За различните форми на "махала"
Ами ето нещо полезно, а може би, и интересно: става дума за махала и производните диалектични, неправилни, подигравателни и всякакви от типа на: маалъ, махлъ, махалъ, махълъ (както и членуваните: маалъта, маалътъ, махлъта, махлътъ, махалъта, махалътъ, махълъта, махълътъ и прочие).
Та, ето и повече информация по темата:
"Махала̀ (през тур. mahalle от арабското mähallä – отглаголно съществително за място от глагола „заселвам се“, означаващо „населено място“) е част от населено място (град или село) или малко отдалечено селище, което административно се отнася към по-голямо село или град.
Названието „махала“ навлиза в българския език през османското владичество.
Махала – част от населено място
В смисъла на „част от населено място“ (по правило наименувана част) „махала“ все повече се заменя – особено при градовете, от „квартал“.
Днес редица разпръснати села в България, особено в планинските райони, са разделени на махали, намиращи се на разстояние до 1 – 2 километра една от друга, често с гориста местност между тях. Инфраструктурата в селските махали е по-слабо развита от тази в централната част на селото – често в тях има само водоснабдяване и електроснабдяване. Улиците са по правило почвени пътища, често неосветени нощем.
Махала – населено място
Махали са и вид малки селища в България, съществували под това наименование до влизането в сила на 14 юли 1995 г. на Закона за административно-териториалното устройство на Република България, след която дата са придобили статута на села. Като пример за така променила статута си махала може да се посочи сегашното село Василковска махала, община Угърчин, област Ловеч.
В граждански смисъл махали и колиби са идентични понятия. Според някои автори „махала“ е по-широко понятие като обединяващо название на няколко колиби, разположени пръснато в една местност.
Към 1 януари 1981 г. в България е имало 408 населени места – махали.
Терминът в други езици
Думата се използва и в много други езици: сръбски и босненски – махала или маала; румънски – махала; албански – mëhallë (мъхалъ); гръцки – μαχαλάς (махалас); цигански – махала, македонски диалект – маало."
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%85%D0%B0%D0%BB%D0%B0 (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%85%D0%B0%D0%BB%D0%B0) https://creativecommons.org/licenses/by-sa/3.0/deed.bg
Добавям един, който прочетох днес онлайн - "Бай Трибуквие".Различните прякори на Бойко Борисов
(Въпреки, че не уважавам използването на прякори, но да се знаят, за да се разбират по-лесно текстовете.)
Не харесвам да се използват прякори, вместо имена. Въпреки това, давам тук различни прякори, с които съм виждал онлайн да назовават Бойко Борисов (понастоящем министър-председател на България в оставка). Това може да е полезно за разбирането на постове/текстове, за историческата наука, за психологията и други.Прякори на Бойко Борисов, производни от думата "тиква"
1. Тиквоний
2. Тиквата (Боко Тиквата; Боко-Тиквата)
3. ТиквочаПрякори на Бойко Борисов, производни от името му
4. Боко
5. ББ (Б.Б.)
6. Буда
7. Баце
8. Бочко
9. Боцката
10. БобоПрякори, свързани с популярното "Бай Хуй"
11. Бай Хуй
12. Бай Струй
13. Бай Строй
14. Бай Хой
15. Бай КойПрякори на Бойко Борисов, свързани с думата "мутра"
16. Бойко Мутрата (Бойко-Мутрата; Бойко-мутрата; Бойко мутрата)
17. Мутрата Бойко (мутрата Бойко)
18. Мутрата Боко (Боко Мутрата; Боко-Мутрата; Боко-мутрата)
19. МутроидаПрякори на Бойко Борисов, свързани с думите "мутра" и "тиква"
20. Мутротиквата
21. Тиквомутрата.
Може и други да има (хората са изключително изобретателни, когато става дума за прякори), но не досега не съм попадал на други прякори, свързани с тази личност.
Продължавам темата с две други вариации, също разговорни, сленгови:Пеерас
Тук е подходящо място да поясня (разясня) значението на думата "пеерас". Това е дума получена в разговорния език (и постепенно настанила се в писмения, основно онлайн). "Пеерас" идва от "педерас", което пък е получено от литературната форма "педераст". Еволюцията на въпросната дума очевидно е: "педераст" - "педерас'" ("педерас") - "пе'ерас" ("пеерас").
