[MSL]

Македонски език

Македонска литературна норма

  Днешният език на Македония (Република Северна Македония) е по своя произход и структурно-типологични характеристики една югозападна писмено-регионална норма на българския език. С времето, обаче, този език (известен и като македонска езикова норма, македонска книжовна норма, северномакедонска литературна норма, северномакедонска езикова норма, северномакедонска книжовна норма, македонски литературен език и македонски книжовен език) започва да се отдалечава от книжовния български език. Владеещите добре български език могат да разбират повечето от македонския.
 Примери:
 1. "Искам да ям круши, ябълки, моркови, картофи, домати, портокали, грозде, мерудия, копър, чесън, лук и зеле. Обичам салатите. Здравословна храна са. Освен това много харесвам и животни, но избягвам да ям много месо. Предпочитам да гледам животните живи и на свобода." = "Сакам да јадам круши, јаболка, моркови, компири, домати, портокали, грозје, мерудија, анасон, лук, кромид и зелка. Сакам салати. Тие се здрава храна. Многу сакам и животни, но избегнувам да јадам многу месо. Повеќе сакам да гледам животни живи и слободни."
 2. "Много хора не схващат, че днешните Русия, Китай, Северна Корея и Беларус са неомонархии. Това е политическата реалност." = "Многу луѓе не сфаќаат дека денешна Русија, Кина, Северна Кореја и Белорусија се неомонархии. Ова е политичката реалност."
 Дали ще се приеме за отделен език или за български диалект, македонска литературна норма и пр., зависи най-вече от политиката. Както и преди е отбелязвано разликата между мандарински китайски (официалния държавен език в Китай) и кантонски (езикът, който преобладава в Гуандун, Хонконг, Макао и някои други места) е много по-голяма отколкото, например разликата между българския и руския език (да не говорим за разликата между български и сръбски или между руски и украински), но в Китай (а и според китаистите по света) тези два езика са все китайски и кантонският е "диалект".

[MSL]

 За книжовните норми да поясня - понастоящем от БАН се приема, че съществуват три писмено-регионални норми на българския език – стандартизираният официален български език, банатската книжовна норма и споменатата вече македонска такава.