Пацифистка песничка от преди години
Преди години, в училище учихме различни песни и стихотворения. Една от тях си спомням почти винаги. Ето я и нея:
От усмивки и смях заблестяла
Грее София бисерно бяла
И от мисли големи обзето
по алеята крачи детето. /2/
Носи гълъбче бяло във длани
Със крачета – същински корали.
Щом се спря до брезичката китна,
Неочаквано птичката литна. /2/
И детето от мъка трепери –
Свойто гълъбче как ще намери?! /2/
Не плачи, твойто гълъбче бяло
На плаката отсреща е спряло,
То стои и зове от стената:
"Хора, бдете! И спрете войната!" /2/