[MSL]

 Какво е това "АКШ" (съкращение, очевидно), което срещаме толкова често в тюрко-алтайски текстове? Хе-хе! Знам, знам, че някои ще кажат, че "тюрко-алтайско" е неправилно, тавтологично и пр., защото просто "тюркско" е достатъчно, предвид, че алтайското езиково семейство съдържа в себе си тюркските езикови групи с техните многобройни тюркски езици и тюркски диалекти. ОК. Просто така се е наложило това клишенце.
 Та, на въпроса за "АКШ"-а. Ами това е "САЩ". Ето и конкретно как се пише в пълния си вид на различни тюркски езици:

1. Татарски - "Америка Кушма Штатлары" (съкратено - "АКШ", както вече казахме.)
2. Казахски - "Америка Құрама Штаттары" (тук съкращението е "АҚШ", а не "АКШ".)
3.  Киргизки - "Америка Кошмо Штаттары" ("АКШ", като татарското.)
4. Узбекски - "Америка Қўшма Штатлари" ("АҚШ", като казахското.)
 Толкова по алтайските въпроси засега. 

[MSL]

 Вече бе споменат уйгурският език (става дума за новоуйгурския език, говорен от днешните уйгури). В Китай уйгурите пишат на арабица, а в бившия СССР - на кирилица. Ето текст на уйгурска кирилица, свързан точно с описание на Алтайското езиково семейство:
"Алтай тил аилиси:
1. түркий тиллири;
2. моңғул тиллири;
3. туңгус-манжур тиллири;
4. корей тили;
5. япон тили."

 За всеки поне малко грамотен в алтаистиката, това не се нуждае от превод, но все пак, нека преведа, за да е достъпно дори и за незапознатите с алтаистичните въпроси.

"Алтайско езиково семейство:
1. тюркски езици;
2. монголски езици;
3. тунгусо-манджурски езици;
4. корейски език;
5. японски език."

 Толкоз по "уйгурлук"-а засега, ако мога така да се изразя.

[MSL]

 Мисля, че и в българския език има някои случаи с аглутинация - вижте например тези:
 
 

• клон - клонче - клончета - клончетата
• отряд - отрядче - отрядчета - отрядчетата
• кон - конче - кончета - кончетата

.

[MSL]

"Турчуля", "гърчуля" - подобни на "монголчуул"

 Има едни названия на турците и гърците в българския език - "турчуля" и "гърчуля". Не съм срещал дали има подобни с "-чуля" за други етноси и/или народности. Оставям на страна въпроса доколко са културни такива названия; тук ги пиша само от лингвистична гледна точка, защото ми стана много любопитно дали нямат общо с едно от монголските множествени числа, което се образува с "-чуул" - например "монголци" на съвременен монголски език е "монголчуул". Та, ето някаква хипотеза - това "-чул" ("-чуля") дали не е някакъв древен алтаизъм (или дори конкретно монголизъм), например дошъл от прабългари или по-сетнешните алтайски народи идвали по днешните български земи (например авари, печенеги и др.)... или е просто случайност, нямаща нищо общо с алтайското?

[MSL]

 Така. Ами отново узбекски. Този път, народности (и др.) на узбекски език:

арменец - армани
грузинец - гуржи
персиец/иранец - форс
евреин - яҳудий, жугут
грък - юнон (рум)
циганин - лўли
руснак - ўрис
турчин - турк
азърбайджанец - озари, озарбайжонлик
монголец - мўғул
немец - олмон, немис (прост.)
французин - француз, фаранг
англичанин - инглиз
индианец - ҳинду
индиец - ҳиндлар
етиопец - ҳабаш
чернокож, негър (това не е народност, а раса) - занжи
китаец - хитой, чин
якутин - ёқут
казах - қозоқ
киргизин - қирғиз
туркмен - туркман
таджик - тожик
афганистанец - афғон
уйгурин - уйғур
калмик - қалмоқ
кумик/кумък - қўмиқ
башкирин - бошқирд
асириец - айсор, осурий
ногаец - нўғой
каракалпак - қорақалпоқ
арабин - араб
алтаец - олтой
татарин - татар
кримски татарин - қрим-татар
даргинец - даргин
чеченец - чечен
египтянин - мисрлик
унгарец - можор (стар.), венгр
европеец - оврупалик, европалик
азиатец - осиёли

[MSL]

Лъклък

  Ето и малко алтаистична неологизмичност. Вече бяха споменати тюрклъка и татарлъка. Имало е (исторически) и булгарлък (места и/или общности от прабългари и техни потомци), което се изписва на някои езици и като "булгарлык". Всички тези може да се преведат на български (макар и да няма нужда да бъдат превеждани) като "тюркство" ("тюркщина"), "татарство" ("татарщина") и "булгарство" ("булгарщина"). Та, след толкова "-лък"-думи ето и един неологизъм - "лъклък" (което може да се преведе като "лъкство" или "лъкщина").

