[MSL]

 About: "Ако искате да отгледате добри деца - харчете за тях два пъти по-малко пари и два пъти повече време."

Me: "И пак да го повторя: най-добрите деца ПРИ КАПИТАЛИЗМА (където всеки и за всичко иска ПАРИ) отглеждат тези, които: а) умеят да ги подсигурят с пари, с бизнес, а не да произведат деца, които ЦЯЛ ЖИВОТ ДА РОБУВАТ/ДА СЛУГУВАТ за едната заплатка., б) умеят да ги научат да мислят за капитала и как се произвежда капитал!... Имаш ли дете, което после цял живот ще се мъчи от сутрин до вечер за едната заплата, където ще му стига само за сметки и за водица с малко ядене и дрешка - колкото и време да си му отделил/отделила, все тази! В днешния капиталистически свят без пари човек дори не може да си плати 1 стаичка или да си плати лечение на по-сериозна болест! (Ако някой не е разбрал - да види пирамидата на Маслоу - кое е първо, второ и нагоре.) Дете (човек/личност) в днешно време без пари е НИКОЙ! Проклет да е капитализмът!!!"

[MSL]

About: "Ако искате да отгледате добри деца - харчете за тях два пъти по-малко пари и два пъти повече време."

Me: "И пак да го повторя: най-добрите деца ПРИ КАПИТАЛИЗМА (където всеки и за всичко иска ПАРИ) отглеждат тези, които: а) умеят да ги подсигурят с пари, с бизнес, а не да произведат деца, които ЦЯЛ ЖИВОТ ДА РОБУВАТ/ДА СЛУГУВАТ за едната заплатка., б) умеят да ги научат да мислят за капитала и как се произвежда капитал!... Имаш ли дете, което после цял живот ще се мъчи от сутрин до вечер за едната заплата, където ще му стига само за сметки и за водица с малко ядене и дрешка - колкото и време да си му отделил/отделила, все тази! В днешния капиталистически свят без пари човек дори не може да си плати 1 стаичка или да си плати лечение на по-сериозна болест! (Ако някой не е разбрал - да види пирамидата на Маслоу - кое е първо, второ и нагоре.) Дете (човек/личност) в днешно време без пари е НИКОЙ! Проклет да е капитализмът!!!"

Розка Асенова: Прав си, по-лесно е при потомствени капиталисти. А ние кога ли сме се учили на това?

Me: И при още една категория хора - по-простите - научават от малки децата да завъртят проста търговийка - примерно да си направят сергия, после малко ресторантче, накрая малка хранителна верига. Докато умните учат сложна материя и после даскалуват за малки учителски заплати, по-простите вече са собственици на няколко магазина, няколко ресторанта. Ей-така... Тук има жена, която не може да чете, а изкарва повече и от 2-ма учители с препродажба на хранителни стоки. Дори най-необразованите - примерно роми с 2-3 отделения се сещат да ходят по панаири и сборове да продават/препродават неща и после си строят къщи по-големи от на тези с по 2 висши. Извод: който влезне в търговия, бизнес с нещо (стоки или услуги) - напредва. Който само чака на заплата - едва ли. Гледам и чета "Записки по българските въстания" - даже там Захари обяснява добре за начален капитал, за правене на пари. Жалко, че едно време съм бил малък и не съм се усетил още тогава, когато го гледах за първи път. Израстнах сред хора, които само ми говореха за работи, а не за бизнес. А, че пари няма за начало - отделен проблем, но добре е детето от рано да знае къде е истината, а да не се предоверява много на знания, изкуства и какво ли не, защото после в живота е голям зор!...

[MSL]

 Христо Тончев: Не го четете ("Доклад на САЩ за България: Корупцията е ендемична
Доклад на САЩ за България: Корупцията е ендемична"), не го четете докато пиете любимото си сутрешно кафе!!! Аз го направих, но то някак си имаше "друг привкус". Този доклад е една не ласкава референция за страната ни: Нормативна уредба, инвестиционна среда, предсказуемост/непредсказуемост на бъдещи регулаторни механизми и т.н. Не мога да преценя дали всички оценки/констатации са коректни, но не мога да разбера какъв е приноса на средно-статистическия пенсионер или едно детенце, което се връща от математическа олимпиада (или друга такава) с медали, за това състояние в държавата. С една констатация съм съгласен - липсата на квалифицирани кадри. Хубаво, много хубаво, задължително е всеки млад човек да разбере, че предсказуеми и контролируеми професионални успехи/кариера се правят само от хора с образование/професия!!! Прехранването с амбулантна търговия или такава със съмнителна законност (по битаци и кьошета) не осигурява перспективност/сигурност/икономическа стабилност за по-дълъг период.

