Саня 2018 (Sanya 2018 | 三亚 2018)
До Саня и назад
Ами нека да направя и една темичка за Саня (三亚), по подобие на онази -
До Макао и назад.
Преди години работих и живях там. Много ми харесваше мястото, защото е най-южният град на КНР (с изключение на Санша - 三沙, която е сравнително-нов град и по население и големина е по-скоро като едно голямо село в момента). Допадаше ми е с това, че въздухът е един от най-чистите в Китай, температурите са тропически - няма сняг, мека е зимата, негорещо е лятото; природата, както и на останалите части на острова е красива, според моите естетически възприятия - кокосови палми, папаи и пр. Наложи се да се преселя малко по-на север, в столицата на острова, защото по онова време попаднах на хотел, в който работех като преподавател на руски и английски, но само с някакви 3-месечни визи, които се налагаше да се възобновяват след като човек излезне от КНР - много непрофесионално се отнесоха към мен с фалшиви обещания, че "няма да има проблем с визата", ще ми издадат нормална едногодишна работна виза и т. н., та накрая си признаха, че не можели да правят такива визи и аз в последния момент започнах да си търся работа в някое училище за чужди езици, но нито едно не можеше тогава да дава такива визи, та се наложи да се местя, както споменах. Трудно е с визите в КНР и до ден-днешен, а получаването на китайско гражданство е едно от най-трудните за получаване гражданства на света (както съм чувал и от китайци, и както съм чел и в китайски сайтове).
Ето и какво беше (ОТЧАЙВАЩО!) положението с намиране на работа в Саня и сега (август 2018):
Бях си пуснал обява за работа. Потърсиха ме от 2 школи за преподаване на английски език. Решихме, че само 2 не са достатъчни, та съставихме план да потърсим същевременно и няколко други, на място. И, нека продължа моя разказ със снимки, за да не е скучно и за да получите повече информация:
Първото, което много повече ми хареса при пътуването в Саня (през 2018), сравнено с това до Макао (също тази година) е по-родното усещане (говоря от китайската гледна точка - когато си от малък почитател на Китай, когато предците ти са от места, които днес са част от КНР и, когато си прекарал почти 15 години на китайска земя) - в Саня не използват традиционни китайски йероглифи (както в Макао и Хонконг), а използват съвременните, опростени китайски йероглифи (които са по-лесни за запомняне и изписване, в повечето случаи); в кварталите където има много туристи (а те повечето са руснаци и разни от бившия СССР), често може да се видят и надписи на руски език (а кирилицата също ми е в графа "по-родно усещане", защото съм израстнал в НРБ, където първата азбука, която учихме още от първи клас беше кирилицата.) Е, не е както в Макао - почти винаги да има паралелен надпис на португалски; в Саня надписите на руски са само на разни търговски обекти, както и на по-важни места като обществени тоалетни, надписи в/към туристически обекти/автобусни спирки, но и това е напълно достатъчно, особено за хора като мен, които вече почти нямат грижа с новокитайските йероглифи (който не разбира бъкел китайски, може и да се озори по улиците, но все пак, на доста места има и пинин, китайска латиница, та ако някой хал-хабер си няма от йероглифи, поне може да се ориентира по пинина). В Саня, според мен, доста от улиците са по-лесни за ориентация, отколкото в Макао (Аомън).
Второто и много важно по- така родно усещане в Саня са по-нормалните цени (в сравнение макаовските) - например хотел може да се намери само за 60 юана (да речем - около 15 лева, според това тук -
https://www.xe.com/currencycharts/?from=BGN&to=CNY). Не че е евтино (за хората със средни заплати един престой от седмица ндхвърля 100 лева само за хотел, а това не е евтино), но както казах - по-нормално, отколкото макаовските цени на хотелите, които са само за хора с високи доходи.
Ето снимки от най-евтиния хотел на който попаднахме (имайте предвид, че не всички хотели имат право да приемат чужденци. Това малко напомня за Макао. Има и по-евтини места за преспиване, но нямат право да ги дават под наем на чужденци - само за китайци от КНР, с китайски лични карти). Та, снимките:
,
,
,
,
.
Поспестихме малко от храна - повечето закуски пропуснахме, ядох малко консерви, за което ще обясня по-подробно надолу, заедно със снимковия материал. Храната в Саня:
- интересни кокоси (за първи път виждам продълговатите, овалните жълтеникави). На места са по 10 юана, но стигат и то 15 и нагоре в районите с туристи. Така и не ги опитахме по една или друга причина.
