☯☼☯ SEO and Non-SEO (Science-Education-Omnilogy) Forum ☯☼☯



☆ ☆ ☆ № ➊ Omnilogic Forum + More ☆ ☆ ☆

Your ad here just for $2 per day!

- - -

Your ads here ($2/day)!

Author Topic: Спомени за различни хора с интересни, смешни и поучителни случки  (Read 2819 times)

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 17756
  • SEO-karma: +822/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter

Спомени за различни хора


  Мисля да отворя тази тема и го мисля отдавна, но едва сега намирам повече време, а и смисъл да го направя. Това ще е тема за различни хора с интересни и/или смешни и/или поучителни случки (включително - разговори, реплики/лафове и прочие).
A fan of science, philosophy and so on. :)

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 17756
  • SEO-karma: +822/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter
Спомени за Денчо Маринов (математик)
« Reply #1 on: May 05, 2016, 02:50:54 AM »

Някои спомени за Денчо Маринов (математик)


  Денчо Маринов беше учител по математика. Много строг учител; понякога доста повишаваше тон - крещеше, овикваше, стресираше доста от учениците си. Много обичаше да пуши и... почина от рак на белия дроб. Използвам случая да спомена известното, че "Пушенето е вредно за вашето здраве!" и както казваше един западен специалист по една от китайските телевизии - ако някои пушат, нека да спрат веднага!
 

Първи спомен за Денчо Маринов

Нека започна с образователното: по време на час по математика човекът ни учеше на нещо (какво конкретно - не помня. Може би да беше за дробите, но както и да е, защото не е това важното в случая) и се случи тогава да вали един хубав сняг, със снежинки "на парцали". След като обясни за въпросното математическо нещо, Денчо се загледа през прозореца и каза: "Я, какъв хубав сняг вали!" Всички се загледаха във въпросния снеговалеж, а Д. Маринов продължи: "Я си представете, че вали така цял ден!" и много от нас ахнаха (защото искахме повече сняг, защото за нас това, означаваше повече пързалки, снежни човеци, снежни топки и пр.) Секунда след това Маринов добави: "Ами, ако вали така два дена?" и последва още по-голям възторг, който прерастна в еуфория, когато математикът завърши с "Ако, ако вали цяла седмица?".  :) Внезапно, обаче, той прекъсна еуфорията и радостта ни с въпрос по математика - да повторим какво ни е учил преди малко (преди да стане дума за снеговалежа). :) И, понеже, почти никой не си спомняше какви точно дефиниции е говорил за въпросния математически проблем, той отбеляза, че, виждате ли, само малко да си отклоним вниманието и забравяме важните неща. :)

За силата и слабостта


  Някой от по-агресивните съученици - Лъчезар или Месут - създаваше проблеми в клас на други. След караницата и укорите Денчо Маринов каза интересна поговорка: "То е казано, че "Който е силен в краката е слаб в главата!";D

За наяждането


 Денчо имаше внуче. Помним го като малко дете. То често искаше всичко, което му харесва. Често искаше мои, скъпи за мен, играчки, сувенири и пр. с думите: "Подари ми го!" Естествено, то искаше и да яде разни деликатесни (сравнително-скъпи по онова време, а и сега май не са много евтини), а дядо му казваше: "То това не е за наяждане!" (По този начин отбелязваше и заявяваше, че не може да похарчи толкова пари за наяждане/засищане с деликатесни храни; както и това, че деликатесите са за вкус, за красота, за добавка, но не и за основно ястие).
A fan of science, philosophy and so on. :)

И.

  • Фен и то голям!
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 628
  • SEO-karma: +169/-1
  • Gender: Male
  • Почитател
    • View Profile
    • Хареса ми и ми помогна!
Още спомени за Денчо
« Reply #2 on: May 05, 2016, 03:08:43 AM »
Е, ето и още малко.


1. Когато беше на гости и жена му го укоряваше, че пие повече от необходимото, той, когато се опитвахме да му наливане, си слагаше така пръстите на чашата (покривайки я), че да остане достатъчно място, за да му се налее още малко ракия. :)

2. И един забележителен спомен за обувки.
 Значи, Денчо като отишъл в чужбина при роднини, предварително си дал обувките на ремонт. Обущарят, казваше, като ми зачука с клечки едни нови подметки от гьон и като съм ги лъснал,... а дъщеря ми, като ги видя се ужаси веднага и се развика, че ако ме види така мъжът й,  ще си помисли, че съм "циганин". След това тя ме заведе в един магазин и ми купи нови обувки, като старите ги хвърли в един контейнер наблизо.  Едвам, каза той, дочаках да се стъмни и притичах до контейнера, разрових боклука и си взех обувките, и ги върнах в България. Как да оставя  прясно-ремонтирани обувки?!  А жена ми умря от срам...
 Те тези обувки може да са му били скъпи на сърцето, понеже са били от естествена кожа, а не от лъскав балатум или някакъв менте-материал, ама и за обикновени обувки да става дума - има смисъл: защо ще похарчиш, аджеба, пари за ремонт и после ще ги хвърлиш? Да не си милионер, я?!

