Пиша като допълнение по въпроса за лукизма. От икономическа гледна точка МОТ (Международна организация на труда), в която България членува, има предприети редица мерки срещу лукизма. Включително при избор на служител се приема за дискриминационно човек да бъде избиран по външността му, а не заради умения.
Само че като се загледат обявите за търсене на служители, може да се установи как лукизмът прозира в много от тях. Визирам изречения от типа - "CV без актуална снимка няма да бъдат разглеждани" (един вид може кандидатът да е и нобелов лауреат в областта си, но щом няма снимка, значи е грозен и няма да получи работата) или "Представете актуална снимка" (със същия вече описан замисъл).
Литературният герой Вайчо, в онзи момент си го представих като човек, който е точно такъв тип работодател, но е такъв типаж и в живота. Затова той има такова отношение към сервитьорката.