Оптимизаторът
Приключенията на един оптимизатор
/Началото давам тук, което писах преди време в друг сайт. С някоя и друга дребна и наложителна корекция е. Недовършена повест (засега), хумористично-развлекателна./
-1-
Вече минаваше два през нощта, а той още не можеше да си намери кракче за скрейпбокс. В скайпа му още светеха онлайн няколко ника, но нито един от тях не беше в час с тези неща. Удавник и за сламка се хваща, затова нашият човек реши, все пак, да опита с първия ник. Беше на мацката, с която си чатеше, когато нямаше друга работа.
- Имаш ли идея как да си намеря крак за скрейпбокса? - попита я с голяма надежда и още по-голямо съмнение той.
- Не знам миличко какво е това, но както съм се възбудила в момента направо цял крак може да ми сложиш! - отвърна тя.
- "Баси дебелата свиня!" - помисли си оптимизаторът. (Беше сигурен, че само някоя дебела или грозна, или и двете може така да говори). Нямаше какво друго да прави и реши с ръчен събмит, пък докъдето стигне. Измори се още на четвъртата социалка и реши да търси евтини събмитъри в някой форум. Постна 2-3 съобщения и реши да си ляга. Утре щяха да ходят на селото на майка му. Тая селянка не пропускаше уикенд, че да го замъкне и него. Трябвало да се работи, само със СЕО не ставало! Бах я в тъпата чукундура - мислеше си той - аз да си намеря крак за скрепбокса, пък ще видиш ти не става ли!
Легна, заспа и има-няма след 2 часа майка му го събуди, и потеглиха за селото. Баща му се беше още вчера довлякъл насам.
"Трябва да се добера до интернет на всяка цена" мислеше си оптимизаторът. "За два дена ще мога да оправя още няколко задания, а защо не и да намеря някоя за виртуален секс!" Ах, мечти! Къде в това забутано, миризливо село ще имат интернет?! Всъщност той никога не беше питал, защото беше сигурен, че там не правят разлика между компютър, компот и комплот.
Още от вратата баба му го емна да прекопае градинката, за да "загрее", а като загреел го чакала малката нива в задния двор. Ебати! Вместо през това време да направи един качествен линкбилдинг, то ще трябва да копае! Но нямаше начин. Около обяд той успя да се освободи и реши да погледне какво прави съседчето, което за негово учудване се оказа, че има компютър.
-Имате ли интернет? - попита го той. А онова диво дете нищо не разбра и само му се ухили:
-Ти още малко и минет ще искаш?
Баба му го чу и му рече да не приказва цинизми. А лапето почна да й вика, че ще й ебе майката! Това беше непростимо! Баба му го хвана за гушата и му рече, че ако още един път чуе това, ще му направи едно задушаващо тръшване, защото беше фенка на Гробаря от Кеч-федерацията, макар и повече да си падаше по Острието и Крисчън като визия. След като малкият се напика от страх и отиде да провери дали не се е и насрал, баба му се обърна към нашия оптимизатор и попита:
-За интернет ли питаш?
-Баааа, ама Вие знаете за интернет?! - не можа да скрие учудването си той, но реши да е по-културен и затова просто замълча.
-Много ясно, че знам. Нали всяка вечер гледам клипове с кеча - каза бабичката и го погледна косо, изпод вежди точно като Скалата. Оптимизаторът не си падаше по кеча и му се стори, че тя го гледа като Капитан Петко Войвода. Спомняше си го от сериала, който даваха, когато беше на 2 години.
-Ами аз ще може ли таковата,...да ползвам малко нета?
-С баба ти сме големи приятелки. Ще ти дам без пари - рече бабишкерът и скоро нашият оптимизатор беше онлайн! Такова чудо и в най-смелите си мечти не беше виждал - на село и ОНЛАЙН! Имало Господ! Това учудване, обаче, нищо не беше. Бабишкерът взе да отваря някакви консерви, докато той браузваше няколко спамерски блога. След малко почна да слага линковете в някакви измислени коментари, като паралелно беше отворил и 2-3 от по-раншните си сателитки, откъдето копираше линковете.
