[MSL]

Стари познати и приятели

Ако някой се познае, да се обади

  Отдавна си мислех да пусна една такава темичка - търся стари познати и приятели, защото едно че живея понастоящем в Китай, където няма достъп до Фейсбук, Туитър, Гугъл и някои други сайтове, а, отделно, доста хора, които, все пак, могат да ползват Фейсбук и др., не ги ползват, така че нека тази темичка да я има тук - все има шанс някой да се познае и да се обади (като се регистрира в този форум и пусне съобщение в темата или ми напише лично съобщение). Освен това, така и ще се обогати този сайт с повече смислено съдържание. 
 По-долу започвам един по един (една по една).

[MSL]

Чоната (прякор на жена), която ми купи първата "Дъга"

  Да е било някъде 1978 или 1979? Имаше една хубава млада жена (какичка, която може и да ми е била лелка, но аз я възприемах повече като кака). Беше от град Бяла (област Русе, което тогава беше "окръг Русе") и май й викаха с прякор "Чоната" (не знам защо). Един от първите ми спомени с нея беше как влезнахме в една книжарница в центъра на града (може и да е била единствената книжарница по това време) и ми избра едно много хубаво списание, което после ми стана любимото - "Дъга". Това ми беше първата "Дъга" в живота и ясно си спомням, че беше номер 3, т.е. "Дъга"-3.
 Спомням си, че мъжът й се казваше Борко и се занимаваше с музика (музикант, който свиреше по сватби и май по заведения), а по-късно беше отворил и рибен магазин. А след това се разведоха.
 Ако, случайно тя чете това и се познае, моля я да се обади!

[MSL]

Пламена от Бяла

  Първото момиче, което харесах беше Пламена от Бяла (Русенско).
 Играехме на доста игри с нея и още няколко деца - една Йонка и още няколко, на които не им помня имената. Играехме основно по площада (по центъра), а понякога и по домовете (къщите). Помня, че баща й беше шофьор (или, може би, по-точно - таксиметров шофьор), защото един път тя ни показа една снимка на баща си в колата (май беше зелена кола, доколкото си спомням). Пламена беше сравнително тъмнокоса, брюнетка, с почти шоколадов тен. Може да е набор 1975 (или нещо подобно: 1974, 1976...)
 Да се обади, ако се познае. Ще се радвам!

[MSL]

Албена Тодорова от Плевен

  Имах една приятелка от 1-ви до 3-ти (или до 4-ти?) клас. Със сигурност се казваше "Албена" (а по-пълно, май, "Албена Тодорова"). Беше в Плевен, учеше в училище "Иван Вазов" около 1982-1985 година поне.
 Аз много я харесвах и тя ме харесваше. Поканих я вкъщи в един зимен ден с много сняг навън. Тя дойде. Родителите ми също я харесаха. И бяхме много задружни, дори когато аз се преместих да уча в друго училище. Така продължи около 3 (или 4?) години, но спрях да я харесвам, защото един път Албенчето (или "Албито", както я наричаха понякога у дома) реши да се гримира с грима на майка ми. (Майка ми даже й помогна, ако не се лъжа.) И аз реших, че това е много зле за момиченце на около 8-9 години (аз и до днес не обичам гримове и предпочитам естествения външен вид, ако става въпрос). Та така отношенията ни охладняха и почти замряха до около 1986 или 1987, когато се видяхме отново (бях се завърнал за кратко от Либия). Срещнахме се един път само. Помня, че тогава (май в 8-ми клас) тя вече беше метълистка (метълка). Говорихме си у дома около 1 час някъде. След това чух, че май се е преместила във Варна. И дотам...
 Та, ако чете това и се познае, нека се обади. Ще ми е интересно да си поговорим пак и да държим връзка.

[MSL]

 Веско. Сетих се за него (един наш съученик даже му казваше "Вескарчето"). Беше момче от съседен клас. Играехме футбол. Движихме заедно. Училището - "Цветан Спасов" (Плевен). За съжаление никога не съм му знаел презиме и фамилия. Затова и няма как да го намеря онлайн, евентуално. Ако се познае, да пише.

[MSL]

 Имаше едно дете, едно време, което беше с родителите си в Либия (близо до град Аждабия (или "Аджедабия" - така и не разбрах как е по-правилното изписване на този либийски град)), които работеха в корейска шерика ("шерика" наричаха място, където живееха и строяха работници от чужбина - виждал съм корейски шерики и съм бил в българска шерика по време на изпити също така). Та детето беше мой приятел, често посещаваше с родителите си клуба на българските медици в Аждабия (Аджедабия). Казваше се Богдан (сам се наричаше "Богчо" и държеше и ние да му казваме така, като даже отбелязваше, че не е "Бокчо", а "Богчо", което идва от "Богдан"). Чувах от време на време родителите му да му викат "Боги". Това съм го запомнил много точно, защото точно малко преди това бях учил корейската дума "모기" ("моги", което означава "комар") от някой корейци наоколо, та това "Боги" ми се асоциираше с "моги" и даже се чудех дали корейците не са му измислили това име, та родителите му да са започнали да го употребяват наред с "Богчо".
 Аз много обичах да играя и комуникирам точно с този Богдан/Богчо/Боги, защото беше умен, добър и знаеше малко таекуондо (което аз все наричам "текуондо", понеже е по-близко до корейския оригинал на това бойно изкуство - "태권도".) За майка му не си спомням почти нищо, освен че беше добре изглеждаща, сериозна жена, както и че от нея чух за първи път "Боги!". А баща му беше добре изглеждащ, висок, строен мъж, който редовно играеше бридж.
 Та, ако Богчо се познае и иска - да пише.