Всичко е относително - онези полигамните с по няколко съпруги (или обратното - полиандрия - с повече от един съпруг) практически имат нещо доста повече отколкото в случаите "мъж с любовница" или "жена с любовник".
Има и т. нар. отворени връзки, където и двамата си имат любовници и даже знаят за това. Там въобще не се говори за понятие "вина".
Има и
полиамористи, където пък "вина" съвсем е нещо неуместно. (Повече за
полиаморията в Уикипедия:
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F).
Когато, обаче, става дума за традиционен брак и връзка (само между един мъж и една жена), там вече понятието "любовници" и понятието "вина" имат смисъл и са разбираеми.
Да, съгласен съм, че в днешно време много (или повечето) от любовниците са нясно, че мъжът е обвързан. Не мога да кажа (а и сигурно никой не може да преброи) с точност колко, така че онези споменати 99% са просто предположение. Ако аз бих предполагал в проценти бих дал по-нисък процент от сорта на около 80%, но това не е толкова съществено сега.
Там за клетата съпруга, която белила повече лук... Принципно съм съгласен, но и искам да уточня, че има и съпруги на които въобще не им пука - даже и да си нямат любовници те самите, просто са толкова отчуждени от мъжете си, че нямат нищо против това положение. Ситуацията може добре да се характеризира именно с онова "видимо няма особен интерес към собствеността си и тя отдавна му е омръзнала." от текста по-горе.
За любовниците, които искали да стават съпруги - не мисля, че всички искат това. Доста искат просто това положение, което е, защото получават пари, без да работят и да си дават зор. Има и някои, които просто не искат сериозно обвързване. Просто отчитам, че има различни видове любовници, защото и самите хора са различни.
Не бива да смятаме, че всички жени (и мъже), които оневиняват любовниците са "били вече в сходна ситуация, свирили на втората цигулка и опитващи да се оневинят, пред най-важния съдник – себе си.", защото едно такова оневиняване може да се получи по съвсем естествен мисловен, интелигибелен път (а доколко такова едно заключение е вярно, е отделен въпрос).
Относно "греха". Ами това е религиозно понятие. Дали е, обаче, правилно/грешно може да е етичен въпрос. Мой личен отговор е, че има случаи, когато просто бракът е неизбежен, но половинката не дава почти нищо в него, при което положение една любовница би била решение на този проблем - даже конкретизирам - представете си, че няма начин да се разтрогне брак, но в него няма нежност, уважение, страст... Е, как да се задоволи тази потребност (от уважение, нежност, страст и пр.), ако не с любовница/любовник? Нещата не са винаги "еднопластови" и "еднопосочни".
Вярно е, че натоварването на мъжа с цялата отговорност и свалянето й от крехките рамене на „горката“ друга жена е лошо. Това си е направо сексистко (дискриминационно спрямо пола). Отговорността, грешките и пр. нямат пол.
А за това "че не обича жена си, че са си омръзнали, че не прави секс с нея, че нищо не е като преди, че само тя му дава радост в живота" даже и някои да лъжат за него, в доста ситуации (бракове) е точно така (или подобно). Доста хора живеят в брак, просто защото така е по-добре, а не защото обезателно има както преди обич, любов, разбирателство и пр.
Вярно си е, че в повечето случаи говорим за осъзнат избор и, че паралелната връзка е избор на двама души. Дали е грешка или не зависи от контекста и от резултатите, както и за понятието за конкретната грешка.
А от мразене полза няма.