Буквата "О" - 2 част
Звукова стойностО наред с „а“, „е“, „и“ и „ъ“ е използвана в похвата асонанс, т.е. струпване на сходни гласни звуци за постигане или подсилване на някакво определено настроение, чувство или послание, най-често в мерената реч.
В български езикО е петнадесетата буква от българската азбука. Нейната звукова стойност варира от [ɔ] под ударение (мно̀го [ˈmnɔɡo]), редуцирайки се до [ʊ] (голям [ɡʊˈʎʲam]) и [о] в неударена форма.
В руски език В руския език неударената буква
О може да се редуцира и до [ɐ] (одѝн [ɐˈdʲin]) или [ə] (нѐсколько [ˈnʲɛskəlʲkə]). Тя обозначава широка гласна. Среща се и в почти всички други езици.
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E