Как да компенсираме загубата на красивото?
Продължавам с този въпрос от поредицата "Как да...?"
Как да компенсираме загубата на красивото? Ето и един мой отговор (ще кажа, че през последните месеци съм мислил по този въпрос - във връзка с приятели, за които малко или повече се притеснявам, че погрозняват безвъзвратно и си мисля как могат да компенсират нещата), за който се канех да пиша и все отлагах (или забравях, когато се натрупат други онлайн и офлайн задачи), но сега вече реших сериозно да се отнеса по темата, защото видях, че онлайн има такова търсене.
1. Трябва да се приемат фактите и човек да не се самозаблуждава - едно осъзнато погрозняване е много по-добро от едно безконечно самозалъване "Все толкова съм си красив!"/"Все толкова съм си красива!"
2. След като проблемът е осъзнат и, ако не може съществено да се коригира (например, ако си надебелял, ще отслабнеш, но ако си остарял, засега, няма изнамерени лекове за подмладяване), то идва ред на мярката, наречена компенсация (компенсиране).
3. Компенсирането (компенсацията) при загуба на красивото (красотата) може да стане на различни нива - например физическо, интелектуално, поведенческо. За да не звучи абстрактно (а оттам за много и неразбираемо), ще конкретизирам и с примери: човек е погрознял в лицето, но пък може да започне да компенсира усилено с физически упражнения (фитнес, аеробика, бодибилдинг, бойни изкуства и пр.) и да стане поне физически (телесно) красив; човек е изгубил красотата си, но пък може да наблегне на умственото си (интелектуално) развитие - да научи нови езици, да навлезне в някоя наука, да стане умел в някой занаят или някое изкуство. Това биха били едни много добри компенсации. И накрая - който може - да компенсира със забогатяване. Знайно е, че богатите хора, дори и да са грозни, нямат сериозен проблем с некрасивостта си.