Приказката за Снежанка
(Снежанка и седемте джуджета)
Имало едно време една царица. Добра и работлива жена била тя. Една зима както си шиела, убола си пръста и върху снега паднали капки кръв. Толкова хубаво й се видяло червеното върху снега, че тя си помислила: "Ах, как ми се иска да имах детенце бяло като сняг, с бузки, алени като кръв и с косички, черни като дървото на прозореца ми!"
След време й се родила дъщеричка - бяла като сняг, с бузи, алени като кръв и с коси, черни като абаносово дърво. Затова и я нарекли Снежанка. за нещастие след като родила детето, царицата се споминала.
След година царят се оженил повторно. Втората му жена била хубава, но лоша, горда и високомерна. Не можела дори да си помисли, че друга жена може да я превъзхожда по красота. Тя, също така, имала едно вълшебно огледало и когато се изправяла пред него да се огледа, го питала:
- Огледалце я кажи, огледалце, не лъжи коя е най-красивата на света?
И огледалото отговаряло:
- Ти, царице, на света първа си по красота.
Тя била доволна, защото знаела, че огледалото говори истината. А Снежанка растяла, растяла и все повече се разхубавявала. Един ден тя станала толкова хубава, че надминала по красота дори самата царица (нейната мащеха).
Един ден, както обикновено, царицата пак се изправила пред огледалото:
- Огледалце я кажи, огледалце, не лъжи коя е най-красивата на света?
Този път, обаче, огледалото отвърнало:
- Ти, царице, си дарена със голяма красота, но Снежанка е за мене най-красива на света!
Разтреперала се от яд царицата, позеленяла от завист. От този момент насетне сърцето й се обръщало, щом зърнела Снежанка и я намразила безкрайно много. Завистта и злобата в душата й не й давали покой ни денем, ни нощем. Накрая повикала един ловец и му рекла:
- Не искам вече да виждам това дете тук! Заведи го в гората и го убий, но за доказателство ще ми донесеш белия и черния му дроб.
Подчинил се ловецът на заповедта и завел детето в гората, но щом извадил ножа и понечил да прониже невинното сърце на Снежанка, тя заплакала и рекла:
- Мили ловецо, остави ме жива! Аз ще се скрия в тая дива гора и никога няма да се върна у дома.
И тъй-като била много хубава и мила, ловецът се съжалил над нея и рекъл:
- Бягай тогава, клето дете!
"Дивите животни скоро ще те изядат!" - помислил си сериозно той, но все пак, като не я убил, сторило му се, че от сърцето му паднал тежък камък.
Ловецът убил един елен, извадил белия и черния му дроб и ги занесъл като "доказателство" на царицата.
Бедната Снежанка се видяла сам-сама в голямата гора и толкова се изплашила, че само се лутала между дърветата и не знаела въобще как да си помогне. Скитала се така дълго. Най-сетне зърнала една къща и влязла да си почине. В нея всичко било дребно, но много спретнато и чисто. Имало дървена масичка, а на нея седем малки чинийки, до всяка чинийка пък имало лъжичка, ножче, виличка и чашка. Край стената били наредени седем креватчета, всяко с хубаво одеалце.
Снежанка била много огладняла и ожадняла. Хапнала малко зеленчук и хляб, и пийнала няколко глътки сироп. После умората я надвила и тя лягала ту в едно, ту в друго креватче, но никое не отговаряло на ръста й: едно било много дълго, друго много късо. Накрая последното излязло точно по мярката й, Снежанка останала в него и веднага заспала.
Свечерило се и дошли стопаните на къщурката - седем джуджета, които копаели руда в планината. Запалили седемте си свещички, в къщурката светнало и те познали, че някой е влизал, защото не всичко било наредено така, както го оставяли по принцип. Първото рекло:
- Кой е седял на столчето ми?
Второто:
- Кой е ял от чинийката ми?
Третото:
- Кой е отчупил от хлебчето ми?
