☯☼☯ SEO and Non-SEO (Science-Education-Omnilogy) Forum ☯☼☯
Non - SEO knowledge => Other languages => Topic started by: MSL on January 22, 2012, 01:55:15 PM
-
Поговорки
Някои хора обичат поговорки. Част от хората, които обичат да четат и научават поговорки са склонни да им вярват, защото се смята, че това е мъдрост от последна инстанция. Обаче дали всяка една поговорка може да се смята за мъдра, за даваща ни достоверно знание, истина? Според мен някои поговорки са мъдри, други - отчасти, а трети - съвсем неверни и могат да ни вкарат в големи заблуди. Започвам тази рубрика с надеждата да проанализирам накратко, от позицията си на философ, колкото се може повече поговорки - български и чужди.
-
"Абе то ще се мре, ама току здраве да е."
В живата природа на Земята смъртта спохожда живата природа. Хората като част от фауната на планетата също не са изключение. Според мен поговорката "Абе то ще се мре, ама току здраве да е." е правилна. Доброто здраве е условие за изживяване на по-добър живот. По-добре живот, прекаран без болести, отколкото в болести. Това е и според мен смисълът на поговорката, че смъртта е неизбежна*, но болестите, потенциално, може да се избягват докато сме живи.
_______
*поне докато някой не открие лек за вечна младост/вечен живот
-
"Работата краси човека, а мързелът го грози."
Великолепен пример за частично вярна поговорка е "Работата краси човека, а мързелът го грози." Една от причините за нея е, че е създадена вероятно с "пропагандна" цел да се стимулират хората към работа, а също и това, че едно време не е имало толкова много професии, които са вредни за здравето (и в частност за красотата).
Ето и конкретни примери. Даден човек може със сигурност да е с по-добро тяло, ако работи като спортист (напр. гребец, плувец и много др.) отколкото някой, който просто се излежава по цял ден. Същото е и, ако човек работи някаква работа с умерено физическо натоварване като доставчик на някакви хранителни стоки, например, за разлика от същия онзи, който се излежава по цели дни. Обаче има работи/професии с голям риск за здравето, където хората може не просто да погрознеят, но дори и да се простят със здравето си (а и с живота).
Ето защо поговорката е вярна, но не за всяка работа. По-правилно би трябвало да е, ако се казва: "Някои от работите красят човека, а мързелът го грози."
-
На зла круша – зъл прът.
"На зла круша – зъл прът."
Поговорката визира отговорянето на злото/лошото със зло/лошо. Дали това е адекватен подход, както изглежда на пръв поглед? И да, и не. Зависи от конкретните ситуации. Затова тази поговорка не бива да се приема като универсално ръководство за поведение в етичен, прагматичен и юридически план.
От гледна точка на всичко това на някое лошо е по-добре да не се отговаря с лошо или да се игнорира, с оглед на избягване на нежелани последствия.
-
Времето е пари
"Времето е пари." Става дума за астрономичното време (години, месеци, дни, часове, минути, секунди,...), а не за метеорологичното време. Но дали това твърдение, че времето било пари е вярно?
Времето, на първо място, е мярка на движението. От това, само по себе си, не следва въобще, че времето е и пари. Ако някой прави пари по някакъв начин (например е чистач, предприемач, полицай, преподавател по философия, народен представител и т.н.) и поради липса на време не може да си свърши работата и, съответно, не получи пари, то фактическата липса на време, явявайки се основна причина за неполучаването на пари, прави възможна връзката време - пари. Обаче, ако някой не работи, не изкарва пари - напр. ученик/ученичка е, тогава какво общо има неговото/нейното време с парите?
Изводът е, че понякога между парите и времето има връзка, но няма еквиваленция. Т.е. понякога може да имаме време - пари (като връзка), но никога време = пари (еквиваленция; равенство).
-
Ум умува, ум царува, ум робува, ум патки пасе.
Тази поговорка я има в различни варианти. Аз я знам в този - "Ум умува, ум царува, ум робува, ум патки пасе."
Възможни са различни интерпретации на смисъла, заложен в нея и на възможните смисли, които отделно биха могли да се извлекат и/или да й се припишат. Един от вариантите би бил този:
Човекът (човешкият ум) може да се занимава с различни дейности - умуване (философия, научна дейност и пр.), царуване (управление на държава, мениджмънт и пр.), робува (бидейки роб в пряк или преносен смисъл; насила или доброволно - самозаробвайки се), патки пасе (извършване на по-нискоквалифицирани дейности).
