Имаше едно дете, едно време, което беше с родителите си в Либия (близо до град Аждабия (или "Аджедабия" - така и не разбрах как е по-правилното изписване на този либийски град)), които работеха в корейска шерика ("
шерика" наричаха място, където живееха и строяха работници от чужбина - виждал съм корейски шерики и съм бил в българска шерика по време на изпити също така). Та детето беше мой приятел, често посещаваше с родителите си клуба на българските медици в Аждабия (Аджедабия). Казваше се Богдан (сам се наричаше "Богчо" и държеше и ние да му казваме така, като даже отбелязваше, че не е "Бокчо", а "Богчо", което идва от "Богдан"). Чувах от време на време родителите му да му викат "Боги". Това съм го запомнил много точно, защото точно малко преди това бях учил корейската дума "모기" ("моги", което означава "комар") от някой корейци наоколо, та това "Боги" ми се асоциираше с "моги" и даже се чудех дали корейците не са му измислили това име, та родителите му да са започнали да го употребяват наред с "Богчо".
Аз много обичах да играя и комуникирам точно с този Богдан/Богчо/Боги, защото беше умен, добър и знаеше малко таекуондо (което аз все наричам "текуондо", понеже е по-близко до корейския оригинал на това бойно изкуство - "태권도".) За майка му не си спомням почти нищо, освен че беше добре изглеждаща, сериозна жена, както и че от нея чух за първи път "Боги!". А баща му беше добре изглеждащ, висок, строен мъж, който редовно играеше бридж.
Та, ако Богчо се познае и иска - да пише.