За семантичното припокриване и неприпокриване на някои думички
Попаднах на някакво твърдение онлайн, че синонимите на "глупав" -"тъп", "идиот", "прост", "наивен" и др. значат едно и също. Това не е така, защото семантично няма пълно припокриване.
"Прост" и "тъп"
Веднага даваме пример с "прост". "Прост" може да означава само "глупав в определено отношение" - напр. неук, неграмотен, не ходил на училище. В същото време (дори в народните приказки) простият (неук, неграмотен) може да е хитър и дори да надхитря учени глави. Хитростта, като особен вид интелигентност, е съвместима теоретично с простотата. Хитър Петър, Бай Ганьо и дори Тодор Живков в съзнанието на много хора са прости, обикновени, неуки или недоучили хора, но неминуемо надарени с хитрост. Ето защо "прост" е по-широк смислов конструкт от "тъп", защото простият (простата) може и да е тъп, но може и да не е тъп (ако притежава споменатата хитрост или друг вид интелигентност).
"Глупав" и "наивен"
Наивността може да е присъща на най-различни хора, независимо от тяхната степен на образованост и/или коефициент на интелигентност. Причините за това са доста - от една страна може да се породи поради ниска информираност в определена сфера (например неглупав и образован професор по математика да се прояви наивно по отношение на жена в любовта), от друга страна наивността може да е в резултат на нисък емоционален коефициент (напр. човек реагира прибързано и свръхемоционално). Глупав и умен са антоними. Глупавият не може да е умен. Умният не може да е глупав. Но наивността може да е присъща както на глупавите, така и на умните, както на простите, така и на учените. Следователно "наивен" не се припокрива с "глупав" и не е свойствено само за глупавите.
"Глупав" и "идиот"
Погледнато от психиатрична и психопатологична гледна точка - идиот (идиотия) е най-дълбоката степен на умствена изостаналост (позната като олигофрения). Средната степен се нарича "имбецилност", а леката - "дебилност". В този порядък "идиот" е с по-тясно значение, отколкото "глупав", защото "глупав" може да покрива не само идиотите, но и имбецилите, и дебилите.
В разговорната употреба на "идиот" припокриването е по-широко, но отновно непълно, защото "идиот" ("идиотка", "идиотче"), обикновено, се асоциират с "много глупаво", "изключително глупаво", "напълно глупаво", "свръхглупаво", "крайно глупаво". Разликата се усеща особено, когато двете думи се използват като предикати - напр. "глупава постъпка" и "идиотска постъпка".