Имаше някакъв руски ресторант (или поне с надпис на руски и с някакво меню, което бе представено за руско). Предположихме, че собственикът е от Дунбей (Манджурия), защото храните изглеждаха повече дунбейски, отколкото руски. Но това беше малкият проблем. Тези дори нямаха касови бележки (или се правиха, че нямат) - ясно ми е, че наемите са скъпи, че е трудно човек да прави пари от ресторант, когато трябва да плаща и данъци, и наеми, но това поне касова бележка да ти издадат, когато си поискаш, на нищо не прилича. Казах им, че нищо не им е като хората (дори в менюто например има репички, но ти дават от голямата евтина ряпа) и реших повече да не стъпвам там. Ето поне малко снимки, за да не отива зян този опит:
- някакви пелмени - не бяха много зле, но така и не разбрах това руски пелмени ли са или не, защото просто си ми приличат на китайските
шуъйдзяо/
шуъйдзияо (水饺).
- това трябваше да бъде салата с репички и краставица, но тц! Салата със зелена ряпа и краставица.
- а това е тяхното разбиране за руска салата. Също бая напомня на някое дунбейско банцай (拌菜) с изключение на соса. Останалото беше ананасов сок, една чашка, но него не сме го снимали, защото не е руско (то, както видяхте, не че нещо от другите беше точно руско). Излезна това всичкото около 17 лева (69 юана). Скъпичко, но предвид, че беше за закуска и обяд - по около 8-9 лева и то на ресторант, и то в курорт - минава за що-годе разумно похарчени пари. (Някои, които са по-богати сигурно се подсмихват или се възмущават как може да правя на въпрос за такива "дребни суми", ама аз пък им пожелавам и те да дойдат някой ден на моите ниски доходи и да видят тогава какво е да си
без много пари!)
Студено ястие известно тук като
Цингбулянг/
Цинбулян (清补涼) - две снимки:
(с вкус на манго),
(с вкус на кокос). Цените варират, но тези бяха по 15 юана там (около 3,75 лева). Като за закуска - бива. Ако някой иска повече инфо за това -
https://baike.baidu.com/item/清补凉/1191233 (на китайски в Байкъ "清补凉（Sém bǎo liō）") и
https://en.wikipedia.org/wiki/Ching_bo_leung (на английски в Уикипедия "Ching bo leung").
Ето и един от обядите (по принцип -
закуско-обядите, защото аз открай време не ям закуски, а и по този начин се спестяват някакви пари), който беше в същински дунбейски (манджурски; китайско-североизточен) ресторант:
- тофу с фъстъци, магданоз, китайско зеле, гъби муър (木耳) и пр.,
- още едно вкусно вегетарианско ястие,
- ориз с месо и зеленчуци. Около 19 лева излезна всичко, доколкото си спомням. Като за закуска + обяд и то в добър ресторант - бива.
Не винаги си позволявахме да сме толкова разточителни - няколко пъти ядох вкъщи консерви, които си бях донесъл (риба и леща основно). Понякога само хапвахме колкото да не сме с празен стомах. Ето едно от скромните ни закуско-обядчета:
- някаква каша и
- яйца с краставица. По-особени яйца са, известни като
сунгхуадан/
сунхуадан (松花蛋) или просто
пидан ( 皮蛋). Това излезна около 6 лева (даже с 1 бира към него). Ограничил съм бирите. За целия престой там пих само 2 пъти, като вторият път дори не си допих бирата. (А биропиенето е заради бъбреците ми - откакто се научих на малко бира, реших за винаги проблема с камъните в бъбреците си! А преди дори в болница ходих - преди над 10 години, когато ме сви една ужасна бъбречна криза. Та - по малко бира, против камъни в бъбреците и така. От време на време - червено вино. Никакъв твърд алкохол - не на водки, ракии, байдзиоута!... Последното е множествено число на "байдзиоу", сигурно никой по-рано не го е писал това на български.
).
Една от закуските (в редките случаи, когато имахме закуска, обяд и вечера... то май беше само един):
-
паобин/
паобинг (刨冰) - около 4 лева.
