[MSL]

"Олеле, не щат да раждат!"

И КАКВО ОТ ТОВА?

Относно демографските кризи, спада на раждаемостта, застаряването на населенето и пр.

  Малко за т. нар. демографски кризи (спад на раждаемостта, застаряване на населението):
 В България (а и в много други страни по света) имало спад на раждаемостта, демографска криза и пр. Хубаво е да се знае, като факт. А въпросът е ЗАЩО някои се вайкат толкова?
 1. Когато има много население и БВП-то (брутният вътрешен продукт) на глава е нисък, много хора недоволстват и завиждат на по-миниатюрни държавици, които са с малко население, но и с висок БВП на калпак; значи завиждат на разни като Люксембург и други подобни, които имат богат живот (и една от причините е, че нямат много народ в държавите си), но в същото време искат да са с огромно население като Индия или Бангладеш (които сега са, едва ли не, синоним на "бедност" и, да - една от причините е, че те са с многобройно население!)
 2. Когато някой ражда много деца - африканци от недоразвити области на Африка, цигани от бедни цигански райони в България и др., това се критикува като "животинско поведение", "безотговорност", "сляпо размножаване" и с какви ли не други квалификации! Когато, обаче някой реши да е отговорен и да си каже "Аз нямам възможност за деца, защото дори за мен не стигат доходите; не искам да създавам бедни и нещастни деца!", тогава тази отговорност не се уважава, а се критикува, защото "Ама той/тя не ще да ражда!!!"
 3. Сякаш, че няма други, по-големи проблеми, че някой най-много се вайка за спада на раждаемостта - РАК, ВОЙНИ, ГЛОБАЛНО ЗАТОПЛЯНЕ (ако е вярно, де!), НАРАСТВАЩИ РИСКОВЕ ЗА ЗДРАВЕТО (от все повечето смартфони, уайфай и к'во ли не), ПРЕНАСЕЛВАНЕ (на планетата) и какво ли не - ТОЛКОВА МНОГО ВАЖНИ И ГОЛЕМИ ПРОБЛЕМИ, но някои са се хванали за това, че примерно след няколко стотин години нямало да има този или онзи народ на Земята! Ами досега много народи са изчезнали. И какво от това? На Марс, Венера и на много други планети пък въобще няма народи. И какво от това?
 4. Някои не виждат, че са станали колонии или полуколонии (протекторати) на други държави, ами се закахърили за раждаемостта! Като родите повече местни граждани, какво?! Ще дадете повече войници и подчинени на метрополията ви ли? И това ще ви радва?! (Ако някой се чуди какво е метрополия - така се нарича държавата, която властва над колониите и полуколониите (протекторатите) си.)
 5. Няма да забравя думите на един приятел - понастоящем в Италия: "Ако са ме питали дали искам да се родя, щял съм да кажа, че не искам и е нямало да се раждам!" Подчертавам - това, че някой се е родил, не значи, че ще е щастлив. За много хора е по-добре никога да не са се раждали - животът им е не просто нещастен, но и непоносим! Ако аз мога да избера в момента дали да се раждам или не - също бих се замислил дълбоко! (Много хора се борят и правят нещо, но просто нямат алтернатива, та нищо не им се получава добре в живота, в крайна сметка!)
 6. В условията на капитализъм (както е почти навсякъде по света днес), всеки да си избира колко и дали да ражда (има си дори течение "child-free", което значи "доброволно бездетни"!) - никой няма да ти плаща за отглеждането, за болничното лечение, за играчките и за образованието на децата ти - така че, ти ЛИЧНО-И-САМ си преценяваш дали искаш и колко искаш като потомство! Никой, ама никой, няма право да ти вменява да раждаш, камо ли да те насилва! (Особено в държави и места, където дори и за сам човек е трудно да си плати всички сметки, нужди, потребности!) Раждаемостта е ЛИЧНО ДЕЛО!
 7. Има нещо идиотско, антихуманно и извратено в това да искаш някой, който тъне в бедност, мизерия и глад да ражда, да се размножава и по този начин да умножава самата бедност, мизерия и глад.
 8. Освен всичко изброено - има и много други причини за спада на раждаемостта по света - по-висока образованост (хората знаят, че "повече деца = по-малко богатсво"; хората знаят, че има противозачатъчни /не всеки полов акт е равносилен на забременяване/ и пр.), по-висока свобода на миграция (някой даже и да реши, че трябва да ражда, не е задължително да роди точно в родното си място/родната си страна), по-малка необходимост от голямо потомство (едно е да ти е необходима челяд, за да ти оре, сее и отглежда добитък, а друго е и едно дете да ти е в тежест, ако живееш в едностаен или на квартира в голям град, където детето вече не е производител, както едно време, а консуматор)...
 Въпросът не е в количеството (колко члена има едно семейство), а в качеството! Ще цитирам Ленин (велик ум, който все повече и повече млади хора не знаят) - "По-добре по-малко, но по-добре!" (В смисъл - по-добре да има малко от нещо, но да е добро, отколкото много от същото нещо, но да не е добро.)

[boyanova6]

Съгласна съм, че всеки сам трябва да си прецени дали да има деца и колко да са те. Така е справедливо. Майка ми е едно от 6 деца, ама така са си искали баба и дядо, имали-нямали, отгледали си ги, образовали ги и т.н. Някой пък може изобщо да не иска деца. Въпрос на искане. =) Други пък може да искат, но да са с проблеми от здравословно естество и да нямат, така че и това го има.

