От едно време е така - всеки си пуска теории, слухове и, сигурно по-умните от вас тук са забелязали - ПОВЕЧЕТО ХОРА НЕ ТЪРСЯТ ДОКАЗАТЕЛСТВА, А ПРИЕМАТ ВСИЧКО НА ЮНАШКО ДОВЕРИЕ - то всякакви неща минават. Например, напълно съм убеден, че ако някой каже, че Путин е платил, веднага ще има страшно голяма агитка от привърженици това, защото русофоби, Путинофоби, славянофоби, евразиофоби (мразещи Евразийския съюз и Евразийството/Евразийската идея като цяло) и всякакви подобни - дал бог. Или пък, че Сърбия е платила - също на това биха се хванали всякакви сърбофоби, славянофоби...
Проблемът на обикновения човек (по Земното кълбо) е, че няма научния навик да изисква доказателства, да се усъмнява (по Картезиански/Декартовски), да проверява.
Аз, в случая, го мисля по бръснача на Окам - когато нещо може да се обясни с по-прости и натурални причини, да не се търсят обясняния в по-сложни и невероятни неща - напр. ако на дадено място условията на живот са много лоши, то е нормална човешка реакция хората да търсят промяна (с миграция, с борба за отделяне и всякакви други отреагирвания) дори и без някой да ги подкокуросва отвън. Обратното също го има - ако си най-богатата част от страната и да ти тежат на врата останалите части - може в един момент да ти писне и да си кажеш "Що пък трябва да ги хрантутя тези?! Искам си отделно." (и това да си го кажеш без никакво външно внушение).
А това, че е възможно да има и външни влияния - естествено, че е възможно, особено в съвременната геополитическа обстановка - единственият проблем е, че не могат да се доказват лесно (Затова и, много правилно, Боянова е отбелязала: 1. "Има приказки", 2. "Колко е вярно това, не зная." - така се разсъждава правилно и балансирано!)
А, ако става дума за лично отношение - аз май също съм по-скоро анти-сепаратистично настроен - изпитвам една носталгия към големите държавни образувания от моето детство - Югославия, Чехословакия, СССР - едно такова тъжно ми е, че се разпаднаха.