Четвъртото:
- Кой е хапнал от гозбата ми?
Петото:
- Кой е бъркал с виличката ми?
Шестото:
- Кой е рязал с ножчето ми?
Седмото:
- Кой е пил от чашката ми?
След това първото джудже се обърнало, забелязало малка хлътнина на креватчето си и рекло:
- Кой се е качвал на креватчето ми?
Приближили се другите и викнали:
- И в моето е лежал някой!
Седмото джудже, като погледнало креватчето си, видяло заспалата в него Снежанка. Повикало другите, затекли се вкупом и направо ахнали от почуда. После взели свещичките си и осветили Снежанка.
- Гледай, гледай какво хубаво дете! - казали те и тъй много се зарадвали, че не я събудили, а я оставили да спи в креватчето.
Седмото джудже спало до другарчетата си, до всяко по един час, и така минала нощта. Съмналосе, събудила се Снежанка, видяла седемте джуджета и много се изплашила. Но те се отнесли радушно към нея и я попитали:
- Как се казваш?
- Казвам се Снежанка - отговорила тя.
- А как попадна в нашата къщичка? - продължили да я разпитват джуджетата. Тогава тя им разправила всичко. Джуджетата рекли:
- Ако си съгласна да ни гледаш домакинството, да готвиш, да оправяш креватчетата, да переш, да шиеш и плетеш, и ако си съгласна да поддържаш навсякъде ред и чистота, можеш да останеш при нас, и нищо няма да ти липсва.
- Да, на драго сърце! - отвърнала Снежанка и останала у тях. Поддържала в ред къщичката. Те отивали всяка заран в планината да търсят руда и злато, а вечерта се прибирали. Тъй-като през целия ден момичето оставало самичко у дома, добрите джуджета го предупредили:
- Пази се от мащехата! Тя скоро ще узнае, че си тука, затова не пускай никого вътре!
Царицата в същото време, тъй-като вече мислела, че Снежанка отдвна не е между живите, а, следователно, тя пак е първа по красота попитала огледалото за това, но то рекло:
- Ти, царице, си дарена с извънмерна красота, но остава несъмнено най-красива на света малката Снежанка, която е при седемте джуджета в гората.
Изтръпнала царицата от ярост. Знаела, че огледалото не говори неверни работи и разбрала, че ловецът я е измамил, и че Снежанка още е жива. Отново се замислила и мислила дълго как да я погуби, защото завистта не я оставила на мира - царицата искала да бъде сигурна, че е най-голямата хубавица на света завинаги. Най-сетне измислила нещо. Боядисала си лицето, облякла се като стара продавачка и станала неузнаваема. Така преобразена, намерила къщичката на седемте джуджета, похлопала на вратата и викнала:
- Хубави неща продаваaaaм! Хубави неща продаваaaaaaм!
Снежанка подала глава от прозореца и се обадила:
- Добър ден, драга жено, какво продаваш?
- Добра стока, хубави неща - отвърнала продавачката. - Виж тия разноцветни шнурчета.
Извадила едно шнурче, което било изплетено от пъстри копринени нишки.
"Тази жена е честна и мога да я пусна вътре" - помислила си Снежанка, отлостила вратата и купила гиздавото шнурче.
- Колко ти отива, чедо! - рекла "старицата". - Дай да го нанижа, както трябва, на дрехата ти. Снежанка не се усъмнила в нищо и й позволила. Тя бързо го нанизала, но стегнала тъй силно шнурчето, че Снежанка не могла вече да диша и паднала примряла на земята.
- Сега ти вече не си най-красивата! - рекла злата преоблечена царица и бързешком си отишла.
Скоро мръкнало и седемте джуджета се прибрали у дома. Но колко се уплашили, като видели милата Снежанка просната на земята! Момичето не се помръдвало и като че било мъртво.
Дигнали я джуджетата на ръце и като видели, че е стегната много силно с шнурчето, прерязали го. Тозчас Снежанка почнала да диша и лека-полека се съвзела.
