Стихотворението като литературно произведение си има своите достойнства. Като послание, обаче, (пък било то и лично, към себе си) ми се струва недостатъчно реалистично откъм прагматичната му страна.
Ясно е, че става за вдъхновяване ("надъхване"), за повдигане на духа, за по-оптимистично отношение към проблемите. На практика, обаче, трудно до невъзможно ще се постигнат/реализират нещата по тези начини. Ето нещо подобно, което ще сътворя в момента като илюстрация на близка по смисъл абсурдност:
Когато в безпаричие притиснат си
и нямаш вече никакви пари,
от смазващото тежко свое нямане
имане ценно ти си направи.
;)