В един от ресторантите, които би трябвало да са нещо като мексикански, си поръчах това (за вечеря):
- би трябвало да са тако (такос), но не съм ял мексикански, за да сравня доколко си приличат с оригиналните американски такота (такоси). Това излезна около 12 лева. Скъпо, но за един опит (едно опитване) - няма как.
Напитки и от сорта. Гледам вече да ограничавам калоричните напитки и подобните неща (например сладоледи), защото калориите лесно се трупат, но трудно се изразходват. Сега, обаче, решихме да опитаме няколко неща, които по-рано не бяхме опитвали. Ето ги и тях:
- сладолед с плодова салата,
- това се оказа айрян (айран) от сладките. Хареса ми;
- някакъв безалкохолен коктейл с вкус на диня. Още един, с вкус "а ла Маргарита":
- хубава снимчица се получи, на фона на морето в квартала "Дадунхай". За цените - около 5-6 лева, средно.
Появих се на събеседването в първата школа. Появи се височко (около 2 метра) китайско момче (около 25 годишно), веднага познах, че е дунбеец. Учуди се приятно, че вече съм почти 15 години в Китай и имам колосален преподавателски опит, похвали ми китайския, хареса ми английското произношение (все пак през последните години основно упражнявам тези два езика - английски и китайски, защото от тях ми зависи хляба, та явно съм задобрял почти неусетно). Добре но, ужким работата беше опечена - щях да давам демо-клас и да почвам през това лято (понеже имали часове/класове доста и особено през лятото), но се оказа, че тепърва ще се "разраствали" и да почакаме 2-3 дена. Почакахме, но на втория аз реших, че нещо тази работа не е добре и пак се свързах с него, а тоя ни отложи за "средата на месеца". Реших, че това е несериозно и реших да пробвам с другата школа (за нея ще стане дума по-късно), както и да си търся други школи за преподаване на чужди езици. През това време (свободното от търсене и опитване по школите) направихме още няколко прекрасни снимки, които веднага споделям тук:
Първо ще покажа един изкуствен остров - Фениксовия остров - "
Фънхуан дао"/"
Фънгхуанг дао" (凤凰岛). Има доста модерни хотели и други неща там. Някаква охранителка ни каза, че било достъпно само за хора, които са си платили там (а хотелските стаи са по около 500 лева на денонощие!!!), но после ни пусна да влезнем. Зарадвах се, че не подлежахме на дискриминация в стил "бедни сте = не може да си позволите стая за 2000 юана = не може дори да дойдете да разгледате"; наистина много се зарадвах, защото съм чувствителен към дискриминациите от всякакъв вид - класов, расов, имуществен, възрастов и т. н.!!!
Свръхмодерните постройки там:
,
,
,
,
,
,
,
,
. Направо "извънземно" преживяване. Една от малките ми мечти беше да видя тези сгради толкова отблизо, защото винаги съм ги виждал досега само отдалече (още когато започнаха да ги строят). Ето и за по-любопитните какъв е част от интериорът (вътрешността) им:
,
- както се вижда - коридор, стая. А тук е на последния етаж - искаха ни куверт, без заплащане не пускаха да се разгледа дори, та си останахме само в предверието на някакво заведение на последния етаж и само с тези снимки:
,
- първата показва какво се вижда от толкова високо; нощен изглед.
Ето сега още изгледи, от градинките пред този голям хотел - външен ресторант с барбекю и разни други храни, и напитки:
,
,
,
.
