Свръхочакванията относно Китай може да доведат до синофобия
За начало ЧЕТИРИ ВАЖНИ УТОЧНЕНИЯ:
1. Срещал съм пряко или задочно (офлайн и онлайн) чужденци в Китай, които първоначално са си въобразявали какво ли не, а после тук започват да мрънкат, протестират, да се ядосват, а в по-тежките случаи направо да намразват китайското, китайците и самия Китай.
2. "Синофобия" означава "омраза към Китай и/или китайското и/или китайците".
3. Не всеки разочарован чужденец тук става синофоб, но така или иначе свръхочакванията относно Китай не водят до нищо добро в личен план - най-малкото водят до големи разочарования.
4. Не само за Китай, а и за всички останали държави се отнася, както и за хора и всичко към което имаш НЕОПРАВДАНИ ОЧАКВАНИЯ, СВРЪХОЧАКВАНИЯ.
Преди време имаше един синолог (китаист; китаевед), който се подвизаваше над 10 години в Китай (така твърдеше). Вместо да покаже, ако не обич, то поне елементарно уважение към китайците, той (онлайн) ги обиждаше по най-долни начини, граничещи с елементарен расизъм, шовинизъм и простотия. Много го бяха разочаровали с нещо и безспирно бълваше злост и дивотия срещу тях в един форум, като не се ограничаваше само с тях, но и с български граждани имащи към оня момент брак с китайци (и китайки). Въпросният китаист-синофоб (каква комбинация само!) беше възмутил немалко от нас - истинските синофили (обичащи китайското), както и един китаец-българист, който беше възкликнал пред един общ познат: "Не знаех, че има и българи като този!"
Мислех си понякога защо човек-китаист (синолог) може да стане китаист-синофоб (синолог-синофоб); отдавах го на това, че по време на следването му са му представяли само официални и/или идеализирани картини/разкази на Китай, китайското общество и пр. Беше по-възрастен от мен и сигурно по време на следването му не е имало още интернет, за да гледа реални клипове от Китай, да общува реално с китайци и, придобил само една, "книжна представа" ("учебникарска представа") за нещата, той си бе направил какви ли не свръхочаквания за Китай и китайците, та тук, на място, вече му беше избило разочарованието в истинска патология.
Уви, скоро действителността ме опроверга - друг човек (който на времето живо се възмущаваше от въпросния синофоб), който имаше, СЪС СИГУРНОСТ, много предварителна информация за Китай, китайското общество, китайската политика, китайската култура (придобити от интернет, от срещите му с китайци, пребиваващи в България, от чатовете му с китайци от Китай, както и от редовните му беседи с мен - сигурно около 6000 часа съм му заделил да си говорим с него за Китай, да му отговарям на въпросите, които иска да узнае, да го предупреждавам самоволно за неудобствата в Китай, за опасностите в Китай и пр.) дойде преди години в Китай. В началото беше настроен толкова оптимистично (свръхоптимистично, направо граничещо с нереалност), че ме критикуваше, че съм бил много "черноглед" - например предупредя го за дадена криминална опасност (кражба на бъбреци в Китай) или здравословна опасност (хепатит в Китай; кучешка тения в Китай) - веднага почваше да се ядосва, да се подтиска, че съм му казал тези неща (а аз бях настроен за "Благодаря ти, че ме предупреждаваш!"); по същото време беше идеализирал и жените в Китай - като цяло и разни конкретни - не ми харесваше предупрежденията и напътсвията (например това, че в днешно време, след продължителното отваряне на Китай, интернетизацията и глобализацията, все повече има меркантилни китайки; все повече има неморални китайки и т. н.) и... познайте какво стана? Човекът от голям синофил, който харесва Китай, защитава китайците и т. н. САМ ЗАПОЧНА да говори често против тях, да ги нарича пренебрежително, да слага всички в един и същ (и то лош) калъп, да се зарича, че повече няма да иска да живее в Китай и въобще да се превръща в нещо като първия човек (макар и все още да не е достигнал онова истински-патологично ниво, където омразата към китайците, Китай и китайското се изливаше денонощно), защото не му се получават нещата така, както си ги е представял и, защото действителността в Китай не му пасва.
Давам ви тези двамата като примери, но нещата никак не се изчерпват само с тях - същото явление съм го срещал и сред поляци, хора от Африка, корейци, западняци - всякакви чужденци като език, раса и култура в Китай. Някои са просто по-меки в реакциите си - някаква българка, стояла около 10 години в Китай беше просто казала, че вече се чувства "изморена от Китай" и ще се прибира. Други, обаче, започват да бълват "змии и гущери", все едно, че някой ги кара насила да стоят в Китай и, че идването им в Китайската Народна Република е най-голямото нещастие, което е можело да им се случи в живота!