От човешкия ум на конкретния човек (до известна степен) зависи с какво ще се занимава той в бъдеще. Всеки, потенциално, е способен както да бъде овчар така да бъде и управител на хотел; както да бъде млекар, така да бъде и полицай; както да бъде строител, така да бъде и дипломат...
-
Който се учи, той ще сполучи
Когато я чуя или прочета тази поговорка ("Който се учи, той ще сполучи.") веднага се сещам за пример от обучението ми по логика (формална логика, да уточним, защото има и диалектическа логика, която също съм изучавал в университета), е който точно тази поговорка се използваше за показване, че някои твърдения не са винаги верни, а са само частично верни - конкретно: има хора, които са учили и са сполучили, но също така има и други, които са учили, но не са сполучили. Абсолютно подкрепям това. На 100%! Напълно! Изцяло!
Преди часове стана дума, с един ученик, че единственият начин да се забогатее легално било с много учене и образование (както си мисли той), а аз му обясних, че познавам много хора, които точно, защото не са образовани нямаше с какво друго да се хванат, освен с бизнес, та си направиха магазини, заведения и пр. и сега вземат доста повече пари, отколкото много от образованите, които познавам - да речем един цял месец се занимава с изучаване на Хайдегер и взема 400 лева заплата, а друг препродава 2 трактора и взема 1200 лева. Тъкмо навреме да докаже една такава позиция идва и едно изследване БСК (Българската стопанска камара) от което излиза, че над 80% от българските работодатели са със средно или по-ниско образование (източник: http://www.segabg.com/article.php?id=599006).
Извод - който се учи може и да сполучи, но може и да не сполучи. Който не се учи - също.
Ученето/образоването/образованието/самообразованието би могло да е в полза на успеха, защото "знанието е сила", обаче може и да е пречка в случаите, когато води до по-несполучливи, недоходоносни решения.
Сполуката в случая я асоциирахме с парите, но, когато основният модел на живот по света е капиталистическият (паричният), то от парите си зависи и голяма част от сполуката.
Ако трябва да разглеждаме не-паричните варианти на сполуката, то тогава, мисля, че пак би се оказало, че поговорката "Който се учи, той ще сполучи" е само частично вярна. Независимо за каква точно сполука става дума. Какви непарични сполуки да вземем за пример? Хайде нека са красотата (привлекателността) и здравето. Ами много ясно, че някои от училите ще са красиви (привлекателни), а други няма да са. Някои от училите ще са по-здрави, а други - по-болни. Същото е и с неучилите/недоучилите.
Накрая възниква и важният въпрос: "А ученето помага ли? Релевантно ли е?" Според мен е. То може и да не е абсолютен гарант, може и да не е достатъчно условие, може и дори да не се явява необходимо условие, но оказва влияние. Ето и някои примери:
Даден предприемач закъсва за пари, но има психологически познания, с които успява да постигне ефект на убеждение у някой да му помогне със заем. ;D
Даден бедняк е много гладен, но знае къде има диви ядливи плодове, отива в гората и се нахранва, и не умира от глад.
Даден човек има проблеми със здравето и генетично е предразположен към белодробни заболявания, но научава къде има места с чист въздух, заселва се там и си спестява белодробните проблеми...
Много такива примери може да се дават, което и показва, че знанието не е излишно и може да помага.
-
Трудно се гради, лесно се руши
Поговорката "Трудно се гради, лесно се руши." е до известна степен свързана с въпроса защо злото е повече от доброто, по който вече съм писал тук:
http://www.seo-forum-seo-luntan.com/other-languages/am-a-ee-ktae/msg4411/#msg4411
А колкото до това дали сама по себе си тази поговорка е правилна - смятам, че в редица случаи, в много случаи, а вероятно и в повечето случаи, тя е (правилна). Актуален пример са наскоро случилите се земетресения по света - в Италия, България, Китай и много други места. Представете си колко време и труд се иска да си построите къща (месеци, години...), а разрушаването й може да стане, напр. от земетресение, за секунди.
Друг пример - колко време и труд се иска да се отгледат домати (месеци), а колко бързо (примерно за по-малко от минута) може да се унищожат (напр. от градушка).
Трети пример - колко време и труд се иска за написването на един пост във форум (напр. 10 минути или дори час/часове), а колко бързо и лесно може да се унищожи/изтрие (за секунда/секунди).
