[Dimitroff]

Не говоря за ходене на логопед. А за гладко четене иде реч. Нещо полезно, ако детето ви още срича. От преди няколко години, част от статия по темата:

Средата на учебната година отмина, а на детето ни още му е трудно, когато чете, да произнася фразите правилно и без да се запъва. Как да му помогнем?

Доскоро то, едва излязло от училище, беше нетърпеливо да ви покаже уменията си в четенето. Но сега имате чувството, че не напредва, дори изостава. Успокойте се, оказва се, че реакцията му е напълно нормална. Преди да се научи да чете гладко, на детето ще му е необходимо още известно бреме.

Изостава спрямо другарчетата си. Докато някои от съучениците му вече четат с лекота, вашето дете не може да преодолее няколко думи наведнъж. Но затова може да има различни обяснения. Едното е, че в някои детски градини и при предучилищните занимания малчуганите научават буквите и започват да сричат. Така, когато започнат училище, те имат необходимата основа, която им помага да напреднат по-бързо от тези, които са нямали същата предварителна подготовка. Възрастта също е от значение: някои деца започват първи клас на 6, други на 7 години. По-малките имат нужда от повече време, за да се адаптират и наваксат. Учителите са категорични: те имат способи, за да научат всички деца да четат според заложената програма, но малчуганите трябва да бъдат мотивирани и от родителите. Ето защо е необходимо мама и татко да упражняват допъл­нителен контрол върху напре­дъка на децата и най-важното – да ги насърчават.

...

[MSL]

 За преподаването и ученето, по-общо. Понеже имам вече много години преподавателски опит, то ще отбележа няколко неща:

1. Преди имахме учителка, която правилно отбелязваше, че ако един ученик или ученичка слуша много внимателно урока си в час, то вече го е научил за тройка или за четворка. ЗАБЕЛЕЖЕТЕ - не за шестица или петица! Най-много за четворка.

2. Наистина само със слушане и учене в час не става! Защо? Ами, защото учителят може да не преподава толкова добре. Даже и да преподава добре, то без преговор на знанията вкъщи, без упражняване не се получава; няма затвърждаване на знанията.

3. Често попадам на родители, които въобще НЕ карат децата си да преговарят вкъщи; не ги карат да се опитват да затвърждават наученото. Очакват, че учителското преподаване (в клас или на частен урок) е достатъчно. При повечето деца това никак не е достатъчно! И после, понеже не са запознати с психология, теория на познание, педагогика и пр., такива родители си мислят, че учителят не преподава добре (а това не винаги е така, защото колкото и да е добър учителят, както се разбрахме, то без детето да се упражнява, нещата се получават половинчато или въобще не се получават!) Изключение е, може би, когато уроците (включително частните) са ежедневно, но само при положение, че учителят прави преговори и преподава едни и същи неща по няколко пъти. Само че такива случаи също са много редки!
 Затова и казвам, че най-много ми хареса последното изречение от извадката:

Ето защо е необходимо мама и татко да упражняват допъл­нителен контрол върху напре­дъка на децата и най-важното – да ги насърчават.