Това беше сериозно да се знае.Първо, както съм отбелязвал и преди в този омнилогичен форум, това е относително, защото ЗАВИСИ ЗА КОГО даден език е труден или лесен. Например за някой японец, който е учил само японски език, сръбският език може да е труден, но за тебе няма да е труден, защото голям процент от сръбските думи са еднакви или подобни на българските. Същата работа е и с китайския език - за някои, които в езика си имат много китаизми(например виетнамци, корейци и японци), китайският език няма да е толкова труден за научаване говоримо. За тези пък, които използват сходна писменост(японците) ще е лесен за научаване и писмено. Но за някой с различен език, който не е учил нито китайски, нито някой език с много китаизми(японски, корейски, виетнамски), нито дори език от сино-тибетското езиково семейство, то китайският ще му е труден или много труден, за най-труден - не мога да преценя, защото не познавам всички езици по света. Знам, че някои кавказки езици, например, са също доста трудни, а с африканските не съм добре запознат(като изключим арабския в либийския му вариант), така че не мога да кажа на 100 процента, но за трудност - мога да кажа, че ще има. Тя е не само свързана с това, че думите са различни, а и с това, че писмеността е йероглифична(трябва да се помнят хиляди йероглифи, някои от които доста сложни), както и с това, че езикът е тонален(4 тона + 1 нулев, направо го смятай като 5 тона), а и граматиката си е своеобразна.
А дали китайският е най-трудният език на света?
Нека се спра на китаизмите в българския език. Сигурно много от вас няма да се сетят за повечко китаизми или поне не веднага, ако бъдат запитани да назоват няколко. :) Аз ще напиша някои от китаизмите в съвремения български език тук:Това беше сериозно да се знае.Първо, както съм отбелязвал и преди в този омнилогичен форум, това е относително, защото ЗАВИСИ ЗА КОГО даден език е труден или лесен. Например за някой японец, който е учил само японски език, сръбският език може да е труден, но за тебе няма да е труден, защото голям процент от сръбските думи са еднакви или подобни на българските. Същата работа е и с китайския език - за някои, които в езика си имат много китаизми(например виетнамци, корейци и японци), китайският език няма да е толкова труден за научаване говоримо. За тези пък, които използват сходна писменост(японците) ще е лесен за научаване и писмено. Но за някой с различен език, който не е учил нито китайски, нито някой език с много китаизми(японски, корейски, виетнамски), нито дори език от сино-тибетското езиково семейство, то китайският ще му е труден или много труден, за най-труден - не мога да преценя, защото не познавам всички езици по света. Знам, че някои кавказки езици, например, са също доста трудни, а с африканските не съм добре запознат(като изключим арабския в либийския му вариант), така че не мога да кажа на 100 процента, но за трудност - мога да кажа, че ще има. Тя е не само свързана с това, че думите са различни, а и с това, че писмеността е йероглифична(трябва да се помнят хиляди йероглифи, някои от които доста сложни), както и с това, че езикът е тонален(4 тона + 1 нулев, направо го смятай като 5 тона), а и граматиката си е своеобразна.
А дали китайският е най-трудният език на света?
Та, накратко, за българи и много други български граждани(с турски, ромски, арменски, еврейски, татарски и пр. произход), които знаят само българския и майчиния си език, а даже и за тези, които знаят руски или някой западен език(английски, френски, немски, испански) китайският би съставлявал трудност и то немалка. Изключение биха правили само българските граждани с виетнамски произход, които знаят виетнамския на прилично ниво, както и тези с корейски и японски произход, които също си знаят корейския/японския на прилично ниво, заради китаизмите в езиците им.
Ще приведа и примери. Думата "Китай" на китайски е, приблизително, "Джун-гуо". Пише се "中国". Няма общо с българското "Китай", очевидно. Няма общо и с турското Чин(Çin), нито с татарското Кътай(Кытай)... В същото време езиците с традиционно китайско влияние имат сходни думи за назоваването на Китай: виетнамски - Trung Quốc(Чунг-куок), корейски - 중국(Чун-гук), японски - 中国(Чуу-гоку); на японски даже се и пише по същия начин както на китайски, ако забелязвате. Друг пример - думата "математика":
- китайски: 数学 - шу-сюе
- корейски: 수학 - су-хак
- японски: 数学 - суу-гаку
Мисля, че ви стана, поне малко, ясно.
Изречението "我越学中文越会说中国话。", което се чете приблизително "Уо юе сюе джунг-уън, юе хуъй шуо джун-гуо хуа" и означава "Колкото повече уча китайски език, толкова по-добре говоря китайски." Това не е кой знае каква мъдрост/сентенция, но е добра отправна точка за размисъл у всички любители и професионално-учещи китаисти, който се отчайват от своите резултати. Просто не бива да престават да учат, а след като научат нещо - да го затвърждават. Случва се на един ден да научим и 30 нови думи, но, при повечето от нас, ако не ги упражняваме или срещаме редовно по телевизия, интернет, общуване с хората, то се забравя. Други пък съвсем мързеливо спират да натрупват нови знания и се чудят защо китайският е толкова труден. Той, че не е лесен - не е, но неупоритото му учене води до липса на качествен напредък. В моя опит 3-4 човека почваха да учат китайски и след около 100 думи се отказваха. В същото време други, които почваха да го учат доста по-късно от мен, но го учеха систематично и упорито, в крайна сметка достигаха моето или много по-добро ниво от моето. Изводът е, че китайският език, както и всеки друг език, изисква упорито, системно и постоянно изучаване.Да добавя малко по темата от своя опит. Аз разбирам китайски сега малко по-добре, отколкото, когато писах първата част на въпросната тема. :) Имам, така да се каже, скромен, но забележим успех. 8) На какво се дължи той? Най-вече на това, че не се презорвам - на ден уча по малко (нямам за къде и защо да бързам, понеже). Например тези дни научих думата 抽象 (приблизително изговаряне - "чоу-сян(г)" и значение "абстрактен/-на/-но/-ни") и известната поговорка "有志者事竟成" (приблизително изговаряне "Йоу джъ-джъ шъ дзин(г)-чън(г)" и значение "Има ли воля, има и начин."; на английски: "Where there's a will, there's a way."), както и преговарях йероглифа 换 (приблизително изговаряне - "хуан"). Така го уча аз - бавно и полека. :)
申由甲
Наистина интересно се е получило изписването. Стана ми любопитно как се произнася и евентуално дали това китайско име значи нещо?
За още нещо се замислих. Примерно една страница текст на български колко би излязла като обем текст, ако се напише преведена на китайски (приблизително и да речем, че текстът не е някой специфичен). Китайският текст как ще е, дали ще е по-малко от страница или ще е повече от страница? И това ми стана любопитно. Не мога да преценя с китайското писмо как ще се случат нещата от към обем.