Колко струва да си затвориш очите за недемократичността?
Знаете ли кой задава този въпрос? ("Колко струва да си затвориш очите за недемократичността?") Това е човек, който винаги е бил за реда, стабилността, против слободията (безконтролната свобода, при която всеки си прави каквото си ще и наврежда на останалите) и против неограничената от нищо свобода на словото (която в някои моменти дори достига до псувни, заплахи, ругатни, дискриминация по пол, раса и т. н.) Това е човек с открити социалистически убеждения (че здравето и образованието са безплатни и се полагат на всеки, а не само на тези, които имат пари) и човек, който имигрира на Изток, а не на Запад, малко преди България да влезне в НАТО, оставайки си горд с това, че и ден не е служил в НАТОвска армия.
Та, същият този човек-социалист, се запита "Колко струва да си затвориш очите за демократичността?" след като видя българин и американка правят нещо такова във връзка с недемократичното и нехуманно нула ковидно положение (http://www.seo-forum-seo-luntan.com/other-languages/(covid-19-19-19)/msg45721/#msg45721) в Китай.
Съвсем накратко обобщено това, което се случва в Китай под лозунга на "Нула КОВИД" е, че както си стоиш, учиш, работиш или спортуваш, изведнъж ти съобщават, че има случай (случаи) на КОВИД-19 в твоето населено място и трябва да ходиш да те тестват няколко дена (които после може да се окажат много дни и дори всекидневно, а и по няколко пъти на ден), както и, в редица случаи, че трябва да те затворят (локдаун), а ако си позитивен, естествено, и да те изолират за много дни в болница (в по-добрия случай - в хотел)... Неща като тези, че по този начин обедняваш, защото ти е пострадал доход/бизнес, не си научил нещо (защото са ти прекратили обучението), не можеш да поддържаш оптимална спортна форма (защото са ти затворили не само фитнесите, но и паркове, градинки и самия теб) - нямат значение, защото важното е да "се спасят много животи" (нищо, че смъртността на последните КОВИД варианти не е толкова висока), но не се брои колко други животи може да си отидат от бедност (никой вече не отрича огромните икономически щети), отчаяние (депресии, суицидни действия), други психопатологии породени от изолацията и принудителните тествания (иначе ти се отнема правото на "зелен код" и ставаш "жълт код", което ти забранява достъп дори до транспорт или магазин за храна и т. н., което няма как да не ни напомня за жълтите значки, които евреите трябвало да носят във времената на дискриминация срещу тях), а усърдието на здравните работници облечени в бяло, които дори стигат до заплахи и насилие срещи неподчиняващите се, няма как да не напомням на хунвейбините (но хунвейбините са "хун" (на китайски - "红"), т. е. "червени", а тези са "бели" (на китайски - "бай": "白"), затова и някои ги кръстиха, по аналогия, "байвейбини".
Китайският президент казва, че си дава сметка за икономическите поражения, но те си стрували щом се спасяват толкова много животи. Съвсем логично възниква въпроса: при положение, че КОВИД няма как да стане нула (никакъв), защото дори и да го ликвидираш напълно в Китай, то пак ще влезне я чрез някой човек (легален или нелегален) от чужбина (въпреки тестовете, особено нелегалните), я чрез някой вносен продукт, я чрез някое животно, преминало границата... докога ще се провежда тази абсурдна 0 КОВИД политика? (Също така, отново, чисто логично, без никакви конспиративни теории, също възниква въпросът: Ако е ясно дори и за първокласниците, че това не е възможно, дали няма някакъв друг мотив зад всичко това?)
Та, на въпроса, колко струва да си затвориш очите за недемократичността?
Американката си е намерила работа на топло местенце в Китай и следва всички инструкции, тества се редовно и следва официалната линия без октлонение, а в лични разговори ще каже как политиката й действа зле на мозъка и когато стане дума за нещо "неудобно" като това, че все повече и повече обикновени китайци (дори учени, убедени социалисти, партийни членове и юристи) протестират по един или друг начин, ще ти каже само едно "Здрасти!" в отговор. Явно нейното затваряне на очите струва едно работно място.
Българинът пък не отказва да ти сподели статия по въпроса във Фейсбука профила си направо, но дава да се разбере, че не иска да го прави, защото Щом трябва ще споделям. Но вероятно си наясно, че моя профил се гледа и от китайските приятели, както и от българи, свързани с Китай.
Човекът просто работи с китайски граждани и явно е притеснен, че дори едно споделяне на статия със съдържание, че има несъгласни със сегашния президент на Китай, може да му навлече негативи (пази си хляба, човекът? Така ли да го приемем?)
Та, ето един добър отговор за всички демократи, продемократично настроени, либерали, либертанци, социалистически демократи и т. н.
Отгворът е:
Затварянето на очите за недемоктичността обикновено струва толкова колкото струва моментното лично благоденствие на индивидите.