Ана Кръстева Маймункова (Ана Май) (26 юни 1878 г. - април 1925 г.)
Тази година ще се навършат 140 години от рождението на една от най-достойните българки, които са оставили следа и в международната история, в интернационалното движение за правата на жените.
Ана Май (Ана Кръстева Маймункова) е родена на 26 юни 1878 г. в град Хасково. Израства в семейството на някогашния деец от революционните комитети (и диарбекирски затворник) Кръстьо Маймунков. Ана завършва девическата гимназия в гр. Стара Загора. Нейна учителка е Вела Благоева, която най-вероятно е първата, която я запознава със социализма, комунизма и женския въпрос.
Ана, според някои, би могла да отиде в чужбина или в поне в тогавашна София, където да се движи с капела, чадърче и копринени дрехи и да се омъжи за офицер, чиновник или нещо подобно. Тя обаче избира по-провинциална и родна среда благодарение на баща си, който й препредава комитетските идеали (както и на Аврам Гачев с младежкия му кръжок). Той минава през тогавашните културни центрове на България - Пловдив, Русе, Стара Загора, Габрово, Севлиево, Свищов, Видин, Ямбол, Сливен, Варна и Шумен. Все места, където се учи, обсъжда, превежда и издава литература предимно със социалистическа, сиромахомилска, комунистическа и стигаща до анархизъм и свободомислие насоченост. Това са и икономическите центрове на новата държава, над която столицата все още не е разпростряла всевластието си. Наред със запознаването си с България Ана работи като начална учителка в с. Воден и в Хасково,
но скоро бива уволнена поради свободомислие и социалистическа агитация:
тя е единствената жена, делегат на учредителната конференция на учителската социалдемократическа асоциация през 1906 г., което изглежда непростимо за Министерството на просветата. Опитва да продължи образованието си в Брюксел, но прекъсва следването, защото за баща й образованието на братята й изглежда по-важно. От 1912 г. нататък Ана е сред най-активните дейци на тесните социалисти:
води неделни курсове за ограмотяване на работници, о
рганизира антивоенни демонстрации и стачки,
набира средства за подпомагане на инвалиди и вдовици от войните (както и на изселническите семейства, които заливат Южна България и крайните софийски квартали).
Ана Маймункова силно и всеотдайно се бори за правата на жените в семейството и обществото - да избират и да бъдат избирани за решаване на надсемейни, национални и интернационални дела - от равна заплата за равен труд, до достоен образ в обществото (че дори и за правото да пушат на публични места, без да ги глобяват за развратно поведение). В подобен стил са и нейни статии в "Ново време", "Работнически вестник", "Равенство", "Работничка", "Учителска искра":
няма особен женски въпрос, който да се реши "феминистично". Има силна репресия над всички трудещи се във всяко общество и най-вече при капитализма, където природната полова разлика реално се засилва, но идеологически се прикрива с предписания за социални роли, избор и индивидуален успех. Но тъкмо върху жените се стоварват изискванията за обществена производителност, което предполага ограбван в дома, на полето и фабриката труд, а покрай това и затормозяване на природната функция за възпроизводство на рода без сериозно обществено обезпечение - отпуск за майчинство, намален работен ден, достъпна медицинска помощ, детски градини и безплатно образование на всички равнища. През 1919 г. Ана Маймункова официално става комунистка.
Тя предвожда българската делегация на международната конференция на жените комунистки в рамките на Третия конгрес на Интернационала през 1921 г. в Москва. Сред препоръчваните действия по женския въпрос, които по-късно ще станат очевидности в множество конституции
не само на социалистически държави, се предлага да се чества Международен ден на трудещите се жени. Исторически далеч по-пълни, ясни и въздействащи са решенията на Третия интернационал (в сравнение с Истанбулската конвенция, например)!
Именно по предложение от българската делегация 8-ми март се определя за Международен ден на жената! (а датата не е случайна. Тя е свързана е с демонстрациите на работнички в Ню Йорк след 1857 г., с деня на майката към края на февруари, с опитите на Клара Цеткин да организира световно женско движение, с мартенския бунт на жените в Петербург през 1917.) За да разпространява в България всичко това, Маймункова започва да издава в. "Равенство". Там може да се срещнат статии, актуални и тия дни, но изместени от "джендърния въпрос": за неравни и неплащани надници, за "робините" в тютюневите и шивашките фабрики, за уволнявания поради сключване на брак и/или бременност, за връзката между платеното здравеопазване и образование, и високата смъртност, и неграмотност, за мита за първородна греховност на жената и следващата оттук нравствена непълноценност, и т.н. Това съвсем не е инцидентно, а едно системно насилие, произтичащо от обществено капиталистическо устройство, при което изглежда нормално вилите в Чамкория да стават все по-пищни с увеличаване на гетата в градовете и занемаряването на селата!
След деветоюнския преврат (през 1923 г.) Ана Маймункова е арестувана и
изтезавана е в полицията, което не я спира да организира стачки срещу новото правителство.
Няколко часа след атентата в църквата "Св. Неделя" е отведена в Дирекция на полицията и е убита в средата на май 1925 г.,
без съд и присъда, както множеството изкупителни жертви заради атентата. Тогавашната продържавна журналистика оправдава това с простата "сметка": "За един наш - десет ваши". Няма да се учудим, ако някой ден официално се каже, че убийците са "достойни хора", които още тогава се борели срещу комунизма (който за много промити и/или недоучили мозъци е априорно зло); неофициално това се твърди из разни блогове, където се възмущават, че на нейно име все още имало улици и дори училище!
Ето, заради всичко това трябва да се припомня за хора като Ана Май (Ана Маймункова) и то не само покрай джендър (гендър/гендер/социопол) проектите, но и заради обясними, политически, идеологически и некадърни липси в учебниците по история, които донякъде могат да се попълнят с нейния портрет и няколко реда за живота, делото и смъртта й. Заедно с понятия в историята е добре да има различни исторически, реални образи, а в съвременните спорове - спомен за предишните опити в решаване на подобни въпроси, за да не започваме от а-бе-ве!
Използвана литература:
- Димитър Денков, "Ана Маймункова, джендър проектите и уроците за комунизма".
- Уикипедия, "Ана Маймункова".
Topic: Достойни жени (Read 938 times)