Произходът на думата "педераст" е от "педерастия". Последната е с гръцко потекло (по-конкретно - "παιδεραστία" - "педерастия"). Най-общо може да се преведе като "хомосексуалност" (и съответно "педераст" като "хомосексуалист" или с по-модерната, западна дума - "гей"). "Пеерас" (а също и останалите - "педерас" и "педераст"; а също "гей" и други от сорта, например ориенталски от сорта на "манаф") в съвременния български език се употребяват и в друг (обиден, негативен, но не конкретно-сексуален) смисъл в много широк диапазон (например "безчестие", "измама", "глупост"/"тъпотия", "двуличие", "некадърност", "страхливост", "некоректност" и т. н.)
Допълнение с най-новата находка - пийрас.Продължавам темата с две други вариации, също разговорни, сленгови:Пеерас
Тук е подходящо място да поясня (разясня) значението на думата "пеерас". Това е дума получена в разговорния език (и постепенно настанила се в писмения, основно онлайн). "Пеерас" идва от "педерас", което пък е получено от литературната форма "педераст". Еволюцията на въпросната дума очевидно е: "педераст" - "педерас'" ("педерас") - "пе'ерас" ("пеерас").
Произходът на думата "педераст" е от "педерастия". Последната е с гръцко потекло (по-конкретно - "παιδεραστία" - "педерастия"). Най-общо може да се преведе като "хомосексуалност" (и съответно "педераст" като "хомосексуалист" или с по-модерната, западна дума - "гей"). "Пеерас" (а също и останалите - "педерас" и "педераст"; а също "гей" и други от сорта, например ориенталски от сорта на "манаф") в съвременния български език се употребяват и в друг (обиден, негативен, но не конкретно-сексуален) смисъл в много широк диапазон (например "безчестие", "измама", "глупост"/"тъпотия", "двуличие", "некадърност", "страхливост", "некоректност" и т. н.)Произходът им е от същата основна литературна дума ("педераст"): педераст - пидираст - пидирас (пидирас') - пиирас.
- пидирас
- пиирас
И да добавя - прабългаризъм (http://www.seo-forum-seo-luntan.com/other-languages/aate/msg40415/#msg40415).Френцизъм
Френцизъм (от "френски (език)") е дума, която е с френски произход. Малко по-научно определение: "Формалните критерии за определяне на една дума като френцизъм са фонетичната и лексикално-семантичната и близост, ономасиологичната й принадлежност към обща лексикално-семантична група, текстуално дискурсивно франкофонска маркираност на съответния извор и наличието на франкофонски словообразователен състав."https://view.officeapps.live.com/op/view.aspx?src=https%3A%2F%2Fwww.uni-sofia.bg%2Findex.php%2Fbul%2Fcontent%2Fdownload%2F152135%2F1095702%2Fversion%2F1%2Ffile%2FRecenzia_Todor%2BBoyadjiev_1.docx "Рецензия
за дисертацията на професор Димитър Веселинов Димитров „Теоретичен модел за кумулативно лексикографиране на думи от чужд произход в българския език
(върху основата на френскоезичната лексика)“
от проф. дфн Тодор Бояджиев"
Подобни думи: тюркизъм (от "тюркски"), турцизъм (от "турски"), китаизъм (от "китайски"), кореизъм (от "корейски"), японизъм (от "японски"), иранизъм (от "ирански")/персизъм (от "персийски"), русизъм (от "руски"), гърцизъм (от "гръцки"), арабизъм (от "арабски"), англицизъм (от "английски") и т. н.
Доста неща може да се подразбират/влагат в това понятие (келешлък). Например, хвалене/гордеене с лоши неща; хвалене/гордеене с незначителни (суетни) неща; хулигански прояви/хулиганско поведение; незрялост, глупост...
Келешлък
Келешлък (от "келеш"). Разбирам какво значи, но ми е трудно да му дам определение. :P
Сходни: фейкня (мн. ч. фейкни). Членувани форми: фейкнята, фейкните.Фейковщина
Фейковщина (в множествено число - "фейковщини") идва от английското "фейк" ("fake"), което значи "фалшив/-а/-о/-и", "неистински/-а/-о/", "неверен/невярна/невярно/неверни" и означава нещо невярно (най-вече се употребява за фалшивите новини, които са придобили популярност като "фейк нюз"/"фейкнюз").