Интересни спомени за Д. Н.
Пишем го с инициалите само (Д. Н.), че това си е особен, много особен случай.
Част първа
Д. Н. следвал задочно във ВИФ (Висш институт по физкултура) преди много години (по времето на социализма, т.е. по времето на НРБ - "Народна Република България"). Не обичал да чете за изпити и това си е! За сметка на това вземал изпитите си с най-разнообразни лъжи и рушвети, според ситуацията.
Явява се Д. Н. на един изпит веднъж (и, разбира се, неподготвен). Но педварително е направил проучване, че председателят на комисията е пристрастен към мед. Д. Н. нарочно се явява последен и като му правят забележка, че приключва времето за изпита, той казва, че получил "последно съобщение" до половин час да освободи от гарата 2 тенекии мед, че иначе ги връщат (боров мед, от Велинград). Председателят и другите двама се заинтригували и нашият човек казва: "Аз съм подготвен, но и без това имам диабет и не ползвам мед ,напишете ми нещо в книжката, отивам с такси да взема меда спешно и го карам да си го разделите. Взема заверена книжка и не го виждат повече!
Следващ изпит. Не чете, но през цялото време проучва изпитващите и научава, че жената на един от комисията е болна от рак и лежи в онкологията в кв. Дървеница (София). Отива в болницата, разбрал точната диагноза и даже в коя стая е жената. На изпита естествено, последен; не може да говори по нито един от трите въпроса и плаче, като казва, че жена му е болна от еди каква си ракова болест и цитира даже и номера на стаята, където я лекуват. Този от комисията се нажалил дълбоко, казвайки че разбира мъката му и, че неговата жена лежи там със същата диагноза. Заверяват му книжката.
Трети случай. Разбрал, че професорът, който ще го изпитва е голям почитател на шарани (става дума за шарани в прекия смисъл на думата - рибите). Д.Н. хваща нощния влак за София, с кофа вода вътре с 3 шарана. На гарата в Горна Оряховица го забелязват, че сменя водата на шараните и живи ги носи в апартамента на изпитващия. Професорът като видял, се помъчил да го отстрани, че не иска шарани и не приема такива подкупи, но внучето се появило на вратата да види какво става. Нашият човек вдъхновено казал: "Ей, детенце, нося ти живи рибки, ама дядо ти не ги ще!" Детето се развикало: "Дядо,дядо вземи ми ги рибките!"
Дядото нямало как да откаже и изпита бил в "кърпа вързан". На въпросният изпит Д.Н. не знаел нищо, а професорът рекъл жлъчно: "Абе, личи си че си чел нещо, ама ако все така четеш - спукана ти е работата!"
Следващ изпит. Професорът бил много стар и много обичал наденици. Преди въпросния изпит Д. Н. занесъл на професора сак пълен с наденици. Получил обещание, че ще вземе изпита. Явява се нашият човек на изпит и мрънка нещо, но професорът забравил за надениците и го "измъчва" с още въпроси. Започва вторият въпрос. Д. Н. разочарован уж развива въпроса,но леко отива до професора и му шушне: "Наденичките, наденичките!!!" Професорът го приканва към третия въпрос. Д. Н. ужасен пак отива към ухото на професора и мрънка: "Наденичките! Абе забрави ли наденичките?!" Професорът се усетил най-после: "О, това е мой отличен студент, но има тежки семейни проблеми и да проявим разбиране, колеги!"... И изпитът е взет успешно.
Ето и един спомен за Д. Н., несвързан с изпити:
Д. Н. ходи из град Р., но обича да се завре сред приятели да го почерпят, но виняги изчезва, като ще се плаща сметката! Един ден се събират в заведение и му поставят условието този път: той ще плаща! Д. Н. леко се обижда и наредил на всички да се носи ядене и пиене. В момент на веселие се надигнал да излезе, но компанията го приклещва - няма мърдане! След минути Д. Н. чука на прозореца и поздравява някакви хора, и дава знак, че излиза, като казва : "Това са мои приятели, трябва да ги настаня в хотел "Витоша", ето за доказателство (и като гаранция) си оставям портфейла и цигарите. Като излязал, един от компанията се сетил, че в град Р. няма хотел "Витоша"! И като отворили портфейла вътре имало само едно календарче.
Следва продължение.
Topic: Спомени за различни хора с интересни, смешни и поучителни случки (Read 2821 times)