[MSL]

Защо има исторически смисъл българи, турци, татари и други да си честитят и Китайската нова година

  Тези дни честитих освен на китайци, също и на българи, турци и татари китайската Нова година (която сега се пада да е "Годината на кучето"). Замислих се, че това има доста голям исторически резон. Хората, които са по-навътре в материята сигурно се сещат за какво говоря, но ето за всички останали - ПРЕДИ ВЕКОВЕ БЪЛГАРИТЕ (ПРАБЪЛГАРИТЕ И БЪЛГАРИТЕ ДО 9-ти ВЕК), ПРЕДЦИТЕ НА ТАТАРИТЕ (КУМАНИТЕ) И НА ТУРЦИТЕ (ОГУЗИТЕ) СА ИЗПОЛЗВАЛИ СЪЩИЯ ЛУНЕН (лунно-слънчев), АЗИАТСКИ КАЛЕНДАР, който днес го мислят само за "Китайския календар", но всъщност е запазен и при корейци, виетнамци, монголци и др.
 Прабългарският (хуно-български или тюрко-български) календар се смята за връстник или дори за предтеча на китайския календар (един от аргументите, че китайският календар е зает от ЛиР-тюрките на север - хуните (хунну), от които произлизат и по-късно прабългари, хазари и авари, е този, че в древността китайците са земеделски народ, а календарът е пълен с животновъдски неща - прасе, овца/коза, крава, кон...)
 Прабългарският календар, благодарение на "Именник на българските ханове" е запазен в 10 от 12-те животни (давам названията им със сродни татарски, турски и някои чувашки думи, макар и да има много други из алтайските езици):
 1. Сьомьор (сродно с татарското "йомран" и турското "съчан") - мишка/плъх.
 2. Шегор (сродно с татарското "съйер" и турското "съър") - вол/крава.
 3. Верени (сродно със старото турско "еврен" и чувашкото "върен") - дракон.
 4. Давлан (сродно с турското "тавшан" и татарското "куян") - заек.
 5. Дилом (вероятно с първоначален вид "дилан" или "джилан", според мен) (сродно с турското "йълан" и татарското "йелан", чувашкото "шълен" и др.) - змия.
 6. Има/имен (възможно родствено със старо-тюркското "емлик-ат" или просто китаизъм от китайското "ма", както е случая с корейското "маль" и японското "ума") - кон.
 7. Теку (родствено с турското/тюркското "теке" и чувашкото "така") - овца/коза.
 8. Тох (предполагам, че в първоначална форма "тах" или "так") (родствено с турското "тавук", татарското "тауък" и много други вкл. монголското "тахиа" и корейското "так") - кокошка.
 9. Ет (сродно с различни тюркски "ит" и "ет") - куче.
 10. Дохс (вероятно първоначално докс/докъс) (сродно с турското "домуз", татарското "тунгъз" и пр.) - прасе.
 11. и 12. са неизвестни - става дума за маймуната и тигър. (Предполагам, че тигър е било "баръс", което под славянско влияние се видоизменя на "Борис", а "маймуна" - "бичин", ако съдим по други старо-тюркски форми, но това е само научна догадка).
 Когато въпросните народи (прабългари, кумани/в частност - татари, огузи/ - в частност - турци и др.) приемат семитските религии (християнство или ислям, а някои и юдаизма), древните им календари загубват своето значение (макар и някъде да се запазват докъм 19 век, доколкото съм чел) и вече с векове не се използват. Едва в по-ново време много от народите ползвали този календар отново започват да го познават, но този път най-вече под китайския му вариант.
 Интересни факти - при виетнамците (във Виетнамския календар) заекът е заменен с котка; при китайците календарът е познат най-вече като 农历 (на пинин: "nónglì", приблизително изговаряне на български "нун^г-ли"), което значи "селски/селскостопански календар" (използва се и до днес от много селяни в селскостопанските им занятия).

_{By Jakub Hałun - Own work, GFDL, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=64844306}