[Nadia]

Когато си на дъното

 Едно хубаво стихотворение, което да прочетеш винаги, когато си на дъното.
 Към себе си
 (Дамян Дамянов)

Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез.

Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни.

Светът когато мръкне пред очите ти
и притъмнява в тези две очи
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи.

Трънлив и сляп е на живота ребусът,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си -
единствено така ще го решиш!

 

[MSL]

  Стихотворението като литературно произведение си има своите достойнства. Като послание, обаче, (пък било то и лично, към себе си) ми се струва недостатъчно реалистично откъм прагматичната му страна.
 Ясно е, че става за вдъхновяване ("надъхване"), за повдигане на духа, за по-оптимистично отношение към проблемите. На практика, обаче, трудно до невъзможно ще се постигнат/реализират нещата по тези начини. Ето нещо подобно, което ще сътворя в момента като илюстрация на близка по смисъл абсурдност:

Когато в безпаричие притиснат си
и нямаш вече никакви пари,
от смазващото тежко свое нямане
имане ценно ти си направи.