Интересното в случая е да се знае, обаче, че има и изключения. Например графитите (http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%82%D0%B8) - някои от тях може да се изрисуват/изпишат за по-малко от половин минута (предполагам, защото никога не съм се занимавал с това), но почистването им ще отнеме повече време и труд - http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Graffiti_removal_berlin.jpg
-
Като няма риба и ракът е риба
"Като няма риба и ракът е риба" е поговорка, която има доста дълбок резон. Тя може да бъде илюстрирана с други примери, а не с рак и риба, защото в днешно време на много места рибата не е деликатес, но раците са деликатес и предполагам, че не всеки ще я разбере. Ето и други примери:
"Като няма месо и хлябът е месо", "Като няма хубава жена и грозната е хубава"...
Сещам се за Анна Жаклар, която на младини обичала да чете книги, но нямала книги на съвременна тематика, затова, макар и да не харесвала чак толкова историческите книги, с които разполагали в тяхното семейство, тя се задоволявала с тях (историческите книги).
Преди бях формулирал един психологически закон - http://www.seo-forum-seo-luntan.com/other-languages/a-otkt-a-ee-ktae/msg8889/#msg8889
Изводът ми е, че тази поговорка е доста вярна по смисъл, само дето примерът с раците е остарял.
-
Да би мирно седяло, не би чудо видяло.
"Да би мирно седяло, не би чудо видяло." е поговорка, която може да се тълкува и обмисля в различни отношения. Ще се спра на тези, които намирам аз.
1) Случило ти се е нещо лошо, защото си предприел дадено действие. Например ходил си да се къпеш в реката, а те ухапало някакво животно там, та вече при един такъв свършен факт някой ти казва, че "Да би мирно седял, бе би чудо видял!" В такъв един, пост фактум, случай поговорката е на място и е правилна до голяма степен, защото има голяма вероятност да не ти се е случило лошото нещо, ако не си правил точно това, което вече си правил - напр. не си ходил до реката - не те е хапало животно. Разбира се може да има изключения, защото не се знае, ако пък не си предприемал това действие и си бездействал, дали е нямало пак да ти се случи нещо лошо - да речем решаваш да не ходиш до реката и си бездействаш (стоиш мирно) у вас, но пък става едно голямо земетресение и ти пада нещо на главата и пак "виждаш чудо".
2) Ако чудото се погледне в положителен смисъл на думата (напр. като Чудесата на света), тогава поговорката придобива по-друго, макар и сходно значение. Да речем отиваш пак на реката, а там минава с лодка любимата ти актриса, за теб това е "чудо" в добрия смисъл на думата и си казваш, че ако си си стоял мирно у вас нямало да видиш тази за чудо и приказ жена.
3) Връщайки се на отрицателния смисъл на "чудо" в "Да би мирно седяло, не би чудо видяло." може да се твърди, че това като съвет не е задължително-вярно, т.е. не всяко мируване задължително осугурява и безпроблемност. Напр. влизат обирджии в дома ти, ти си мируваш и те ограбват. Или пък решаваш да не си мируваш - обаждаш се на полицията и обирджиите са заловени. В този случай ще е вярно обратното - "Да би мирно седяло - БИ ЧУДО ВИДЯЛО.", т.е. добре, че си се обадил на полицията, а не си си мирувал.
Спомням си, че на лекции по диалектика (диалектическа онтология) проф. Александър Андонов показа връзката на тази поговорка с една друга - "Преклонена главичка сабя не я сече." Мисля, че е прав. И смятам, че разсъжденията (в 1-ва и 3-та точка) се отнасят с пълна сила и за тази поговорка.
-
"Преклонена главичка сабя не я сече."
Вж. по-горе анализа и обърни внимание на 1) и 3) в него.
Поговорката има и други варианти като "Преклонена глава сабя не я сече.", "Преклонената глава сабя не я сече."
-
Една лястовичка пролет не прави
Поговорката "Една лястовичка пролет не прави." (или "Една лястовица пролет не прави.") е сходна с руската поговорка "Один в поле не воин.", което значи "Един човек на (бойното) поле не е войн (войник)." Тези две поговорки са противоположни на "И сам войнът е войн."