:) :)

 И, не че е важно, но като отявлен седесар (седесарин, т.е. привърженик на тогавашното СДС) ще го запомним с постоянното повтаряне на словосъчетанието "Синята идея".
Сигурен съм.

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 17756
  • SEO-karma: +822/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter
"Хъмека" и "Мустакатият Звяр"
« Reply #3 on: May 06, 2016, 12:17:27 AM »
 Имаше един Тихомир, който обичаше да издава звуците "Хъм-хъм, хъм-хъм!" и ги комбинираше с "Денчо Маринов" във вида на "Хъм-хъм, Денчо Маринов! Хъм-хъм, Денчо Маринов". Какво точно означаваше това, само Тихомир си знаеше, но покрай неговото "Хъм-хъм, Денчо Маринов" на другаря (а по-късно - "господин", след 1989) Маринов му беше тръгнал ограничено-разпространен прякор "Хъмека". :) Имаше и още един, за който той май бе дочул и се беше засегнал - "Мустакатия звяр". ;D
A fan of science, philosophy and so on. :)

И.

  • Фен и то голям!
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 628
  • SEO-karma: +169/-1
  • Gender: Male
  • Почитател
    • View Profile
    • Хареса ми и ми помогна!
Спомени за бай Милко
« Reply #4 on: May 06, 2016, 01:21:39 AM »

Малко спомени за бай Милко


 Ето сега и спомени за бай Милко. Някои са по-интересни, някои по-безинтересни, но ние да сложим всичко, за да има повече уникално съдържание, все пак. По-натам може би ще се присетим допълнително и за още.

1. Бай Милко свиреше по сватби с оркестър. Много от неговите бисери са, така да се каже - сватбарски. Започваме с този:
 
На една сватба, кръстникът кани бай Милко да свири до булката, че тя да поведе хорото. Бай Милко:
- Кръстник, булката де не е пийнала, че както съм се избръснал, може да ме припознае за младоженика и да ме дръпне към спалнята!

2. Друг път (друга сватба) и бай Милко съветва зетя (младоженецът): 
- Няма да целуваш булката си нощно време!
Оня пита:
- Защо?
Бай Милко отговаря:
- Много й е остър носът и може да ти извади окото.

3. На трета сватба: Тъщата си е скръстила ръцете под гърдите. Бай Милко говори на зетя й:
- Стига си пил, ами върви помагай на тъща си, че и се изметнаха ръцете, да подпира тия тежки козунаци!

4. На гости у бай Аврам.
 На гости у бай Аврам, със сина си Женьо /Евгени/. Последният яде препечени филийки. Бай Милко го удря през ръката и го съветва:
- Бай ти Аврам е богат човек, яж кюфтета, а у дома можеш да си доядеш с хляб.
 (В друг вариант: "Гледам Женьо гризе някаква филийка и му казвам: "Женьо, бай ти Аврам е направил кюфтета! Яж кюфтета! Хляб и дома има!"")

5. Мъдрост за нямането от бай Милко:

"Имаш кола - тябва ти гараж! Имаш коса - трябва ти гребен! Имаш любовница - трябват ти пари за подаръци - на нея , че и на децата й! Затова - най-добре е да НЯМАШ!"

6. За "шлайфовете".

 Значи, цилиндрите на двигателите се остъргваха фино: веднъж - 1-ви шлайф. Като се поизноси, минава на 2-ри шлайф. 
 Та, като мине някоя по-презряла дама и той (Бай Милко) нали бе по мототехниката, каже:
- Тази е минала 1-ви шлайф.
 Мине по-стара жена:
- Тази е минала  2-ри шлайф.
Като мине някоя баба:
- Е тая вече и шлайфът не може да я хване!

(В друг вариант - след като определял шлайфовете на няколко, една възрастна жена го запитала:
- Бай Милко, ами аз кой шлайф съм?
 Той й казал:
- Теб въобще не те хваща шлайфът!)

7. За бабичките два бай Милкови лафа:

7.1. "Онова момиче със сбръчкания врат." (визирайки някаква баба на сватба или в ресторанта)

7.2. Някой път пък каже за някоя бабка: "Шпакловала се с фон дьо тен отпред, ама не знае че вратът й се напукал като кората на 100 годишен дъб!"

