От какво да се пазим и какво да имаме предвид, когато решим да емигрираме
Тези дни с приятелка онлайн си говорихме и спорихме по въпросите за емиграцията, невъзвращенците и пр. Имаме сякаш диаметрално противоположни позиции - ако щрихирам грубо тези позиции мога да кажа, че за мен е нормално, естествено и правилно това човек, който смята, че е намерил друга държава, където ще му е по-добре, да емигрира там. За нея нормалното, естествено и правилно е хората да не емигрират, защото "камъкът си тежи на мястото", "най-добре е в Родината" и т. н., ако мога да я перифразирам с тези известни клиширани фрази.
Няма как да се оспорят очевидни факти като тези, че
населението на България намалява (а и не само на България), като причините за това са основно три:
високата смъртност (България по смъртност за 2018 година си дели 4-то място в света заедно с Латвия. Пред тях са само Южен Судан, Лесото и Литва:
https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/346rank.html ),
ниската раждаемост (По-ниска е раждаемостта за 2018 само в няколко места по света - Макао, Гърция, Южна Корея, Португалия, Тайван, Пуерто Рико, Япония, Андора, Сен Пиер и Микелон, Монако:
https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/345rank.html) и
немалката емиграция (Близо 2 000 000 души са напуснали България след 1989 година:
https://bulmedia.net/balgarija/blizo-2-mln-dushi-sa-napusnali-balgarija/19796/). Разбираемо е, на този фон, да има и хора, които се притесняват за бъдещето на България и да са настроени срещу емиграцията; срещу правото на всеки български гражданин да търси своя по-добър живот зад граница. Това, обаче, едва ли ще повлияе на миграционните процеси, едва ли ще намали конкретно българската емиграция. И затова, предвид че доста още български граждани ще напускат и занапред Република България, мисля че е добре да имаме такава тема "
От какво да се пазим и какво да имаме предвид, когато решим да емигрираме".
В дебата с приятелката - родолюбка и не-емигрантски настроена жена, отчетохме някои точки, с които всеки би се съгласил, че е добре да се знаят, да се имат предвид. Сега ще ги напиша и тук, като добавя някои от себе си, защото имам сериозен опит с чужбина (главно - Либия, Русия/Република Татарстан и КНР/САР Макао).
1) Има немалка вероятност да се попадне на фалшиви обяви за работа. Да стане човек жертва на измама. Преди време исках да ходя на работа в Кипър (не знам в гръцката или в турската част, а и не бе толкова важно за мен). Искаха ми пари предварително (май бяха 400 лева, не помня, но си беше сума, която беше непосилна за мен тогава). Казах им, че мога да им дам и двойно, ако ми направят компромис първо да ме изпратят на работа в Кипър, а после, от заплатите да ми удържат. Не се съгласиха и ме усъмниха сериозно. По-късно започнах да чувам за измамени с работа къде ли не.
Въпросната приятелка твърди, че много често чува, вижда, чете новини за измамени с обяви за работа в чужбина български граждани.
Извод? Не трябва да се доверявате лесно, трябва внимателно да проучвате предложенията за работа в чужбина (а и въобще предложенията за работа по принцип).
2) Робството, заробването го има и в 21-ви век. Да, повечето е местно (робите в по-голямата част са граждани на същата държава), но има и малък процент вероятност чужденец да попадне в робство. Някои не са чували за тази опасност, която дори и да не е кой знае колко голяма, е добре да се има предвид - давам линк към Уикипедията:
https://ru.wikipedia.org/wiki/Торговля_людьми (на руски),
https://en.wikipedia.org/wiki/Human_trafficking (на английски).
3) Висока заплата не е задължително равна на "печалба". Заплатата ти е приход. Каквото харчиш за квартира, храна и пр. ти е разход. Има случаи, когато с по-ниска заплата в България може да имаш по-голяма печалба, а с по-висока заплата в чужбина да нямаш и никаква печалба, дори да затънеш в дългове, просто защото разходите (квартира, храна, напитки, транспорт, данъци и пр.) са равни или по-големи от приходите. Проста аритметика!
Извод: човек трябва да проучи не само какви заплати се дават, а и какви разходи ще има. Поне прости неща - транспорт, храна, квартири... задължително трябва да се имат предвид, да се смятат/изчисляват тези неща.
4) Придобиването на чуждо гражданство не е толкова лесно, колкото си го представят повечето хора. На много места искат първо да се откажеш от българско гражданство, защото не признават двойно гражданство. Самият отказ от българско гражданство (освобождаване от българско гражданство) също не е толкова прост, колкото може да се струва на някои хора.
5) Работните визи, разрешителните за работа... всичко това, което те прави да работиш легално е нещо, което изисква още допълнителни проучвания, особено от тези, които отиват на работа в чужбина за първи път. Да, много хора си мислят, че работиш ли честно, то това е легално и законно, та как може трудът ти да е незаконен?! Да, но по логиката на законотворците по света трудът сам по себе си не е достатъчен - трябва и да е узаконен, да е легален.
6) Някои места по света може да ви се струват прекрасни и перфектни, но това е, защото не сте проучили нещата до край. Например, струва си, да проучите мястото, което сте си харесали дали не е по-опасно от това, където сте си в България. Има доста неща за проучване: радиационен фон, замърсеност на въздуха, заболявания/болести, криминална обстановка, местни закони и култура, природни бедствия (земетръси, вулкани, тайфуни, торнада и пр.) Все пак, не всичко е пари, приятели.
Може да продължавате списъка.
Topic: От какво да се пазим и какво да имаме предвид, когато решим да емигрираме (Read 1261 times)