[MSL]

Леля Добринка и чичо Добри

(римейк)

  Леля Добринка не живеела в Люлин,...защото си избрала да живее близко до БАН...Работела в един университет, някъде в София, пак защото така си била избрала. За да е в науката и да прогресира всеки ден. Най-често пазарувала от най-близкия магазин, за да й остава повече време за науката...и това бил нейният житейски избор...
 Една топла юлска вечер, леля Добринка вървяла, напета като лъвица, под влияние на новите битийни проблеми на научно-философския дял, наречен онтология, носейки няколко тежки книги, а лекият ветрец развявал естественорусите й коси и тъкмо пресмятала колко ще струва, ако си купи всички книги по онтология, издадени на български език, то от тъмното пред нея изскочили двама младежи.
 Красиви, ведри и интелигентни...
- Ахххх, интелектуалке! Моля Ви да ми отделите малко време!
- Би било прекрасно и вълнуващо да пообщуваме! - заговорили младежите леля ни Добринка...
Жената нищо не отвърнала, само ускорила крачка.
- Обаче, уважаема госпожо интелектуалке, аз бих могъл да обсъдя с вас онтологията на Кант! След това може и на Хегел! Ще дискутирам неуморно класическата немска философия!
- Бихме могли да проведем философски разговори и на английски - предложил иновативно по-досетливият от двамата. - Няма да е излишно и да извадим ключовите думи, за които сме сигурни, че сме ги научили и знаем техни синоними!
Леля Добринка спряла, осъзнавайки прекрасно, че с двайсетте кила книги няма шанс да избягя.
- Добре де, извърших необходимия дискурс. Ти искаш да беседваме за онтологията на Кант, Хегел и за класическата немска философия, а ти искаш да провеждаме философски разговори на английски език, нали така? Хайде, помогнете на леля ви Добринка да качи книгите до вкъщи, ще ви сипя по един натурален кокосов сок, ще ви резна по една плодова салатка и кой за каквото е дошъл... Става ли?
 Младежиите се спогледали и веднага се съгласили. Нямали други ангажименти и отговорности за вечерта, и екстатично приели предложението, като веднага притичали да отменят с книгите уморената жена.
 Чичо Добри, съпруг на леля Добринка от 36 години, бил огромен, необезкосмен и внушителен български професор-академик, който щом свършел работа в БАН, се отдавал на единственото си хоби - да пренарежда научните файлове в компютъра си, да прехвърля част от тях в таблетите и обратно. Тъкмо се любувал на най-новия си научен труд (работел и вкъщи), когато се званнало на вратата им. Чичо Добри заклатил сто и шейсетте си кила да вратата, за да отвори.
- Добринке какви са тези двамата книгоиздатели? Защо не ми каза да се свържа с моя приятел книгоиздател?
- А, тези не са книгоиздатели, Добри, не са. Ето този - казала леля Добринка, като посочила единия - иска да обсъждаме онтологията на Кант, Хегел и немската класическа философия, а другия - посочила тя по-досетливия младеж - иска да провеждаме философски разговори на английски и да изваждаме ключовите думи...
Чичо Добри врътнал ключа и въздъхнал тежко. Подхванал младежите дружески и ги поканил вътре.
- Този ли интелигентен млад човек беше с английския език? - попитал, докато му донасял един мек фотьойл да седне.
- Този, този, Добри...Каза, че е важно да отделим ключовите думи и да намерим техни синоними дори...
 Добри си поел дълбоко въздух и изнесъл научен монолог на английски на англофила. След това му извадил всички ключови думи и всевъзможните им синоними. Младежът се свлякал в екстатична несвяст. Чичо Добри го вдигнал и започнал да го навива да направят същото и на немски език. Дал му немско-български и българо немски речници, както и английско-немски и немско-английски речници, и след като се уверил, че почитателят на английския език няма вече нито едно ново интелектуално желание, повикал с жест онтологофила да го последва в кабинета му за онтологизация.
- Този ли беше онтолога, Добринке?
- Този, този, Добри...Каза че иска да онтологизираме около Кант, после Хегел...обича май и немската класическа философия...
 Чичо Добри не казал нищо повече и директно завел обезумелия от интелектуален екстаз младеж към кабинета си за онтологизация.
 По пътя, от таблета си, изнамерил един трийсе и един мегабайтовов сайт, обновен с инфографики и видео, и започнал да го подготвя за предстоящата онтологизация... Тук е мястото да добавим, че инфографиките на чичодобревия файл били подобни на детски рисунки, изобразяващи портокал (както се казва)...
 Възгласите, които се чували от кабинета били екстатични. След двадесетина минути чичо Добри се показал зачервен и плувнал в пот. Огледал са за жена си и се провикнал:
- Добринке-е-е-е-е-е, я ми дай онзи другия таблет, дето ми го подариха кумовете от Швейцария, да опитам с един друг файл, че нищо не става!...
 Младежът онтологофил през сълзи, със задавен екстатичен глас, проплакал:
- Чичо Добри, бе...чичо Добри...Като човек ти се моля...Нека опитаме още един път!!!

 

[Dimitroff]

Аз се сетих за оригинала на "Леля Добринка и чичо Добри". И мисля си, че е произлезнал от една по-стара история, която съм чел и съм си запазил. Ще ви я дам насам с малко цензура, за да не отнеса бана.

"Стара притча актуална и днес

Аз само ще ви я разкажа, а вие сами си направете изводите там и поученията
Само не мога да се сетя кой ми я е разказал, дали  баба ми или дядо ми… ама не ми се вярва много щото те си бяха хора с традиции и табута:)

Отивали трима съселяни на панаира в големия град. Единия возел стока с магаренцето, втория си носел в кесията няколко парички да си купи нещо, а третия беден си нямал нищо по джобовете. На половината път през гората ги пресрещнали разбойници. Хванали ги и взели на първия стоката, на втория парите, а третия го съблекли да търсят пари ама нали си нямал нищо… – Ядосал се главатаря и казал:
- Тоя щом няма нищо ще го ххх та да ни помни.
Хванали го над.пили го и шефхайдутина се мъчил да го ххх… той напъвааааа оня обаче стиска д.пето и не става работата. Мъчил се половин час нестава… Ядосал се и казал на другия хайдук:
- Я подай ножа да го порнем малко че неще да влиза!
Сиромаха като чул и казал:
-Ааа сакън недей – Ти понапъни – Аз ще поолабя и ще стане работата…"

[MSL]

 Навява различни мисли това... А конкретно-лингвистично и исторически хайдути и хайдуци (респ. хайдутин и хайдук) не е едно и също.