Ефекта на по-високия статус... до време!
Това е статийка, която ще напиша в помощ на хора, които не са се замисляли досега по въпроса (или са го недооценявали като важен за по-сериозни размишления) за ефекта на по-високия статус. Като пиша "статус" имам предвид позиция от всякакъв род - например професия, длъжност, социално положение и пр.
Един много хубав пример, който ми беше попадал преди години в статия на един онлайн вестник, бе президента. Там ставаше дума за това, че в момента може и много хора да дават на настоящия президент висок рейтинг, но след като престане да е президент, няма да му дават въобще толкова висока оценка. Всъщност, сега се сетих, че това беше статия на Иван Стамболов (Сула), където той много точно казваше, че институционалният рейтинг няма нищо (или почти нищо) общо с личностния рейтинг. За да ви стане кристално ясно, давам следните примери:
- Когато сте в първи клас, директорката на училището може и да ви се струва "голяма работа", "силна жена", "велик ръководител" и каквото още може да се сетите. След като станете студенти, обаче или пък, когато вече се дипломирате и започнете работа, а да не говорим, ако самите вие сте някакви директори, началници, хора с политически позиции или собственици на крупен бизнес, едва ли ще я имате същата тази директорка за кой знае какво (дори и да сте си запазили добри спомени и уважение към нея, евентуално).
- Брад Пит (Том Круз или Дуейн Джонсън, изберете си някой :) ), представете си, никога не е ставал актьор, но същият този човек - със същата външност, със същите дрехи дори, със същите мисли и убеждения - е станал просто един учител по физика (математика, география...) в някой регионален колеж. Пак ли толкова ще му са му високи оценката, популярността и пр.?
Тук вече искам да конкретизирам. Когато преди бях преподавател, имаше ученици и родители, които наистина се отнасяха с уважение към мен и много от тях, дори и след като им порастнаха децата, продължиха поне да поздравяват учтиво, да са дружелюбни. Имаше обаче и такива, които след това въобще даже не запазиха контактите в чатовете (например имаше простаци, които дори без една дума изтриха контактите, т. е. показаха колко вече съм им безразличен, ненужен). Още една конкретизация - има хора, които се радват на по-голямо (от средното) женско внимание в среди, в които те са на по-висока длъжност (от самите жени, даващи им вниманието си под една или друга форма): например има подчинени, които дори спят с висшестоящите. Какво става после, обаче, когато тези жени вече не са в позиция на подчинени, по-долни позиции и т. н., например, какво се случва, ако миниджърът бъде понижен до секретар или чистач? Какво става със студентките, които вече се дипломират и са подчинени/зависими на/от някой богаташ, а не на младия асистент, доцента, професора и т. н., от учебното заведение, в което са се дипломирали? Дали пак ще си мислят, че ще излезнат поне на кафе със същия онзи асистент, доцент, професор или въобще няма да им е до него? Ето защо горещо и с най-добри чувства, препоръчвам на всички мъже (а и жени, ако има такива), които са 100% убедени, че подчинените (или по-нискостоящите) ги харесват заради самите тях (външност, характер, знания, отношение и пр.), а не просо заради статуса им (работата, положението в момента), да се замислят дали и доколко това наистина е така.