8. Из писмо за някакъв, който кара мотоциклет:
"От време на време спира мотора, почесва се по очите, хвърля два гурела като гущери на майката Земя и продължава напред."

9. За присажданията

Веднъж идва един, на който бай Милко продал лагер за водна помпа, ама 2 номера по-голям. Иска си човекът обратно парите, но при бай Милко това не може да стане и той го убеждава да приспособи лагера на помпата с някоя втулка. Човекът казва, че са се опитвали някакви майстори, но не може да се присади този лагер. Бай Милко се възмущава, хули майсторите:
- Калпави са ти майсторите! Доктор Бърнард в Кейптаун сърца присажда, вие един лагер не можете!!!

10. Акордеон.

 Един купи акордеон от бай Милко за 150 лева, но на другия ден го върна и казва, че не му харесва и си иска парите. Бай Милко си взе акордеона и му връща само 50 лева. Онзи иска още 100, но бай Милко мъдро го поучава:
 - Не може, момче. Ти ми подбиваш стоката,... както една мома като я върнат при баща й, вече струва по-малко!

11. Дълг от 0,30 лева.

Хайде и за рибата и един дълг. Борко откри магазин за риба и се оплаква, че бай Милко всеки ден ходи да му иска 30 ст., които останали Борко да му дава от някаква сватба. Виждам Милко и той ме взема със себе си:
- Ела,- казва, - че имам да вземам един ДЪЛГ от Борис.
Отиваме и бай Милко:
 - Боре, дай ми ония 30 стотинки. Ще ми видиш някой ден "портрета" залепен на някой стълб, аз тъжно ще те гледам, а на теб ще ти е съвестно как си завлякал бай си Милко с пари!
 Борко му дава 30 стотинки, Бай Милко благодари и си взема 1 риба като компенсация - "лихвата за 2 месеца".

12. Отиваме в едно село да свирим на сватбата на сина на един местен поп. Бай Милко пазарил музиката за 150 лева. Свирим си и по едно време попът идва и казва:
 - Милко, нали трябваше да сте 5 човека? Защо сте 4?
 Бай Милко с прискърбие обяснява, че по-рано петият музикант са го оперирали по спешност. Попът казва, че в такъв случай ще плати за 4 музиканта - 120 лева. Бай Милко му казва, че ще си плати "като поп"  150 лева - такъв е пазарлъкът. Попът не иска. Но следобеда, в силата на свтбата, бай Милко отива пак да преговаря с попа, че трябва да плати 150 лева. Минава половин час и ние свирим, а Милко ту прегърне попа, ту става и ръкомаха. Пристига обратно на подиума изпотен и разказва:
 - Лош поп! Не иска да дава 150 лева. Залаших го с Господ - не става. Заплаших го с Дявола - не обръща внимание. Ядосах се и му казвам: "Попе, не исккам и стотинка! Тръгваме си и оставяме сватбата без музика! И, дай боже внуче да дочакаш, пак без пари ще ти свирим. Попът извадил 150 лева, бай Милко придърпал още 20 лева - по 5 лева на човек, че да свирим 1 час повече.
 Това за операцията беше измислица, де.
Сигурен съм.

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 17756
  • SEO-karma: +822/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter
Дайре
« Reply #5 on: May 06, 2016, 01:22:55 AM »
 Аз имам малък спомен, че на една подобна сватба участвах с биене на дайре. :)
A fan of science, philosophy and so on. :)

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 17756
  • SEO-karma: +822/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter
Още един за Бай Милко
« Reply #6 on: May 06, 2016, 01:27:20 AM »
 Още един за гурелите. Бай Милко: "Пенчо, като бие барабаните, задрямва и трябва да му вадим гурелите с тирбушон!"
« Last Edit: May 06, 2016, 04:06:49 AM by MSL »
A fan of science, philosophy and so on. :)

И.

  • Фен и то голям!
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 628
  • SEO-karma: +169/-1
  • Gender: Male
  • Почитател
    • View Profile
    • Хареса ми и ми помогна!
Спомени за Д. Н. - част 1-ва.
« Reply #7 on: May 22, 2016, 12:49:09 AM »

Интересни спомени за Д. Н.