Като узнали какво се било случило, джуджетата й рекли:
- Старата продавачка е била твоята мащеха. Пази се и не пускай никого вътре, когато нас ни няма!
А злобната жена се върнала в двореца, изправила се пред огледалото и пак го попитала коя е най-красивата на света. Огледалото отговорило като преди:
- Ти, царице, си дарена с извънмерна красота, но остава несъмнено най-красива на света малката Снежанка, която е при седемте джуджета.
Чула тия думи царицата и кръвта в жилите й изстинала - изтръпнала цяла, като узнала, че Снежанка пак е оживяла.
- Но сега ще измисля нещо, което ще те погуби! — рекла тя.
Тя разбирала от отрови и направила един отровен гребен. После пак облякла вехти дрехи и се преобразила на друга старица. Спряла пред къщичката на седемте джуджета, похлопала на вратата и викнала:
- Хубави неща за продан! Хубави нещааааа!
Снежанка подала глава от прозореца и рекла:
- Върви си из пътя, не бива да пускам никого вътре. Джуджетата ми забраниха да пускам хора вкъщи.
- Но сигурно не са ти забранили да гледаш - рекла "старицата", извадила отровния гребен и го вдигнала нависоко.
Гребенът тъй много харесал на Снежанка, че тя забравила обещанието си и отворила вратата. Спазарили се за цената и "старицата" рекла:
- Дай сега да те вчеша, както трябва.
Клетата Снежанка не помислила нищо лошо и оставила старицата да я вчеше. Но щом гребенът се забил в косата й, отровата му веднага почнала да действа и момичето паднало в безсъзнание на земята.
- Свършено е сега с тебе, безподобна красавице! - рекла злобната жена и си отишла.
За щастие седемте джуджета се прибрали у дома по-рано. Щом видели Снежанка просната като мъртва на земята, те веднага се сетили за мащехата, почнали да дирят причината за станалото и открили гребена. Извадили го от косата на Снежанка, тя отново дошла на себе си и разправила какво се било случило. Тогава те за трети път я предупредили да бъде предпазлива и да не отваря вратата никому.
В двореца царицата се изправила пред огледалото и рекла:
- Огледало, огледало, повтори, че на света никъде не си видяло друга с мойта красота!
Но огледалото отговорило като преди:
- Ти, царице, си дарена с извънмерна красота, но остава несъмнено най-красива на света малката Снежанка, дето е при седемте джуджета.
Като чула този отговор на огледалото, царицата почнала да трепери от гняв.
- Снежанка ще умре, дори това да струва собствения ми живот! - викнала тя.
Влязла в една скрита, запусната стая, където никой друг не влизал, и направила една отровна, много отровна ябълка. Отвън ябълката имала такъв приятен вид, че който и да я зърнел, непременно щял да се полакоми да опита вкуса й, но ако хапнел само една хапка, щял да умре. Щом приготвила ябълката, тя пак си боядисала лицето, облякла вехти дрехи, преобразила се на селянка и отишла до къщата на семемте джуджета и снежанка. Спряла пред къщичката и похлопала на вратата. Снежанка подала глава от прозореца и рекла:
- Не бива да пускам никого вътре, джуджетата ми забраниха.
- Така да бъде - отвърнала селянката, - аз просто искам да се отърва от ябълките. Ако не искаш да купиш, ще ти подаря една.
- Не - рекла Снежанка, — не бива нищо да вземам!
- Да не се страхуваш, че е отровна? — рекла "селянката". - Гледай, аз ще разрежа ябълката на две половинки. Ти изяж червената, а пък аз ще изям бялата.
Но ябълката била така изкусно направена, че отрова имало само в червената половинка.