Сигурно над 40 километра изминахме пеш в търсене на школи за преподаване на чужди езици. Голямо разочарование беше това, че повечето отдавна бяха престанали да съществуват - фигурират онлайн, но като отидеш на мястото (точния адрес), се оказва, че няма такова нещо (или вече има нещо друго на тяхно място). Е, попаднахме на няколко, които наистина си бяха на указаните адреси. В една от тях полусънено момиче-секретарка веднага ни резна, че не търсели чуждестранни преподаватели. На друго - една много флегматична (бавна) женица около половин час стоя, мисли, хвали ме, че съм магистър по философия, не разбираше как може човек да е философ, а да не преподава философия (а то е ясно, че ако няма работни места, ако ще и да си извънземен, пак няма как да работиш по специалността си), възхищава се на опита ми през тези дълги години в Китай, впечатли се и от познанията ми по няколко езика. Доста време мина, докато започнахме да говорим по същество - обясних й, че с философия човек може да стане много умен, да разбира доста за света и хората, но това не гарантира богатство; тя каза пък, че при тях се работело в екип с много хора (не можело само аз да си правя програмата, нито само аз с асистентката си), та накрая по живо и по здраво, с добри чувства се разделихме. Един приятел правилно се изказа, че (за мой лош късмет), когато трябва екип - няма, а ето на, сега не ми трябва екип, а имало. (Всъщност аз съм работил преди в екипи с чужденци, западняци и китайци - не ми допада. Има и свестни хора, но както казва поговорката - "Една мишка е в състояние да развали цял казан чорба." Още помня екипа от разни поляк, канадец, австралийци... Като се напият и почват да вдигат шум, някои се опитват да огъват улични знаци и прочие простотии! Представете си как се чувства интелигент като мен и то философ, и то с по-консервативни социалистическо-комунистически убеждения! Ами няма как в такава варварска или полуварварска среда да се впиша аз. Та, оттогава - най-добре самостоятелно! Иначе и в момента си работя, онлайн, в екип по един комикс, ама екипчето е от нормални хора!)... След известно време попаднахме пак на школа, където пък казаха, че само в централата им определяли ще има ли или няма да има чуждестранен преподавател... Доста време изгубихме, но поне пак направихме качествени и уникални снимки. Ето от квартала Дадунхай, който е пълен с китайски и чужди туристи (основно руснаци, но видяхме и едни американци, а по-рано аз съм попадал на австриец, новозеландец, австралиец, италианец, японци, корейци, московска татарка, двойка стари англичани (и още един млад англичанин), и две германки (а може и да са били австрийки или швейцарки - не различавам немските диалекти).) Ето ги снимките (със спестени обяснения, защото всичко се вижда и разбира или поне подразбира):
,
,
,
,
,
,
,
,
,
,
,
,
,
,
...
Снимчици от един покрив на голяма сграда:
,
,
,
,
. Продължавам с други от същия квартал:
,
,
,
,
,
.
Нощем основно рекалсирахме по един от главните булеварди на града. Снимки на някои от хотелите, вечерните активности на китайците (тайчи-чуан, танци) и др.:
,
,
,
,
,
,
,
,
,
,
,
,
,
,
.
Ето нещо интересно и полезно -
(туристическа полиция).
Продължаваме с един от хотелите на същия булевард. Бях се качвал на върха, още когато го строиха, с разрешение на работниците. Бях снимал даже отгоре и бях пращал на една девойка (Мая). Ето най-новите снимки на този хотел и други, които се надявам днес да довърша най-сетне и по-бързо да споделя тази тема -
,
,
,
,
,
,
,
,
,
; ето пак снимки от последния етаж:
,
.
Дойде време да кажа и за най-голямото разочарование - в една от школите, която ни извика за събеседване се появи някаква управителка (директорка), която направи лошо впечатление, че през цялото време говореше за "нейното училище", "нейните правила" (за момент си помислихме, че тя е собственичката, но случайно разбрахме, че собственичката е друга - китайка, която преди това се беше свързала с нас по телефона). Въпросната с "нейното училище" и "нейните правила" беше с доста наднормено тегло, рече че е от Тайван (някои по света го признават за отделна държава, повечето го смятат за част от днешната КНР; всички са единодушни обаче, че в Тайван цари капитализъм); държеше се хипертимно (много енергично) и ръсеше доста неформални неща и безвкусни шеги - бил съм много "разглезен", защото съм предпочитал да живея на място без зима; добър ми бил английският акцент, а не като на някакви сърби, които напоследък се ползвали с облекчен визов режим и й досаждали да преподават, че и претенции за заплатата имали, а тя се чудела каква е тази наглост от тях... Ей-такива. Много се зарадва, че ако се разболея съм можел сам да намеря болницата и нямало да се налага да я "притеснявам" да ми помага да търся болници и лекари. Сама рече, че иска резюме (автобиография) - хубаво, изгубих 1 час още вкъщи да я пиша, после дадох и някой лев да я отпечатам. Като й дадох обаче резюмето (автобиографията) си, тая го погледна за има няма 2 секунди, хвърли го пренебрежително настрани и вика: "Абе, я говори, че не ми се чете!"
Трябваше да изслушаме още много простотии като това, че някакъв чужденец й обяснил разликата между "понякога" и "винаги", че по-добре за мен било да почна работа някъде, където е вредно за здравето, а чак като се пенсионирам ("ако съм още жив", добавям аз), то да се установявам на по-топли и тропически места!...