 Пишем го с инициалите само (Д. Н.), че това си е особен, много особен случай. :)

 

Част първа


Д. Н. следвал задочно във ВИФ (Висш институт по физкултура) преди много години (по времето на социализма, т.е. по времето на НРБ - "Народна Република България"). Не обичал да чете за изпити и това си е! За сметка на това вземал изпитите си с най-разнообразни лъжи и рушвети, според ситуацията.
 Явява се Д. Н. на един изпит веднъж (и, разбира се, неподготвен). Но педварително е направил проучване, че председателят на комисията е пристрастен към мед. Д. Н. нарочно се явява последен и като му правят забележка, че приключва времето за изпита, той казва, че получил "последно съобщение" до половин час да освободи от гарата 2 тенекии мед, че иначе ги връщат (боров мед, от Велинград). Председателят и другите двама се заинтригували и нашият човек казва: "Аз съм подготвен, но и без това имам диабет и не ползвам мед ,напишете ми нещо в книжката, отивам с такси да взема меда спешно и го карам да си го разделите. Взема заверена книжка и не го виждат повече!

Следващ изпит. Не чете, но през цялото време проучва изпитващите и научава, че жената на един от комисията е болна от рак и лежи в онкологията в кв. Дървеница (София). Отива в болницата, разбрал точната диагноза и даже в коя стая е жената. На изпита естествено, последен; не може да говори по нито един от трите въпроса и плаче, като казва, че жена му е болна от еди каква си ракова болест и цитира даже и номера на стаята, където я лекуват. Този от комисията се нажалил дълбоко, казвайки че разбира мъката му и, че неговата жена лежи там със същата диагноза. Заверяват му книжката.

Трети случай. Разбрал, че професорът, който ще го изпитва е голям почитател на шарани (става дума за шарани в прекия смисъл на думата - рибите). Д.Н. хваща нощния влак за София, с кофа вода вътре с 3 шарана. На гарата в Горна Оряховица го забелязват, че сменя водата на шараните и живи ги носи в апартамента на изпитващия. Професорът като видял, се помъчил да го отстрани, че не иска шарани и не приема такива подкупи, но внучето се появило на вратата да види какво става. Нашият човек вдъхновено казал: "Ей, детенце, нося ти живи рибки, ама дядо ти не ги ще!" Детето се развикало: "Дядо,дядо вземи ми ги рибките!"
Дядото нямало как да откаже и изпита бил в "кърпа вързан". На въпросният изпит Д.Н. не знаел нищо, а професорът рекъл жлъчно: "Абе, личи си че си чел нещо, ама ако все така четеш - спукана ти е работата!"

Следващ изпит. Професорът бил много стар и много обичал наденици. Преди въпросния изпит Д. Н. занесъл на професора сак пълен с наденици. Получил обещание, че ще вземе изпита. Явява се нашият човек на изпит и мрънка нещо, но професорът забравил за надениците и го "измъчва" с още въпроси. Започва вторият въпрос. Д. Н. разочарован уж развива въпроса,но леко отива до професора и му шушне: "Наденичките, наденичките!!!" Професорът го приканва към третия въпрос. Д. Н. ужасен пак отива към ухото на професора и мрънка: "Наденичките! Абе забрави ли наденичките?!" Професорът се усетил най-после: "О, това е мой отличен студент, но има тежки семейни проблеми и да проявим разбиране, колеги!"... И изпитът е взет успешно.

Ето и един спомен за Д. Н., несвързан с изпити:

Д. Н. ходи из град Р., но обича да се завре сред приятели да го почерпят, но виняги изчезва, като ще се плаща сметката! Един ден се събират в заведение и му поставят условието този път: той ще плаща! Д. Н. леко се обижда и наредил на всички да се носи ядене и пиене. В момент на веселие се надигнал да излезе, но компанията го приклещва - няма мърдане! След минути Д. Н. чука на прозореца и поздравява някакви хора, и дава знак, че излиза, като казва : "Това са мои приятели, трябва да ги настаня в хотел "Витоша", ето за доказателство (и като гаранция) си оставям портфейла и цигарите. Като излязал, един от компанията се сетил, че в град Р. няма хотел "Витоша"! И като отворили портфейла вътре имало само едно календарче.

 Следва продължение.   
« Last Edit: May 22, 2016, 01:26:06 AM by MSL »
Сигурен съм.

И.

  • Фен и то голям!
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 628
  • SEO-karma: +169/-1
  • Gender: Male
  • Почитател
    • View Profile
    • Хареса ми и ми помогна!
Спомени за Д. Н. - част 2-ра
« Reply #8 on: May 22, 2016, 01:50:38 AM »
 Продължаваме с част 2-ра.