"Една лястовичка пролет не прави." е поговорка с диалектически смисъл. Тя насочва към диалектическия закон, че количествените натрупвания водят към качествени изменения. Сега ще обясня този закон с примери:
1. Ако на един мъж му падне един косъм от косата няма да оплешивее. Ако на същия мъж му паднат два косъма - също няма да оплешивее. Но, примерно, ако му паднат 80% от космите на главата и ще стане плешив. Ето това е преход на количество в качество.
2. Ако човек е гладен и изяде една троха хляб няма да се наяде, но ако изяде един хляб - може да се засити. Също пример за преход на количество в качество.
Значи, ако приемем, че лястовичките/лястовиците са сигнал/символ за/на пролет (запролетяване), то само една от тези птички няма да е достатъчна, но, ако са много - друга работа. :)
Така че в един такъв - диалектически смисъл - поговорката "Една лястовичка пролет не прави" е правилна.
-
Не ми давай акъл, пари ми дай
"Не ми давай акъл, пари ми дай", а също "Не ми давай акъл, дай ми пари" е поговорка, която в днешно време, когато информацията/идеите ("акълът") са доста ценни и могат да донесат доста пари не е задължително вярна във всяка една ситуация. В случаи, че човек има вече "акъла" (достатъчно ценна информация, добри бизнес идеи и пр.), то тогава наистина парите ще са му по-потребни отколкото още акъл. Обаче, ако съвсем няма базата (акъла), то тогава и да има пари, то няма да може да ги инвестира правилно и отново ще остане без пари. Това, което имам предвид мога да илюстрирам с пример - да речем, че човек няма акъла и му дадат желаните пари. Той/тя може да ги изхарчи за забавления, за ядене, за пиене и накрая да си остане пак безпаричен. Обаче, ако някой му даде добър акъл (ценна информация, добра бизнес идея), тогава дори и без пари той може да успее по един или друг начин (например някой харесва идеята му и решава да му стане спонсор/спомоществувател).
-
"Интересът клати феса"
Това е една популярня поговорка (има я и в неправилния граматичен вариант "Интереса клати феса.", но трябва да е "Интересът клати феса.")
За да не се повтарям какво е фес, може да видите тук - ФЕС (http://www.seo-forum-seo-luntan.com/other-languages/e-1421/). Всъщност това няма значение - дали ще е фес, калпак, бомбе, цилиндър...все едно каква шапка. Вниманието се насочва към интереса! Поговорката показва как поведението на човек зависи от интереса му (интересите му). Дали, обаче, поведението винаги ще зависи от интереса? Дали фесът ще се клати от интереса при всяко положение, демек? Ами не. Пример: има хора, които НЕ СИ ЗНАЯТ ИНТЕРЕСА (НЕ СИ ОСЪЗНАВАТ ИНТЕРЕСА). За осъзнаването на интересите се иска развито мислене, информираност...Някой ученик предпочита само да играе и не учи. Не осъзнава, че образованието и оценките са важни за неговото бъдеще, т.е. не си знае интереса. Или пък друг отива на екскурзия в град, където има висока радиация, макар и да знае, че радиацията е вредна за здравето (но не се е информирал, че точно в онзи град има висока радиация), т.е. пак прави нещо, което не е в негов интерес (конкретно в интерес на неговото здраве и живот), защото не е информиран/не се е информирал. Извод - интересът може да е мотиватор на поведението, но само, когато е осъзнат и, когато няма по-силни мотиватори от него, и различни пречки (от субективен и обективен характер).
-
Един гроб е и за сиромаха и за болярина.
Тази поговорка (Един гроб е и за сиромаха и за болярина.) визира смъртта на хората. За всеки смъртта е неизбежна; всички ще умрем някой ден - това се казва в тази поговорка, независимо от разликите приживе (някои - сиромаси, други - боляри). Под сиромах се разбира бедния човек, а под болярин - богатият и имащ власт. Това са стари български думи, с алтайски произход. Сиромах е свързано с чувашкото çарамас "гол, съблечен" и монголското чармай ("гол"), което означава, че е сигурно прабългарска дума (http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B0%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA), а болярин идва от прабългарската титла боил (http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%BE%D1%8F%D1%80%D0%B8%D0%BD). Като си говорим за прабългарски неща, аналогично по смисъл е и познатото ни "Човек и добре да живее - умира..." (от Търновския надпис на хан Омуртаг - http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D1%8A%D1%80%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BD%D0%B0%D0%B4%D0%BF%D0%B8%D1%81_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%B0%D0%BD_%D0%9E%D0%BC%D1%83%D1%80%D1%82%D0%B0%D0%B3
"Кан ювиги Омортаг, обитавайки в стария си дом, направи преславен дом на Дунава и по средата на двата всеславни дома, като измери (разстоянието), направи на средата могила. От самата среда на могилата до стария ми дворец има 20 000 разтега и до Дунава има 20 000 разтега. Самата могила е всеславна и след като измериха земята, направих този надпис. Човек и добре да живее, умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като гледа този надпис, да си спомня за оногова, който го е направил. А името на архонта е Омортаг, кана сюбиги. Нека Бог да го удостои да проживее сто години.")