Обяснявах й, че здравето е най-важно (Няма смисъл първо да даваш здраве за пари, а после пари за здраве!) и си мислех, че тази ако ми стане шеф, то ежедневно ще се налага да изтърпявам нейните откровени глупости, собственическото й държание и лековато-неуважителното хипертимно поведение! Взе да задава и лични въпроси като колко ми е голям апартаментът. Като й обясних, че е само около 30 квадрата, тая се опули. Обясних й, че съм от бедните хора. Тая взе да ме поучава (все едно, че аз бях по-малък от нея с 15 години и аз бях с по-ниска степен на образованост), че не трябвало да говоря, че съм беден!...
Почти бях взел решение да откажа (дори не отворих дума за заплатата), когато тази се оказа, че много ми харесала опита, биографията, произношението, знанията на няколко езика, дипломата и степента, вероятно и външността. Каза, че в 15:00 ще има малко ученици да ги уча (демо-клас), т. е. пробен безплатен урок. Стана 15:30 и отгоре, тази се занимаваше с някакви други работи, разправяше се с някаква родителка с дете, а аз останах на някакъв заден план.
Най-накрая, сигурно с поне 40 минути закъснение, ни дадоха стая. Влезнах с китайската си асистентка (асистент-преподавател). Бях казал, че имам нужда само от учебник (или учебни рисунки) и черна (бяла или зелена) дъска. Не разбрах защо през цялото време в тясната класна стая (2 на 5 метра или нещо подобно) един голям телевизор стои включен да ни облъчва! (Колкото и да е малка радиацията/лъчението, като си на по-малко от 2 метра от голям екран, няма начин да си напълно неповлиян от това.) Въпреки това, преподадох си прекрасно урока (имаше 3 момченца ученици на около 9 години) - обясних им думите, поправих грешки на предишен преподавател (или преподавателка) - не ги бяха научили да правят разлика между "e" "æ" (и те грешно признасяха "писалка" и "тиган" по един и същи начин, а който знае поне малко английски ще се сети, че едното е "pen", а другото е "pæn" (изписване: "писалка" - "pen", "тиган" - "pan")...), освен това им изпях 3 английски песнички, рисувах им някои предмети, въртях ги на въртележка във въздуха, имитирахме самолет, възпроизвеждах им даже предполагаем динозавърски звук
- досега винаги учениците са ме харесвали, та нямах проблем с това и този път. Да, но една от учителките им дойде и БЕЗ ДА ПИТА включи телефона да ме снима на видео! Абе аз не обичам да ме снимат без да ме питат, тая цяло видео ще записва! Та на секундата си избързах дъската, сбогувах се с дечицата и даже не дочаках дебелата тайванка (която била влезнала да преподава в друга стая, та да сме я чакали още! Да, бе! Излезнах си и толкова.) После тя се свързва да сме си разменяли чатовете, за да обсъждаме нещата. Рече едно "Хай" ("Здрасти"), отговори й се любезно с подобно и... повече тя не написа нищо, аз също не й се обадих. Може би е разбрала, че няма да я бъде работата с нейната/тяхната простотия, неучтивост и прочие, а може и да си има други мотиви - да е свикнала никой да не се съгласява да почва работа при нея или просто да е намерила някой друг, но както и да е - почувствах голямо облекчение, че няма да работя с толкова несъобразителни колежки и с толкова ненормална пряка началничка!
Та си направихме заключителните разходки, още снимки и така безславно завърши и този опит за подобряване на финансовото ни положение.
Ето последната поредица снимки:
Местен супермаркет - за първи път видяхме колички за покупки предназначени за малките деца (и евентуално - за хората с много нисък ръст):
. Останалото - както в повечето супермаркети, но ето все пак две интересни снимки с морски животни:
,
,
,
,
,
,
,
,
,
. Тези снимки са правени около мястото, където най-редовно се провежда "Мис Свят" - на английски се нарича "Beauty Crown Grand Theater" (на китайски - "美丽之冠大剧院") и се намира в гигантски хотелен комплекс:
,
,
,
,
,
,
,
.
Още няколко снимки:
,
,
,
,
,
- снимка на звезда в нощното небе.
Толкова, засега.
Topic: Саня 2018 (Sanya 2018 | 三亚 2018) (Read 1408 times)