- Баси скапаното СЕО дето ми правиш! - възкликна бабишкерата и той направо щеше да припадне. За пръв път усети какво е чувството преди припадък. Даже си помисли, че сънува, а бабишкерът продължи нервно:
-Ти луд ли, бе? Нали Гугълчето ще те хване веднага с тея еднакви линкове! Ами прояви малко изобретателност бе, сложи тук-таме някои по-различни! Я да те видя как линкваш...
- Стефчоооооо!!! - кресна неговата баба. Той беше. Стефчо се казваше и скочи да види, а бабишкерът вече беше заел мястото му и редакрираше линковете.
- К'во ме гледаш като пън, бе? Ходи виж баба си какво иска жената? Аз ще ти направя линкбилдинга без пари. Имам акаунти в над 490 социални мрежи, 100 форума и 25 блога. Довечера ще си готов с качествен линкбилдинг!
Ебаси работата...
-2-
Стефчо нямаше търпение да настъпи вечерта, за да отиде при бабишкерата и да види наистина ли има качествен линкбилдинг. Реши да се разкара из селото. То там освен местната кръчма, кажи-речи, други забележителности нямаше. Реши да мине по една улица, по която никога не беше минавал. Казваха й "Ромска". Сигурно някога тука е имало румънци или римляни си мислеше Стефчо (не вярваше въобще да са продавали алкохолната напитка "ром" точно пък в неговото село в Северозапада). Както се досещате тая улица не беше свързана нито с Румъния, нито с Рим и твърде скоро Стефчо също осъзна в каква голяма грешка е бил. Грешката му можеше да се сравни само с тази, която допусна преди години да се мъчи да прави оптимизация на сайт без стотинка авансово разплащане. Почна с добра вътрешна оптимизация, която му отне около 2 дена. Само с нея сайтът на копелето долно излезна от 2-ра на 1-ва страница в Гугъл. После започна да му слага линкове, което придвижи сайта с още няколко позиции нагоре. И накрая гадния, шибан, прост копелдак му каза, че продал сайта и нямало смисъл да продължават! И Стефчо се научи да не работи на доверие. След това много му отказаха, защото пък на свой ред нямаха доверие на оптимизатори и как така ще се "внасят" с аванс, когато оптимизаторът можеше да е некадърник и нищо да не направи или дори по-лошо - да е някой от онези с агресивния линкбилдинг, който направо да им докара наказанието от търсачките. Обаче така, някакси, му беше по-леко на душичката: по-добре да не ти поръчат и да не вземеш пари, отколкото да ти поръчат, да се вкараш с оптимизация и накрая пак да не вземеш пари. Ето такива мъдри заключения, както и онова, че е по-добре да си богат и здрав, отколкото беден и болен, Стефчо вече се беше научил да прави. И се чудеше на кой се е метнал толкова умен, след като нито майка му, нито баща му имаха редовно завършено средно образование, ако не се броеше вечерното училище, което караха в момента. Но нека се върнем на улица Ромска. След като стигна до края на тая улица Стефчо направи НОВО ГЕОГРАФСКО ОТКРИТИЕ. Едва ли емоцията беше същата като тази у Америко Веспучи, открил нови американски брегове, но определено имаше емоция. Оказа се, че селото на Стефчови имало цигански квартал, който местните селяндури наричаха по модерному - "Ромската махала". И бившата улица "Георги Кирков" вместо "Циганска" я бяха прекръстили направо "Ромска". Стефчо се опита да се върне назад, но точно зад него се появи каруца, теглена по много иновативен начин - от биволица и магаре. Двама яки цигани скокнаха от каруцата и Стефчо се сви на кълбо, очаквайки най-лошото.
- Да нямаш бъбречна криза бе, момче? - запита го притеснен по-големият.
- А?! - погледна Стефчо, невярвайки, че още не са го наритали - Ами не, развърза ми се обувката.