-
Ако искаш да познаеш човека, дай му власт.
"Ако искаш да познаеш човека, дай му власт." е поговорка, която е правилна. Хората без власт са ограничени и трудно можем да опознаем истинските им стремежи, цели, мотиви...Ако имат власт, то те стават по-свободни, по-способни и могат да извършват действия/дела, по които ще можем да познаем какво всъщност искат/целят и да се узнае истинското им лице, а не "маските", които са принудени да носят заради това и онова/този и онзи (човек, закон...).
Да речем някой живее в свят със сух режим (http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%85%D0%B8%D0%B1%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%8F) и проповядва да не се пие алкохол. Ако изведнъж той/тя получи власт и отмени сухия режим и започне да се налива с алкохол, ще видим, че той/тя въобще не е бил за трезвеността, а си е един алкохолик/алкохоличка.
-
"Да чакаш от умрял писмо"
Това визира невъзможността, т.е. нещо, което не е възможно, не може да стане, няма как да се получи. Така както е невъзможно да се получи от умрял човек писмо, така е невъзможно и нещо друго, според говорещия/пишещия, който използва тази поговорка. Например: "Да се надявате, че (еди какво си) е все едно да чакате от умрял писмо." Умрелите (починалите) не правят нищо, включително не пишат и писма. Да се надяваш/да чакаш да получиш писмо от умрял/починал, означава да се надяваш на/да чакаш нещо невъзможно.
-
На чужд гръб и сто тояги са малко
"На чужд гръб и сто тояги са малко" е поговорка, която иска да покаже, че чуждата болка не се усеща от теб, т.е. когато се употребява човек иска да каже нещо от рода на "като не те засяга тебе, мене - "кучетата ме яли", нали?... Толкова ти е обективността и състраданието!" Поговорката визира липсата/недостатъчността на емпатия/съчувствие.
Поговорката идва от по-стари времена, когато се е прилагало наказанието бой с тояга/пръчка. То, в някои страни по света и до сега се прилага - в Малайзия (http://en.wikipedia.org/wiki/Caning_in_Malaysia) и Сингапур (http://en.wikipedia.org/wiki/Caning_in_Singapore).
-
Поговорката "Сто баби - хилаво бебе"
Поговорката "Сто баби - хилаво бебе." я има и във варианти като "Много баби - хилаво дете.", "Много баби - хилаво бебе."...
Тя отразява виждането, че прекалено многото грижи не дават възможност на детето/на човек да се развива, да укрепва правилно, т.е. детето се изнежва, когато всичко му идва на готово и не се налага да полага собствени усилия. Това е в случая, че грижите са съгласувани, а ако има и несъгласувани от страна на много (особено на сто ;D) баби, то тогава може да стане и по-лошо, отколкото само да е "хилаво" детето. В случая приемаме, че става дума за съгласувани грижи, при които човек получава сравнително-адекватни грижи, но не може да укрепне, понеже е презадоволен и даже и да не стане хилав, то може да стане затлъстял, с наднормено тегло, слаб телесно, болнав дори... Утвърждаването на самостоятелността е нещо основно в тази поговорка, което още повече е отразено в онази за вълка, на който му бил дебел врата, защото вълкът сам си вършел работата. :)
-
Поговорката за лисицата и гроздето/ поговорката за киселото грозде
Тази поговорка я има под много варианти. Известна е като поговорката за лисицата и гроздето, "поговорката за киселото грозде" и пр. В нея, общо взето, се казва, че една лисица се мъчила да докопа чепка грозде, за да я изяде, но чепката била много високо и лисицата като видяла, че не може да се добере до гроздето се самоуспокоила с това, че "то е кисело".