Но не това горното е притеснителното за мен. Когато е за искане е ясно и ок. Ами те някои раждат по много деца от причини, които нямат нищо общо с искането на деца за нормалната родителска дейност. Раждат от неграмотност. Раждат, за да ги карат да просят и крадат тез деца, даже имаше случаи да раждат, за да продават деца (и не се знае дали купувачите няма да ги разпарчетосат за органи) и цяло чудо, че законът не го проспал (много ни е сънлив законът в България понеже, та затова към чудесата го слагам). Според мен такова раждане на деца, с предварително ограбено бъдеще и обреченост на липсващи обич и възпитание, на недопускане до училище и всичкото там останалото, дето всички го виждат, но адекватни мерки не съм видяла да се вземат до сега, е много повече за вайкане и за притеснение, отколкото, че някой не иска да има деца или пък си има само едно, а не примерно като баба ми- 6.

[MSL]

 Благодаря за мнението ти и по този въпрос - благодарение на него се сетих за още един аспект:
 Ами да, това е много важно - преди (по времето на дядо и баба) потребностите на децата някакси бяха по-малко - ако имаш радио, телевизор и ходиш по 1 път седмично на кино (и имаш вестник и списание вкъщи поне по 1-2 пъти месечно), то си задоволен (а сега постоянно - нови мобилни телефони искат децата, в тийн-възрастта много и за превозни средстава започват да мрънкат) - потребностите на днешните деца са доста по-големи от тези на предишните деца.
 Доходите - има много мнения (и спекулации) по темата, но повечето от нас ясно си спомнят (макар и да не съм толкова стар), че преди 1989 нямаше проблеми да си плати някой поне ток, вода, парно - заплати и пенсии стигаха. А сега - стигат, но не на всички - класовото разслоение е голямо, разликите са големи, а и вече няма напълно безплатно образование и здравеопазване както преди.
 Ето защо - всеки, който иска деца, трябва да е наясно, че освен сметките за ток, вода и пр., трябва да е готов да посреща платеното здравеопазване и платеното образование, както и все по-нарастващите духовни (и особено - материални) потребности на децата и младежите.
 (Това, което го пиша е валидно сигурно за по-голямата част от света, защото едно е било преди, когато детето е доволно на цветно вестниче, оловен войник, парцалена кукла и книжка за оцветяване) и сега, когато си иска интернет, смартфон (дано някой ден ги забранят, че ми е писнало от тези телефони и всичкото, което ни причиняват като проблеми!) и дори леки автомобили, обикаляне на света и какво ли още не! (Малко са и страните по света с напълно безплатно здравеопазване и безплатно висше образование.)
 Затова - да, едно време, дори и бедни хора е можело да дадат някакъв приличен живот на 4-5-6 деца (по тогавашните стандарти), но сега дори и за 1 само детенце положението е сериозно (някои само като видят таксите за детските градини в някои места и се хващат за главата).
 Раждането, за да продадеш детето е социален проблем в Китай - естествено, че е незаконно и, за много хора, е морално осъдително. Но, да отбележа, че го има. Да, за някои хора раждането на дете е бизнес - може да го продадат (на бездетни или на разни криминални елементи, които ги правят просяци и какво ли още не) или просто може да си го отгледат (ако е момиче), за да може после да му вземат добри пари, когато се ожени (например на някои места още си купуват жените по света, а на други - дават нещо като парична награда на родителите, че са отгледали това хубаво момиче - накратко женска рожба за някои е добра инвестиция в бъдещето). На няколко пъти вече съм попадал на жени, които си казват, че ако решат да се омъжват за теб, то първо трябва да платиш немалка сума на родителите, а после ВСЕКИ МЕСЕЦ да им пращаш част от приходите си. (Не навсякъде и не всички са така, но ги има немалко!) Познавам и много хора, които (съзнателно, полусъзнателно или несъзнателно) отглеждат и момчетата с точно такава цел: "Аз сега те гледам, а ти като пораснеш, трябва да си намериш много добра работа и да ме гледаш ти, да ми направиш живота много щастлив!"...
 И да - съгласен съм напълно с това, че

такова раждане на деца, с предварително ограбено бъдеще и обреченост на липсващи обич и възпитание, на недопускане до училище и всичкото там останалото, дето всички го виждат, но адекватни мерки не съм видяла да се вземат до сега, е много повече за вайкане и за притеснение, отколкото, че някой не иска да има деца или пък си има само едно...

. Това имах да добавя по темата.

[MSL]

 Ето, тези дни гледам, че и Папата (Франциск) рекъл че създаването на семейство в Италия започва да се превръща в "титанично усилие", което само богатите могат да си позволят. То не само в Италия е така. Въпросът е, че отговорните хора, ако са бедни, не раждат деца, за да увеличават беднотията (и да създават нещастни деца, фактически), но си има и безотговорни, които бедни или не, си раждат и не ги интересуват последствията! (Има и разни, които си вярват, че "Бог ще се погрижи." и други подобни религиозни (измислени; недоказани) предпоставки, с които се самоуспокояват, самонавиват, че Бог, богове, Съдба, Карма, Късмет и какво ли не, ще се погрижи...  и то, както ежедневно виждаме, повечето от бедните страдат, боледуват, умират без време - явно е, че никой и нищо не се погрижва (с изключение на тези, които попадат на някои по-благотворителни хора, организации, но това са редки случаи).)