Малко за мартениците, мартеницофилите и мартеницофобите
Още не е настъпил 1-ви март, но аз не пиша за нещата само в определени дни, а винаги, когато има какво да напиша. В случая повод е една новина, която е добра за мартеницофилите (обичащите, харесващите, почитащите мартениците като мен) - Мартеницата влезе в списъка с нематериалното културно наследство на човечеството (http://www.segabg.com/article.php?id=884371 (http://www.segabg.com/article.php?id=884371)), Martenitsa makes it on to Unesco list of ‘intangible cultural heritage of humanity’ (http://sofiaglobe.com/2017/12/06/martenitsa-makes-it-on-to-unesco-list-of-intangible-cultural-heritage-of-humanity/ (http://sofiaglobe.com/2017/12/06/martenitsa-makes-it-on-to-unesco-list-of-intangible-cultural-heritage-of-humanity/)).
Освен в България, мартеници има и в Македония (БЮРМ), Румъния и Молдова (чел съм, че има и в Албания). (Названията на мартениците: мартеница, мартеничка, мартеници, мартенички (български), мартинки (в Македония) и mărţişor (предполагам, че се произнася приблизително като "мърцишор") в Румъния и Молдова.)
Ако някой не знае за мартеницофобите (необичащите, мразещи, противящи се на мартениците), да знае, че има и такива. Най-вече това са разни религиозни типове, които са против такива езически и "дяволски" неща. Още си спомням едно посещение в едно читалище в България, което беше дало по едно време трибуна на някакъв религиозен пастор (от християнска секта, деноминация някаква) - беше преди "1-ви март". Бях посетил въпросната лекция (проповед), където стоях точно до момента, в който чух някаква дивотия от типа на (цитирам по смисъл): "И утре Дяволът ще ви накара да носите мартеници! Но вие не трябва да слагате това дяволско нещо!" Този ми е любимият пример за мартеницофобия. Колкото до мартеницофилията - тя е ясна - и местни, и чужди граждани обичат мартеници и нямат нищо против да ги носят. :)