Това е типичен пример за психологическа рационализация: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_%28%D0%BF%D1%81%D0%B8%D1%85%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F%29 (http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_%28%D0%BF%D1%81%D0%B8%D1%85%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F%29)
Поговорката идва от известната басня за лисицата и гроздето.
-
На всяка манджа - мерудия
Поговорката "На всяка манджа - мерудия." я има и във варианта "На всяко гърне - мерудия."
Тя се отнася за хора, които се появяват/изказват навсякъде/за всяко нещо. Предполага се, че това е неуместно, защото не всеки може да е специалист по всичко, въпреки и да има енциклопедични личности. С напредването на науката и натрупването на огромни количества знание енциклопедичните личности биха могли да обхващат все по-малко количество от общия обем на знанието (доколкото човешките възможности не са неограничени) и затова, колкото повече човек се опитва да бъде компетентен по повече въпроси, толкова по-голям е шансът той да не е прав, да сбърка, да допусне грешка. В този случай и поговорката е правилна, че на всяка манджа не може да се слага мерудия и, съответно, даден човек не може да е вещ по всичко.
-
Не всичко е пари
Това е една известна максима, която е много вярна и в пряк и в по-непряк смисъл. Не всичко е пари. Това, в най-прекия смисъл на твърдението, е самоочевидно - напр. доларите, юаните, левовете, йените и др. са пари, но повечето неща по света не са пари - напр. хората, дърветата, огледалата, компютрите, облаците и т.н.
В друг смисъл "Не всичко е пари." означава, че не всичко може да се купи с пари (напр. някои неща не се продават), не всичко може да се постигне с пари, не винаги човек предпочита пари (напр. в даден момент някой може да избере да отиде на кино и да си отдъхне, отколкото да работи някаква работа за пари), и пр.
-
Относно "Това, което не те убива, те прави по-силен."
Популярно е и сигурно сте го чували - "Това, което не те убива, те прави по-силен." (на английски е "What doesn't kill you makes you stronger."; това го отбелязвам специално за тези, които търсят това, съпроводено с "English". :))
То, обаче, не е вярно във всички случаи. В редица случаи това, което не те убива, може да те осакати, да те травмира, въобще, да те отслаби, а не да те подсили.
Същото важи и за варианта "Това, което не ни убива, ни прави по-силни."
Мисля, че за първи път тази фраза, във вариант "Това, което не ме убива, ме прави по-силен." е сътворена от Ницшеhttp://bg.wikiquote.org/wiki/%D0%A4%D1%80%D0%B8%D0%B4%D1%80%D0%B8%D1%85_%D0%9D%D0%B8%D1%86%D1%88%D0%B5.
-
Поговорката "Болестта идва на кон, а си отива пешком"
"Болестта идва на кон, а си отива пешком" е поговорка, която мисля, че научих за първи път от другарката ни(по-сетне - "госпожата") в 3-ти клас. Смисълът на тази поговорка е, че човек/животно се разболява лесно/бързо, а се излекува трудно/бавно. Не знам всички болести по света, защото не съм лекар. (Мисля, че едва ли има и лекари, които да знаят всичките съществуващи и съществували болести.) Предполагам, обаче, че за повечето от (или поне за много от) болестите това е така - идват бързо, отминават бавно. А, в днешно време, както е добре известно, не всички болести са лечими, та значи, че и някои въобще не отминават, "не си отиват". Друго изключение са болестите, които се развиват бавно.
-
Относно "Да наливаш вода в чужда воденица"
Някои хора, сигурно не знаят какво е воденица. :) Ако сте сред тях, вижте това интересно техническо съоръжение - воденицата: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 (http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0)
Както виждате, тя се задвижва с вода. Сега, навярно, е ясен смисълът на поговорката "да наливаш вода в чужда воденица" с най-различни варианти от рода на "наливам вода в чужда воденица". Това е да правиш нещо, което не е в твоя полза, а от полза на друг/други. Ето и един пример с форумите, който давах преди малко на друго място:
Пак да кажа, че откакто почнах да си пиша за себе си (в мои сайтове или в сайтове, с които партнирам по някакъв начин, най-общо казано) изкарах много пъти повече пари, отколкото по-рано, когато пишех на вятъра и само губих време, пълнейки в същото време съдържание (и докарвайки по този начин повече и повече читатели, потребители) на други хора. Не говоря точно за конкретен форум, а въобще и по принцип, това в всеобщо и всевалидно - пишеш ли НЕ за свой сайт, то наливаш вода в чужда воденица. Ето защо гледам да се ограничавам отново с писането по не-мои форуми/сайтове, с които няма никакъв вид бизнес-партньорство, защото тази дейност повече ми отнема, отколкото ми дава, като цяло!