- И как се е развързала като това са обувки без връзки, бе? - засмя се добродушно другият.
- Ако трябва да се изразяваме по-научно - добави първият - Това са си направо галоши. Вероятно в бързината е обул галошите на баба си.
Какво да им обяснява Стефчо, че майка му не му даваше да си носи марковите маратонки из селото, че да не настъпел нещо мръсно и да ги развали. Изведнъж Стефчо съзря нещо вълшебно в каруцата - компютри "Пентиум". Явно бяха втора ръка.
- Ама вие имате компютри.
- Да - каза му единият ром - Правим локална мрежа, защото местният интернет клуб в нашата циганска махала вече не може да задоволява потребностите на хората и се налага младите да ходят до селската кръчма.
- Да се напиват, вместо да сърфират? - недоразбра Стефчо.
- Не бе - усмихна се пак добродушно по-големият ром - Като няма места в местния клуб, лапетата вземат лаптопите на баща си и ходят в кръчмата, защото там Веско-кръчмарят предлага безжичен нет, за всеки посетител.
- Е-ба му майката! - възкликна интелигентно Стефчо - Че то направо като в "Макдоналдс" тая кръчма!
- Да, но така нашата културна ромска младеж може да се пропие и ние решихме да закупим повече компютри и да разширим локалната мрежа. Даже с една социална програма ще предоставяме безплатен нет за по-социално слабите семейства, които нямат собствен бизнес, а работят като преподаватели в колежа.
- Ама то в нашето село и колеж ли има вече?
- Аааа, много искаш! - разсмяха се те - Говорим за колежа в съседния на другото село град. Ние там сме се дипломирали с пълно отличие.
Стефчо реши, че тези може и да разбират от оптимизация:
- А, вие случайно да разбирате от оптимизация за Гугъл и Яху, може и Бинг? - попита ги направо той
- Абе ти си бил голям майтапчия! - казаха в един глас и се разсмяха. Биволицата се ракашля, а магарето също се смееше. - Много ясно, че разбираме. Нали специалността ни е "Софтуеър и комуникации"! Моят сайт Ромският-дистрикт-кърт.ком има пейджранк 9, а на братото сайта - Роми-за-европейско-развитие.орг е с пейджранк 11.
- Ама те не бяха ли до 10? - усъмни се Стефчо, защото някой му беше казал, че циганите обичали да лъжат.
- Ами по принцип си прав, но в неговия случай направиха изключение, защото освен пейджранк-алгоритъмът и разни други алгоритми като Trustrank направо стават луди като стане дума за неговия сайт. Да не ти говоря руският Яндекс с неговия тИЦ пък какво стана. Направо поздравително писмо получихме от Русия! А Мат Кътс се кани да пише нова статия за Гугъл-Матрикса след революционния пробив на братото.
- Аз може ли да получа един-два линка от вашите сайтове - попита Стефчо
- Ама разбира се, че може!
- Колко ще струва?
- А кой ти каза, че ние искаме пари за някакви си линкове с пейджранк 9 и 11?
Ебаси работата!
-3-
Минаха няколко дена откакто се бяха върнали в града. Стефчо всеки ден си мислеше кога пак ще ходи на село. Майка му се притесни да не е хванал някой мозъчен вирус, но после реши, че Стефчо си е достатъчно прост и без вируси, и реши, също така, да удари една водка на екс, отколкото да мисли какво става със сина й.
Стефчо отвори и днес Гугъла да види дали се е ранкнал сайтът, който оптимизираше, все пак чакаше 800 лева при класиране на 1-ва, но още нямаше резултат. Реши да се поразкара из града. Живееше в малко градче, където нямаше много оптимизатори. Любимото му място беше площадчето пред читалище "Развитие 1892". Днес имаше няколко скейтъра, които нещо не го кефеха. Единият от тях се оказа бивш негов съученик.
- Киро, ти още ли си скейтър, бе? - подхвърли му високомерно Стефчо.