 Д. Н. придружава приятел, който си купува скъп плат за панталон и отиват при един шивач. На приятеля му вземат мярка, платил за услугата и си заминали. Отива човекът (приятеля на Д. Н.) след време да си прибере панталона, но шивачът му  казва, че Д. Н. е минал предния ден, казал, че клиентът му е поръчал да го вземе и да му го  занесе! Оказало се, че  в близкия ресторант панталонът бил продаден за 2 шишета вино и няколко (2-3) кюфтета.

 По онова време нямаше мобилни телефони, а по селата даже и обикновен телефон някои къщи нямаха. Връзките с хората не бяха толкова лесни. Нямаше и интернет. Та в онова не толкова лесно за комуникация време (особено, ако имаш син в армията), Д. Н. минава през едно село и се сеща, че познава един войник (родом от същото селище). Веднага Д. Н. измисля план. Намира къщата на баща му (на войника) и през сълзи обяснил кава тежка служба кара синът му и как трябва да се занесе на ротния командир пуйка и дамаджана вино, и пари за момчето (войничето). Бил поканен с приспиване, почерпване, докато опекат пуйката и останалото, и на другия ден с почести изчезва с багажа.

 Д. Н. след много ядене и пиене с приятели се оказал в невъзможност да си плати, понеже парите му останали в "другия костюм". Ония искали да му теглят един бой, че тоя номер е стар и той за компенсация ги поканва да му отидат на наближаващия събор, на печено агне. На уречения ден 5 човека отиват пред къщата му, излиза жена му и учудено пита какво искат. "Идем на събор, Д. ни е поканил!" отговарят. Жената казала, че те никога не са правили събор и Д. Н. го няма от сутринта. Хората отишли в ресторанта, нахранили се и се разотишли. Хващат го един ден на  река Дунав - ще го давят, за дето ги излъгал за агнето. Той разправял  как щял да коли агнето, но го изтървал и го гонил из боровата гора, но не го настигнал. Истината била, че той наистина е бил в гората, но цял ден лежал на сянка, докато гостите си отидат. Все пак се наложило да продаде златен пръстен, за да не го удавят, та се почерпили с парите на момента.
Сигурен съм.

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 17756
  • SEO-karma: +822/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter
 Много рисков начин на живот! Най-малкото, което може да се каже. А за морал - въобще да не говорим! ;D Между другото, човекът вече не е между живите, така че, да го оставя, както се казва, "да почива в мир".
A fan of science, philosophy and so on. :)

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 17756
  • SEO-karma: +822/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter
И още един за Бай Милко
« Reply #10 on: October 26, 2016, 12:47:35 AM »
 Ето и още един, прясно-научен за бай Милко и кринчето: "И кринче злато да ми изсипе, все ще ми се стори, че не е добре напълнено! По-добре едно цвете, да се накича!"
A fan of science, philosophy and so on. :)

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 17756
  • SEO-karma: +822/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter
Няколко спомена от Железница
« Reply #11 on: January 20, 2017, 02:26:41 AM »
 Преди малко научих няколко спомена от Железница, от споминалата се баба на един приятел:

  • "Дошъл е инспекторът на проверка. Едно циганче го няма в клас (казва се Курти), а едно детенце видяло, че циганчето иде и да докладва. Учителката го пита какво иска да каже, а то: "Кур-ти иде...""
  • "Отишли да крадат дърва едни в гората, и оставили хлапето да пази... то видяло някакво птиче (скорец), и се развълнувало - "Един с-колец, един с-колец!" - нали не можело да казва "р", и ония се разбягали..."
  • "А на едно събрание за ползите от желязото за организма и анемията (имало такива по времето на баба ми), накрая нали се задават въпроси, както е и до днес... и един, за да покаже начетеност попитал колко коприва трябва да изяде, за да добие желязо достатъчно за една пушка..."
:)
« Last Edit: January 20, 2017, 02:50:51 AM by SEO »
A fan of science, philosophy and so on. :)

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 17756
  • SEO-karma: +822/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter
Определения на бай Милко
« Reply #12 on: January 20, 2017, 02:43:25 AM »
 Някои майтапчийски определения от Бай милко:

1. Лотарията (тото-то): "дърво без корен".

2. Внуци, внук, внучка: "втората реколта".
A fan of science, philosophy and so on. :)

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 17756
  • SEO-karma: +822/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter
Поговорка от бай Милко
« Reply #13 on: January 20, 2017, 02:45:16 AM »
 Поговорка чута от бай Милко: "Мома неощипана и стока непродадена няма."   ;D
A fan of science, philosophy and so on. :)

Tags:
 

Your ad here just for $1 per day!

- - -

Your ads here ($1/day)!

About the privacy policy
How Google uses data when you use our partners’ sites or apps
Post there to report content which violates or infringes your copyright.