За нереципрочността в отношенията
Или "Ти му даваш, а то на тебе - не!"
Тези дни си мисля по въпроса как не просто няма справедливост (най-често), но и как елементарна реципрочност няма в отношенията даже между близки приятели. Давам пример с личен случай - един пич (минаващ за образован и етичен, морален, че и религиозен дори) досега (през годините) съм го запознавал с доста жени (например колежка за евентуално гадже, роднина - пак за същото, бивша ученичка - за приятелство и упътване в чужд град, както и разни от чата - да се запознават там и евентуално да си развиват отношенията). Очаква се (нали?) да даде и той, ако му се поиска нещо подобно - например "Харесвам тази твоя позната, дай ми номера й!" (просто едно обикновено запознаване/свързване). Уви, досега винаги е намирал причини да не даде. Чудя се дали тези причини са обективни или той наистина не иска да дава (стиска се, пази си ги само "за него" или се притеснява от нещо друго). И днес решавам да го проверя, като за последно, преди да си извадя крайното заключение. Ще му поискам пак да ме запознае с една (т.е. да ни свърже в чата), ако с нея не стане (защото той е "силен" по намиране на причини), ще искам една друга. Ако и за нея откаже (разбира се под някаква причина ще е), вече ще си правя заключението, крайното...
Направих си го! (Няма да казвам какво е, а и ще спестя името на въпросния приятел - все пак си говорим научно-философски, а не се клюкарим, нали?)
Не всеки приятел става за всичко
Истина голяма - не всеки приятел става за всичко. Един може да те изслушва и да ти дава съвети с часове (но да не е навит да ти дава пари.) Друг може да е готов да се сбие заради тебе, но да не е готов да ти дари кръв (защото ужасно го е страх от игли и зарази, примерно). Трети може да е дашен откъм запознанства и връзки, и да те урежда навсякъде, но пък да е напълно неподходящ, ако става дума за "Ела да пийнем по едно, а?"...
Така че - ценете приятелите си откъм силните им страни, защото няма съвършени хора, та едва ли ще намерите и съвършени приятели.