- Стефане, по-добре скейтър, отколкото хейтър! - заби го Кирчо и направи един хубав скок със скейтборда си, който даже си имаше име, но Стефчо не искаше и да знае, защото си мислеше дали са верни слуховете, че линковете в имейлите също се индексирали от Гугъла.
- Я скивай, бе, пустиняк, каква готина мацка! - рече един от скейтърите и Стефчо реши да остави размислите за индексацията на линковете в имейлите и насочи погледа си към това момиче.
- Т'ВА Е СЕСТРА МИ, ТИ ЛУД ЛИ СИ, ВЕ? - викна му Киро.
О, небесаааааааа! Стефчо беше в тотален шок. По-голям и от онзи, когато се "гипсира" и тотално втрещи от циганите на село! Тая беше супер готината пичка, която той обичаше лудо от вече 3 години. За пръв път я беше видял един следобед на Перката (така казваха на един паметник в техния град), защото (паметникът) приличаше на перка на вертолет или нещо такова. Там готината пичка се беше събрала с 2 нейни съученички и си правеха някакъв пикник. Стефчо остана обезумял от гладката й, стегната кожа, сладката усмивка, белите зъбки, страстните устнички и дългите коси. В тялото беше слабичка - точно негов тип. След още една година пък я видя на Китката - така казваха на едни дъбови дървета в техния град. Те бяха вдъхновявали десетилетия наред художници и поети, но Стефчо там се вдъхнови от същата тая готина пичка, която вече не беше толкова слабичка, а беше наляла. Като казвам наляла - разбирайте форми - супер секси гърди като крушки, възбуждаща талия и сладко, стегнато дупенце, което й стоеше добре независимо дали беше с джински Мадок или с пола на мажоретка. Тогава Стефчо усети, че не само е влюбен с красивото й лице и незабравима усмивка, но и се надървя от тялото й. Направо не можеше да го отдърви с часове и се налагаше да прави по "някоя и друга чекия за здраве", както казваше същия оня Киро. КИРО, който се оказва брат на най-готината пичка.
-Киро, ти имаш ли сайт? - реши да промени отношението Стефчо, започвайки с най-ценното в неговата глава - сайтовете в нета.
-Ей шшшти 'бъ майката! - разгневи се Киро, който помисли, че Стефчо му се подиграва. Даже хвана скейта с мисълта да го стовари върху главата на тъпия Стефан, но се сети как един път за малко не яде бой от братовчеда на Стефчо на улица Климент Охридски. Оня беше много див и го заплаши, че ако още един път Киро се ебава нещо със Стефан, ще го метне в багажника на Москвича и ще го хвърли в реката Скът. Ето защо Киро просто седна до Стефчо и съвсем човешки го попита:
- Не може ли с тебе да сме приятели, а да не се хейтим постоянно?
- Аз това точно ти разправям - засия Стефчо - Искам, ако имаш сайт, да ти го изкарам на 1-ва в Гугъла, Яху и Бинг.
-Ми имам сайт. За скейтъри. И той си е на първа страница. - каза Киро и попари надеждите на Стефчо. Ако се беше навил да го оптимизира, можеше да се добере и до тях, да се срещне със сестра му, а тя да си падне по него като разбере какъв супер оптимизатор е той, но сега не ставаше номера. Трябваше да мисли нещо друго. Например да разбере с какъв ник чати тя и да я заплени онлайн.
- Слушай, довечера ще се събираме пред даскалото "Цани Гинчев" - рече Киро - Ти ще дойдеш ли?
- Ако сестра ти ще дойде - там съм - мислеше да каже Стефчо, но просто каза: "Там съм."
- После ще ходим до стадион "Чавдар" да се напием - допълни Киро.
Стефчо не пиеше! Ебаси работата!
