорката, че вълкът си мени козината, но не си мени нрава.
Някой може да поспори - дали К. наистина лъже, че не е казвал/писал такива неща или това се дължи на лошата му памет. Това обаче не е съществено в случая, защото дори и наистина да е забравил, че е казал (писал) нещо, то като му се припомни с доказателства, поне не трябва да се опитва да се измъква с "Ама то майтап! Ти нямаш ли чувство за хумор?!" или "Аз го казах в друг смисъл! Ти не си разбрал нищо!"... А лошата му памет (както и способността му да произвежда отвратителни фалшиви спомени) са факт, за който може да поговорим в следващата част на тази тема.
Очаквайте продължение.