(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
- Аз съм просто един трансформър, Митак!... - рече бабата, както и вече казахме по-горе. Митакът се вторачи в нея недоверчиво, а тя протегна към него ръка, която наистина беше желязно-яка и го придърпа в апартамента с думите "Влизай тук!"
По същото време към същия апартамент се бяха насочили слабичкия Нешко и дебелия Нергюн, които бяха приятели на Петър (Пешо) Пикапа и се чудеха къде вече с месеци се беше потулил този пич.
- Я! Нергюн!!! Вратата е отворена. - установи Нешко.
- И какъв е този шум вътре?! - добави въпросително Нергюн.
- Ми... Влизаме! - каза Нешко и се шмугна пъргаво вътре. Нергюн го последва тромаво с неговото дебело туловище.
- И сега какво? - видяха двамата в спалнята Митака (когото не познаваха), който говореше на бабата на Пешо Пикапа.
- Тук! - натисна някакъв бутон тя и гардеробът се отвори, нещо се завихри.
Нергюн и Нешко се ококориха.
- Каква е тази дупка? Дупкоспирала?! - рече тихо Нергюн.
- Или спиралодупка? - отвърна плахо и също така шепнешком Нешко.
- Уау! Ау! Ааа! - изрази недоумение, почуда, възхищение и всякакви други емоции Митакът, - Истина ли е това?! Същото като онова през което изчезна Куро японецът!
- Истина е! - отвърна бабата и почна да го придърпва към гардероба, където се беше появила спиралодупката.
- И какво? - опъваше се Митакът леко, защото не искаше току тъй да скача в нещо непознато.
- От другата страна ще ти кажат. Всичко е подготвено! Давай!
- Ама аз даже не съм сигурен, че ти си трансформър! - каза Митакът първото, което му дойде на ум.
- Няма сега да се трансформирам за тоя дето духа, бре! Влизай! Няма време! Може всеки момент да дойдат плашипутарниците!
- Кои?!
Тук изведнъж Нергюн се ядоса и реши да се покаже, да се възмути.
- Чакай бе... - опита се да го дръпне Нешко, но Нергюн вече беше в спалнята.
- Знам, че съм с наднормено и, че Нешо е като тръстика. Знам, че не сме като Пешо яки в свалянето и не сме пикапьори, но чак пък така да ни обиждаш, че сме плашипутарници, бабо!
- Ние дойдохме да видим защо Пешо не се обажда вече, какво става с него? - притича да обясни защо са влезнали вътре без покана Нешко.
Тук Пешовата баба-трансформър замръзна шокирана!
- Леле! Забрахме да затворим вратата!!! Вие не трябваше да знаете за това! Ужас, бе! - ревна тя и наистина се трансформира в някакъв железен трансформър, който удари с темето си тавана и падна някаква мазилка.
- Ооооооааааааааауууууу! - извикаха Нешо и Нергюн не вярвайки на очите си, а Митакът просто кимна и си каза "Вярно, че е трансформър тази жена."
- Сега ще ви хвърля и вас вътре, а там ще се оправяте! - хвана бабата-трансформър двамата и ги запокити в спиралодупката. После се огледа и съзря Митакът, който още кимаше разбиращо.
- Ами ти, бре?! Още ли не си влезнал! Идват плашипутарници! - рече бабата-трансформър и даже не можа да го натири в спиралодупката, защото в същото време се появиха две големи сенки, материализираха се като черни противняшки дяволоподобни същества и почнаха да ловят бабата трансформър за ръцете, краката, гърлото!
- Влизай! - извика тя и най-после Митакът се подчини, скокна в спиралодупката, която автоматично се закри след него, а гардеробът се самовзриви.
- Гадина! - извикаха разярени плашипутарниците и смачкаха почти напълно трансформърът на пода. След това единият от тях отиде при останките на гардероба и заключи:
- Чикибойска технология!