-4-
Стефчо се заби в нета и почна да пита всичките си скайп-абонати какво да прави, когато всички ще пият, а той не пие и даже му става лошо при вида и мириса на какъвто и да е алкохол. Ако беше да пуши, това по-лесно, но да пие - ясно беше, че ще се издрайфа, а това ще го срине в очите на Киро, а оттам и в очите на сестра му. Баси работата! Но нека да видим какви съвети получи от хората в скайпа си:
Lud_no_sexy: Копеле ти ка не пиийш бе? Време ти е да почнеш! После неа съжеляваш.
Sladkata_F: И аз не пия. Хих, бъзикам те. Пия........амммм ти кат не пиеш. Мммм не те знам.
Hacker_OPASEN_Hacked_by: Представи си, че си в Матрицата. Трябва да ги хипнотизираш. Ще си мислят, че си пил, а ти няма да си пил. И всичко точно.
Sizko_black_SEO-unlimited: Не знам, ама се чудя дали да купя един тул, който разпраща спам на няколко места едновременно. 39.99 долара. Чудя се. Ти какво мислиш?
~Blink~: Кажи, че ти е лошо и не ходи.
Спестявам ви другите "мъдрости", които получи по скайпа. Накрая реши, че трябва да опита да пие поне една бира. Но вече го беше втресло как ще мине събирането. Когато се доближи до даскалото чу:
- Как може да не пиеш ма, Камелийче?
Това беше як късмет! Камелия, така се казваше сестрата на Киро - НЕ ПИЕШЕ! Напразно се беше притеснявал и сега щеше да изпъкне той
- Как е, пустиняциии? - викна Стефчо, опитвайки се да бъде готин, така както го разбираше. - Аз също не пия. - добави той и бързичко застана до Камелия. Да, но проблемът се появи от друго място. Неочаквано! Киро, изглеждаше, че няма нищо против Стефчо да забива сестра му, но нейната най-добра приятелка - Мими имаше.
- Ти к'ъв си бе? - рече му рязко тя - Не учеше ли в "Елисавета Багряна"?
"Бааааах я в дебелата!" - рече си Стефчо, "Тая ме е виждала в даскалото." Реши да е печен:
- Аз първо бях в Никола Вапцаров, но после се изместих. - смотолеви Стефчо.
- Какво не ти харесваше в Никола Вапцаров? - попира Камелия. Гласът й беше толкова звънлив и красив - омайващ като нея самата. Стефчо се почувства съвсем влюбен. Би заменил среща с Бил Гейтс за среща с Камелия.
- Ти да не учиш в Никола Йонков Вапцаров - направи се на умен Стефчо, надявайки се тя да оцени, че знае презимето на патрона на училището
- Не, аз съм във Васил Левски. Аз съм скромна. - усмихна се тя. Имаше и чувство за хумор. "Прекрасно момиче!" заключи Стефчо.
- Ми ти нещо хакер ли го раздаваш? - ръгна го дебелата в ребрата?
- Аз съм оптимизатор! - вдигна гордо глава Стефчо и му се искаше да й забие един силен юмрук в носа, но нямаше начин.
- Я! И аз! - каза дебеланката - Сериозно. Искаш ли да те пробвам на едно сео-състезание!
- Нямам проблеми! - каза Стефчо - Аз съм се класирал на 3-4-то място в най-различни сео-състезания в чужбина и в страната.
- А аз почти винаги на първо. Не вярваш ли? Сложи 1000 лева и да почваме още от утре!
"Тая надува балони май", помисли си Стефчо, но пък, ако изгореше с 1000 лева, баща му щеше да го рита здраво! Да, ама Камелия - този сладък ангел - го гледаше с маслинените си сладки, привличащи полуазиатски очи и той искаше да впие страстно устните си в нейните! Затова каза:
- И 3000 лева, ако искаш. Аз не съм за няколко хилки повече или по-малко.
Това се викаше навътряне!
- Ти си бил много широко-скроен, бе? - подметна му дебелата - Утре при баща ми, който е нотариус и работи в София ще заверим договора. Ти нали вече имаш 18 години? Че да не ми се измъкнеш после!
Баси работата!
СЛЕДВА...