Защо ви пиша всичко това
Подтикна ме да го напиша един български вестникарски материал, в която се споменаваше за "свръхочаквания" и "не можем да правим чудеса" - в момента, в който прочетох тези неща, веднага се сетих за многото недоволни чужденци в Китай, които наистина идват със своите безпочвени свръхочаквания, а Китай си е просто Китай, а не чудотворец и не може да прави чудеса!
Мотив да го напиша ми е и това - да предупредя всякакви надъхани български граждани, които си мислят, че животът им в Китай би бил много лесен - не е лесно:
- всеки месец идва полицай в дома ви да ви провери и да ви снима, и да се разпишете на някакъв протокол (след като престоите известно време в Китай)
- китайският език е с тонове и се учи за произнасяне по-трудно от нетоналните езици
- китайските йероглифи са многобройни и трудни за запомняне, а още по-трудни за писане (не може да се сравняват дори и с най-трудната азбука на света)
- някои китайци ще ви мразят и ще са агресивни към вас само, защото не приличате на тях и/или сте чужденци (ксенофоби има навсякъде)
- някои други китайци пък няма да ви мрязят, но ще се страхуват от вас и/или ще ви избягват, просто защото не сте китайци като тях
- някои китайци ще ви досаждат с постоянни поздрави и непоискано нарушаване на личното пространство, защото просто много обичат чужденци (ксенофили има навсякъде)
- повечето, които срещате може и да не знаят какво е "България", ще ви приемат автоматично за американец (по-рядко за руснак, а понякога за друга националност - англичанин, французин, новозеландец; или за местна народност/местно малцинство - уйгурин, таджик, узбек, татарин, въобще, синдзянец/си-беец (на китайски, съответно - "新疆人" и "西北人")...)
- много неща на които сте свикнали в България тук няма да ги има (примери за неща, които ги има в РБ, но ги няма в КНР - най-различни, но ето някои - няма порно по телевизията, няма порнографски вестници, няма порнографски списания; на повечето места няма боза, няма лютеница, няма салам, няма сирене, няма баници, няма дюнери, няма лимонада, няма българска ракия, няма българско вино, няма кебапчета, няма кюфтета...)
- много малко китайци говорят български, трудно се намира китаец да говори руски, а английски макар и да се изучава доста, трудно може да се попадне на човек, който го владее достатъчно, за да се разберете (особено в по-малките градове, да не говорим за градчетата и селата), което значи, че знанието на китайски може да бъде буквално животоспасяващо (неведнъж съм казвал, че ако някой не знае китайски и няма до себе си преводач е най-добре да не ходи в Китай)
- доста от китайските жилища са с лоша (или никаква) шумоизолация - на места може да чувате дори кога съседите си приказват, кога си пускат водата и кога ходят по нужда; да не говорим какво става, ако някой си мести стол или нещо подобно по пода в 3 през нощта (реален опит споделям, на човек живял в десетки и най-различни жилища из няколко китайски провинции - Хейлундзян, Ляонин, Джилин, Гуандун, Хайнан, както и за кратко в градовете Шанхай и Суджоу)
- престъпност може и да няма толкова, колкото в някои други страни по света, но и не е съвсем без престъпления - всеки, включително чужденци, може да бъде окраден, ограбен, пребит, дори убит (има и такива случаи); във всяка държава си има по-дребни и по-едри престъпници.
- в Китай има смъртно наказание.
Това е само една малка част от нещата, които евентуално биха представлявали неудобство или истински кошмар за някои от хората, свикнали да живеят в България (а и на други места) и, които мислят че идвайки в Китай всичко ще им потече "по мед и масло". Затова най-добре е човек преди да тръгне за Китай (а и за която и да е друга страна) да я проучи много добре, да обмисли нещата много добре и да не се надява прекалено много, да няма свръхочаквания, да знае, че лесно няма на този свят (особено за хората, които не са много богати и не са с много власт).
И още, за тези оптимисти-синофили, които са си въобразили, че може да станат "истински китайци": Защо за немонголоиден/нежълт чужденец е невъзможно да се приеме и да се почувства като 100% китаец (http://www.seo-forum-seo-luntan.com/other-languages/oo-aka-am-eeta-tat-ot-ee-ktae/msg25336/#msg25336).
В заключение един много добър съвет на професорка (проф. Миланова): "Човек трябва да се познава добре и да знае какво и колко може да направи. Да има не само претенции, но и възможности. Трябва да знае какво да очаква, а не да се натоварва със свръхочакване и накрая да получи негативен отговор. А ако има проблеми, да потърси специализирана помощ. "Източник: http://paper.standartnews.com/bg/article.php?article=257611