- Така и предполагах. - рече другият и допълни: - Няма шанс да проследим координатите.
- Аз никога няма да ви кажа! - продума бабата-трансформър.
- Какво да правим с това желязо? - попита вторият, още стъпил размазаният баботрансформър на пода.
- Той-тя наистина нищо няма да каже! А и този малък проект не е важен за Голямата война с Чикибой!
- Така е! Така е! Когато унищожим Чикибой, ще имаме всички техни проекти като на длан, включително и това смърдящо малко проектче!
- Какво ще правим с желязото? Да го унищожим ли?
- За какво?! Примитивно желязо, което ще бъде унищожено заедно с Чикибой някой ден, ако въобще оживее дотогава! Остави го така смазано и осакатено да се помъчи!!!
Решиха да оставят така смазан и осакатен. Изчезнаха така, както се бяха появили.
По същото време първо Нешко и Нергюн, а след тях и Митакът се озоваха в някаква гора.
- Човек, или аз полудявам или ми се струва, че онова дърво ей-там, си приказва с онова дърво до него. - каза плахо-плахо Нешко.
- Не говори. Мълчи! - сгълча го Нергюн.
- Да, пазете тишина! Засега. - каза им твърдо Митакът.
- Абе, бате, - прошушна Нешко, - А ти кой си? Познаваше ли Пешо Пикапът?
- Да, кой си ти? - попита тихичко и Нергюн.
- Куро японецът ме прати. Аз съм новодипломиран хуманитар. Ще чакаме някой да ни посреща тук. То... всъщност само аз трябваше да чакам. За вас... не знам как ще ви посрещнат.
- Нергюне, ами ние по-добре да се махаме! - уплаши се Нешко.
- Нешо! Къде, бе? Дърветата тук си приказват даже! Не мърдай да не стане по-зле!
Тези двамата средношколци бяха доста уплашени. Митакът, като по-голям, а и като очакващ, че тук на това странно за всички тях място, ще му се отворят повече шансове за развитие в живота, стоеше по-самоуверен.
- Айде, да речем така, ще кажа, че сте ми приятели, помощници и, после наистина, каквото и да става, ще се държите за мене и ще ме слушате.
- Ама ние трябва да се прибираме след най-много два часа!
- Никой няма как да се прибере! Тук е Харкун! - каза новодошъл човек с черна униформа с някакви дълги обозначителни линии по нея.
- В смисъл? - попита Митакът, докато Нергюн и Нешко почти бяха припаднали от страх и вълнение.
- Харкун е друго измерение. Кяпутен Куро ми каза за теб. А тези какви са?
- Моите помощници. Какво точно ще трябва да правим тук? И какво е това измерение.
- Измерението е Харкун.
- Ама това друга планета ли е? - недоразбра Нешко.
- Измерение, бе, Нешо! От "друга планета" по-друго. Не можеш да си го представиш! Трай сега и слушай човека. - рече му наставленчески Нергюн.
- Ще трябва да разследваш смъртта на поетесата Пичанка. Договорихме се с Кяпутен Куро, че ако ти успееш с това разследване, обвиненията към него в Харкун ще бъдат снети. Каза, че ще ни изпрати най-добрият криминалист от вашето измерение. Радваме се, че успя!
Тук Митакът започна да се чуди как така той е най-добрият криминалист, при положение, че беше само любител, но... явно японецът си имаше неговите мотиви.
- Някакви други въпроси?
- Ти как се казваш? - попита Нергюн.
- Върховен полицай на Харкун, генерал Ебли.
- Върховен полицай Ебли, тези дървета там, абе наистина ли гововят?! - не се сдържа Нешко.
- Това не са дървета. Това са харкунски дендрони - флора, която има разум. Говорят, движат се.
- Лека-полека ще свикнем. - каза Митакът, който вече се чувстваше ентусиазиран да работи в тази нова и интересна среда.
СЛЕДВА
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/).