На Снежанка се приискала хубавата ябълка и като видяла, че "селянката" също яде от нея, не могла да устои на изкушението, протегнала ръка през прозореца и взела отровната половина. Щом отхапала от нея, паднала мъртва на земята. Тогава царицата й хвърлила един ужасен поглед, изсмяла се гръмко и викнала:
- Бяла като сняг, с бузи, алени като кръв, с коси, черни като абанос! Този път джуджетата не ще могат да те събудят!
Вкъщи се изправила пред огледалото с думите:
- Огледало, огледало, повтори, че на света никъде не си видяло друга с мойта красота!
И огледалото най-сетне отговорило:
- Ти, царице, на света първа си по красота.
Най-после завистливото й сърце се успокоило, доколкото изобщо едно завистливо сърце може да се успокои.
Мръкнало, джуджетата се прибрали у дома си и заварили Снежанка просната на земята. От устата и носа й вече не излизало никакво дихание, тя била мъртва. Дигнали я, подирили дали ще намерят нещо отровно по нея, отвързали шнурчето й, вчесали косите й, измили я с вода и вино, ала нищо не помогнало. Милата девойка била мъртва и си оставала мъртва. Положили я на носилка и седемте джуджета седнали наоколо да я оплачат и плакали цели три дни. После се запретнали да я погребат, но тя още изглеждала свежа като жив човек, хубав'ите й бузки все още били алени. И те решили: "Така не можем да я пуснем в черната земя!" Поръчали прозрачен стъклен ковчег, та да може да се вижда вътре от всички страни, положили я в него и отвън написали със златни букви името й, и че била царска дъщеря. После занесли ковчега на планината и го оставили там, но винаги до него стояло едно джудже да го пази. Птици също дошли да оплачат Снежанка.
Дълго, много дълго лежала така Снежанка в ковчега и не се разложила, а изглеждала само заспала, защото още била бяла като сняг, бузките й били алени като кръв, а косата черна като абанос.
Случило се веднъж, че в гората се залутал един царски син и се отбил в къщичката на джуджетата да пренощува. Преди това бил видял в планината ковчега с прекрасната Снежанка и прочел написаното със златни букви на него. И рекъл на джуджетата.
- Продайте ми тоя ковчег, ще ви платя за него, каквото искате.
Ала джуджетата отвърнали:
- Не го продаваме дори за всичкото злато по земята.
А той рекъл:
- Тогава подарете ми го, защото аз не бих могъл да живея, без да гледам Снежанка. Ще я почитам и уважавам като най-свидното си на света.
Като издумал това, джуджетата се съжалили над него и му дали ковчега. Царският син заповядал на своите служители да го носят на рамената си. Но какво се случило? Както вървели, служителите се препънали в един нисък храст и от тръсването Снежанка изплюла хапката на отровната ябълка. И не след дълго отворила очи, подигнала капака на ковчега и се изправила жива и здрава.
- Ах, къде се намирам? — викнала тя. Царският син радостно отвърнал:
- При мене! - разказал й за случилото се и продължил: - Обичам те повече от всичко на света. Ела с мене в бащиния ми дворец да станеш моя съпруга.
Снежанка го харесала и отишла с него. Баща му заповядал сватбата да се отпразнува с голям разкош и великолепие.
Но за венчавката била поканена и злобната мащеха на Снежанка.
Тя облякла най-хубавата си рокля, изправила се пред огледалото и рекла:
- Огледало, огледало, повтори, че на света никъде не си видяло друга с мойта красота!
Огледалото отговорило:
- Беше чудна хубавица ти до вчера на света, днеска младата царица първа е по красота.
Злобната жена изрекла някакво проклятие и от уплаха не знаела къде да се дене. Изпърво мислела да не отиде на сватбата, но тъй-като не намирала покой, решила все пак да отиде да види младата царица.
И като влязла в двореца, познала от пръв поглед Снежанка, вцепенила се от страх и ужас и не могла да мръдне от мястото си. Злобното й сърце се пръснало и тя паднала мъртва на земята.
Край на приказката за Снежанка (и седемте джуджета).
Topic: ПРИКАЗКИ (Read 5832 times)