Най-компетентно мога да се изкажа по въпроса за "
философия на английски език" ("
ФИЛОСОФИЯ С ПРЕПОДАВАНЕ НА АНГЛИЙСКИ ЕЗИК") -
философията, според мен, трябва да се научи първо на родния език (освен, ако английският ти не ти е почти матерен и не го владееш на някакво много високо ниво), а чак след това, евентуално, да се учи и на чужд език (без значение дали ще е точно английски или друг език, от който човек си прецени, че има нужда и/или друг достатъчно разпространен език по света - испански, китайски, руски, арабски, португалски, немски).
Ако, обаче, става дума за паралелно изучаване на философия и английски език и, постепенно, преподаване на по-простите и разбираеми философски неща на английски, то това може да е доста по-добра идея.
Който иска да се позадълбочи по темата - ето и линк:
http://ma.su-phls.info/Философия-с-преподаване-на-английски/.
Искам да добавя (като човек, който непрестанно се занимава с философия и с английски, в последните години), че дори хора с дипломи по английски (и то добри), които владеят езика писмено и говоримо, може да не разбират добре какво им се говори (чуват, но не разбират), просто защото им е лош т. нар. "listening"; "English listening" (разбирането на говоримия английски) - понякога даже хора от англоезични държави не могат да разбират всичко изговорено от други, говорещи различен английски диалект.
Така че, главното ми опасение е, че хора с недостатъчно добър английски, не ще могат да навлезнат пълноценно в изучаването на философията (за някои дори на родния им език не е лесно да навлизат във философската материя, камо ли на чужд).
По останалите - ще бъда лаконичен и ще се изкажа на база "елементарна обща култура":
- "Учител по природни науки в основна степен на образование" -- звучи добре; учудвам се, че по-рано не е имало такава специалност, дори. Полезно е в основната степен на образованието да се учат природни науки и да има достатъчно такива преподаватели.
- "Комуникационен мениджмънт" -- комуникациите са важни за съвременния свят и се развиват; мениджмънтът (управлението им) е от съществена важност. Полезна, смислена съвременна специалност.
- "Компютърно инженерство" -- също много актуално за днешната епоха. Добра, важна специалност за развитието на науката и, оттам, на обществото.
- "Публични информационни науки" -- не ми е съвсем ясно какво се крие зад тази дефиниция, но предполагам, че също е актуална и полезна, предвид важността в днешно време на информатиката (и информацията, естествено).
- "История и чужд език" -- добра комбинация! Особено, ако се изучат добре и двете на едно прилично ниво, без едното да е за сметка на другото.
- "География и английски език" -- същото мога да кажа, като за по-горното.
- "Африканистика на английски език" -- според едно от определенията африканистиката е комплекс от дисциплини, изучаващ икономиката, социалните и политически проблеми, икономическата география, историята, правото, етнографията, езиците, литературата и изкуството на народите от Африка (тези, които живеят южно от Сахара). Достатъчно сериозна наука, поради което имам резерви, че с недостатъчно добър английски език, няма да може да се вникне добре във всички важни информации.
А африканистиката (познанието за Африка, африканците и африканското) става все по-актуално в днешно време, поради редица причини - бързо увеличаващото се африканско население, икономическия подем в някои от африканските държави, голямата миграция на африканци в Европа и на други места по света...
Това е, което исках да коментирам тук.
Topic: Софийският университет ще приема студенти в 8 нови специалности (Read 680 times)