[MSL]

За прозхода на "ако"

  В българският език съществуват безспорно редица чужди думи. Част от тях са чуждици, други са заемки. По произход те са главно от латински и гръцки език. Главно, но същетсвуват и такива от по-ново време с руски, немски и, напоследък, англо-саксонски произход. Немалък е делът на тюркските думи в българския език. Те са наследени от 3-те основни тюркски вълни, с който последователно в България са се заселили прабългари, авари, печенеги, кумани и др. народи оставяйки своите следи не само в бита, но и в различни аспекти на културата и, конкретно, в езика. Голяма част от тези думи са се срастнали с "ухото" до такава степен, че се приемат като типично "родни", "славянски", "славанобългарски", "чисто български". Смятам, че такъв е случаят с думи като:  калпак (тюркска), "ела" (гръцка), "юмрук" (турска), компютър (латинска) и т. н. Конкретно тюркските думи са се срастнали по различен начин с психологическото им възприятие. Хората са склонни да приемат прабългарски думи като "шаран", "тояга" и "бъбрек" за напълно естествени в езика си, докато други, с турски произход като "лаф", "ибрикчия", "чалга" и пр. се възприемат като чуждици, макар и в случая с "чалга" да имаме работа със заемка.
  Една от думите, които са с тюркски, но не-турски произход и, поради това нявлезнала в езика от Втората или, дори, Първата тюркска вълна, напълно срастнала се в съзнанието на българина като "славяно-българска", е думата "ако" (става въпрос за съюза, например в изречението "Ако спечеля от тотото, ще мога да си купя по-голям имот.").
 Доказателства, че думата е с тюрко-алтайски произход:

1. В много от тюркските езици "ако" звучи по подобен начин.

а/ Казахски - Егер
б/ Татарски - Әгәр (Ъгър), Eger (Егер)
в/ Узбекски - Agar (Агар)
г/ Турски - Eğer  (Е-ер)
д/ Башкирски - Әгәр (Ъгър)
е/ Азерски - Əgər (Ъгър)
ж/ Киргизски - Эгер
з/ Туркменски - Eger (Егер)

2. В корейския е 만약 (ман-як), което донякъде е сходно.
Наясно съм че в персийски думата също е "агар", ако някои ще я изкарат персизъм. Подчертавам обаче, че може да е и китаизъм, защото на китайски пък е "如果" (жу-гуо).

[MSL]

 Един стар файл (от 2006-та година) където правих сравнения между някои корейски думи и някои кримско-татарски такива (имайте предвид, че не съвпадат задължително с литературните, по-разпространените думи).
 Ето и краткото списъче тук:

 Котка - Мечунбу - Мъшък
 Млад   - Джолмън - Джаш
 Мек     - Джойонхан - Джъмшък
 Път     - Кил - Джол
 Зет     - Кауи - Киеу
 Баща   - Аппа - Аппай (баща на бащата - дядо)
 Ходя   - Када - Кетти
 Малък - Хачанън - Къшкене
 Стар   - Къриун - Карт
 Тиква - Хобак - Кабак
 Чушка - Чу - Шушка         

[MSL]

За сюбиги, сюбаши, бик, пик

 Сигурно тези, които се интересуват от алтаистика (и, особено, от прабългаристика) са запознати с теорията, че прабългарското "сюбиги" се свързва със "сюбаши", което е тюркско. Тук искам да добавя и конкретно за бик (пик), които са родствени с "бег", "бек", "бий" и "бей". Примерно чувашките имена, които завършват на "-пик", "-пике","-пикке" като: "Элпикке", "Хампике", "Силпик" или пък, друг пример, казанската царица (регентка) "Сююмбике" (на ногайски - Суьйимбийке, на казанскотатарски -"Сөембикә").
 Пояснения - сю + баш + и = ръководител на войскатата (главнокомандващ). Сродни - онбаши (онбашъ), юзбаши (юзбашъ), бинбаши (бинбашъ) - буквално "десетник", "стотник", "хилядник". Та, в този смисъл, напълно възможно и логично - сю + биг + и = владетел и главнокомандващ.

[MSL]

 Ето нещо, от Гумильов, което на времето ми хареса, та съм го запазил във файл:

"Проницательный Юе, искренне преданный новому господину, указывал на опасность, возникавшую от этих перемен. "Численность хуннов, - говорил он Лаошань-шаньюю, - не может сравниться с населенностью одной китайской области, но они сильны потому, что имеют одеяние и пищу отличные и не зависят в этом от Китая. Ныне, шаньюй, ты изменяешь обычаи, любишь китайские вещи. Если Китай употребит только одну десятую своих вещей (на подкуп. - Л.Г.), то до единого хунны будут на стороне Дома Хань. Получив от Китая шелковые и бумажные ткани, дерите одежды из них, бегая по колючим растениям, и тем показывайте, что такое одеяние прочностью не дойдет до шерстяного и кожаного одеяния. Получив от Китая съестное, не употребляйте его и тем показывайте, что вы сыр и молоко предпочитаете им"

 Чудесен съвет за неподкупност, между другото.

[MSL]

 Ето и с наставка за множествено число "-дар": булгари (прабългари) = булгардар, авари = авардар, хазари = хазардар... и още: кутригурдар (кутригури), огурдар (огури)... Сещате ли се в кой алтайски език се използва тази наставка? В якутския (т. е. сахаския), например. Друг? Казахския (напр. адамдар = хора).
 Много сходна е и корейската наставка за множествено число "-дър" (която, може да се произнася и "-дъль", ако след нея няма гласна: например "сарамдъль" става "сарамдърън", ако след "дъль"-то следва "-ън"). Пише се "들", ако някой има интерес, а още не знае. Накратко, корейският, като алтайски език, има почти същата наставка за множествено число като някои от тюркските наставки в отделни тюркски езици.