-
Просто като гъба
Просто като гъба е израз, който не е съвсем точен, ако го погледнем от съвременна гледна точка. Гъбите не са животни, но не са и растения. Освен това гъбите не са и толкова прости. Ако се съмнявате, то ето една илюстрация: (https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/3/30/Sch%C3%A9ma_champignon.jpg)By Grzyby.png: Tomasz Świdziński, Ania Dryżałowskaderivative work: Égoïté (talk) 13:40, 23 September 2009 (UTC) - Grzyby.png, CC BY 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=8910111. Ако човек не е изучавал гъбите, то едва ли може да посочи всичките им части, без да гледа нещо подобно. :)
-
Относно "Не съм вчерашен" и вариантите му
Не съм вчерашен (не съм вчерашна, не сме вчерашни и пр.) означава, че някой/някоя/някои не са, буквално, родени вчера; в по-широк смисъл, в който се и употребява този израз - имам/имаме достатъчно опит, опитен съм/опитна съм/опитни сме; не съм глупав/не съм глупава/не сме глупави; не се лъжа/подвеждам лесно...
-
Гащи няма, гайда иска.
Гащи няма, гайда иска. Това означава, че някой, някои, някое или някои иска/искат нещо много по-скъпо, при положение, че нямат нещо по-необходимо, по-базово. Изобразява положение на грешно поставени приоритети. Съвременни примери - някой няма пари да си плати месечните сметки за ток, вода и парно, но иска да вземе заем, за да си купи последен модел мобифон. Ако някой не знае или иска да научи повече какво е "гайда" - връзка към българската Уикипедия: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B0%D0%B9%D0%B4%D0%B0 (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B0%D0%B9%D0%B4%D0%B0).
-
Относно английската "Early to bed and early to rise makes a man healthy, wealthy and wise. (http://www.seo-forum-seo-luntan.com/b26/early-to-bed-and-early-to-rise-makes-a-man-healthy-wealthy-and-wise/msg32605/#msg32605)", която може да се преведе на български като "Рано лягане и рано ставане те прави здрав, богат и умен." (и си има далечен български аналог "Рано пиле - рано пее.") мога да кажа това (което вече казах в един чат от този следобед):
Събеседник: съвсем правилно! Аз ако го знаех това когато беше времето днес нямаше да е толкова зле при мен.
Аз: Аз пък освен за healthy (и то донякъде), не виждам в съвремието връзка с кога спиш и дали си богат и мъдър.
Събеседник: ами има връзка - аз като съм чел за надбъбречните жлези - за правилния синтез на хормоните трябва да се ляга преди 22 ч (как точно организмът знае - друг въпрос).
а за вдигането - имаше един вуйчо който беше доктор и обясняваше, че не трябва да се вдига тежко защото херния... ама аз толкова акъла - откъде да знам че херния не е само като ти изпаднат червата нейде, ами това с гръбнака същата работа... ей такива неща.. то ако е обяснено подробно - ще разбере човек и ще се пази, ама като е с недомлъвки си викаш - "абе да бе, точно на мене ли това, тоя стария дъртофелник нещо така си плампа".
Аз: Казвам, че освен за здравето (донякъде) не виждам в съвремието връзка с кога човек изкарва пари (ако може) и кога се образова. Това е стара английска поговорка - по онова време не е имало 24 часови активности и връзки с останалите части на света - например не е можело някой да работи и да спечели на борсата в Азия или САЩ, та хората са го казали добре (ама за онова време). Сега звучи много смешно и някое дете наистина ще повярва, че това ще му гарантира богатство и мъдрост. А то не зависят кога лягаш и кога ставаш, а доколко четеш/учиш (може и в 4 през нощта) и доколко си способен да изкарваш пари (24 часа възможности, според бизнеса).
Ако някой не е разбрал (защото все повече хора май имат проблем с разбирането) - смятам, че е добре човек да си ляга рано и да се наспива добре (това е важно за здравето), но рано или късно ляга някой няма значение дали ще е умен (мъдър) или богат. Умността (мъдростта) и богатството вече не са в някаква зависимост от това в колко лягаш и в колко ставаш.