Me: За съжаление постоянно виждам хора, които са полунеграмотни (не знаят откъде изгрява слънцето, не знаят коя звезда е Венера, не са чували за Шопенхауер, не могат да кажат поне една държава, която  е граничила с Австро-Унгария, не знаят, че има онковируси, нямат си представа, че птиците произлизат от динозаври, не знаят за имагинерната единица...; някои дори бъркат континентите и пишат дума с 2-3 грешки!) И ТОЧНО ТЕЗИ ХОРА примерно почват с 1-2 магазина за чай, после отварят 2-3 ресторанта и се ЗАМОГВАТ. На месец изкарват пари колкото 5-10 учителя или 4-5 професора!!! Знам за разни, които с обикновена препродажба на дрехи после насъбират пари за фирми за това-онова и децата им карат скъпи коли, правят собствени фирми! В същото време свръхобразовани хора кретат на една заплатка, която им стига колкото да не останат на улицата. И това е така не само в Китай или в България - на много места по света - някой не може да си напише името, НО има милион в банката, кара скъпа кола, яде в луксозни ресторанти, пътува по света. Друг (като мен) знае даже за "онтология на злото" и за това, че пилетата преди да се изклюпят имат ръце, НО за богатите ми познания, начетеност, обща и специална култура никой не плаща, свивам се в 1 стая и отникъде не идва сериозен начален капитал поне за едно магазинче за сандвичи. Има образовани хора на високи заплати, но са изключения - истината е в търговията/бизнеса (от едно време е така - в Българските земи от търговия и занаятчийство/бизнес се е забогатявало, а не от наука и даскалуване. Къде е бил чорбаджията, а къде е бил даскалът?) Дори великият Маркс е щял да пукне от глад, ако не е бил фабрикантът Енгелс (също велик ум), че да го издържа! При капитализма - само с капитал се живее добре и човек е по-свободен;  нямащият достатъчно пари е ограничен - и в пътуване, и в покупка на жилища, и в достъп до привлекателни хора от другия пол... Това е положението като цяло. (А Джеки Чан, който доста поживя в САЩ каза, че там е страшно корумпирана държава. И не им е само това проблемът - най-малкото много се гърмят и убиват, почти военно положение; не ми изглеждат цивилизовано място.)

[MSL]

 An answer about the "Господ събрал всички овце на земята и ги разделил в 2 стада. Едното стадо той оставил в северната половина на земята, друго – в южната. За всяко стадо е избрал по един естествен враг – лъва и вълка.
Един ден събрал северното и южното стадо и им дал възможност да изберат естествения си враг.
Условието бе:
1. Ако изберат вълка, той ще е само един и има право да убива и хапе, когато и както си поиска.
2. Ако изберат лъва, те ще са два. Също имат право да убиват и хранят както си поискат, но нямат право едновременно да са сред овцете, а само един от тях. Другият остава при Господ и не се храни, а овцете имат право винаги да ги разменят, когато си пожелаят.
Южното стадо реагира по-бързо и избира вълка. Решават, че вълкът е по-дребен и по-малко агресивен. Най-важното е, че е само един и все ще се разберат с него след като се опознаят. Северното стадо, от друга страна, избраха лъвовете, защото имат право да ги разменят по всяко време и прецениха, че това е може би по-правилният избор.
Вълкът, след като е пуснат при южното стадо, започва да напада овцете. Поради своя размер, една овца му стига за няколко дни и на тези овце им се налага да бягат и живеят в страх веднъж на няколко дни.
Господ пуска единия лъв при северното стадо и той също започва да напада овцете. Той е много по-агресивен, много по-голям и много по-гладен. Изяжда по една овца на ден, а всички останали трябва всеки ден да се крият и пазят. Минават няколко седмици и овцете решават да го разменят с другия лъв с надеждата, че той е по-малко свиреп. Пристига вторият лъв и той изяжда по 2 овце на ден, защото е още по-едър. Няколко бързи размени и след известно време овцете в това стадо започва да намалява с много високо темпо. Те отиват при Господ и го молят да изберат опцията с вълка, както е при южното стадо. Господ им казва, че естественият враг, веднъж посочен, никога не може да се промени. Овцете си тръгват разочаровани.
Северното стадо непрестанно разменят двата лъва, но те все се държат еднакво агресивни и безмилостни. С течение на времето, по-възрастните и мъдрите овце в стадото решават да задържат единия лъв при тях максимално дълго, колкото и да е агресивен. Целта е другият лъв да гладува максимално дълго.
Минава моментът, когато обикновено двата лъва се разменят и гладуващият лъв се учудва защо няма размяна. Гладувайки през това време, малко по малко започва да осъзнава една реалност: колкото и да е силен и свиреп, дори да може едновременно да се изправи срещу 1000 овце, в този конкретен случай неговата съдба е в ръцете на това стадо овце. Те могат по всяко време да го оставят при Господ да умре от глад.
Минава известно време и точно преди да умре от глад, овцете го разменят. След преживяното той започва да се държи по-мило и учтиво с овцете. Храни се само с умрели или болни овце. Малко преди другият лъв да умре от глад, овцете пак правят размяна. Вторият лъв през това време гладува достатъчно, за да осъзнае същата реалност: че неговата съдба е в ръцете на овцете. Когато пристига при тях, също се държи вече различно и също се храни само с умрели и болни овце.
След промяната на тяхното отношение, при една от размените, младите овце предлагат да не се разменя вече и да си останат само с единия лъв. По-възрастните веднага възразиха и казват, че ако останат само с единия лъв, той ще разбере, че е незаменим. След като го разбере, за много кратко време ще си възвърне стария нрав и навици. Останалите овце ги послушаха и действайки по този начин, успяха да заживеят в спокойствие и мир.
От друга страна, ситуацията при южното стадо е коренно различно. Вълкът, знаейки че няма конкурент, си прави каквото си иска. Всеки ден напада десетки овце и ги оставя да умрат в мъки. Храни се само със сърцата на малки овце и не дава на никого да се оплаква. Ако някой посмее да издаде звук, той веднага го убива. В този момент тези овце осъзнават грешката си и разбират силата в това да имаш избор."

Me: А най-добре е, когато има САМОуправление и не се налага да се прави избор между вълк и лъв; трън и глог; Сцила и Харибда (https://bg.wikipedia.org/wiki/Между_Сцила_и_Харибда). Само когато овцете се самоосъзнаят като подтисната класа и изритат лъвове, вълци, богове и прочие паразит, тогава може да има напредък и прогрес. Иначе - пътят е ясен: все повече власт и пари във все по-малко хора - богатите все по-богати, бедните - все по-бедни!

[MSL]

 An answer of the "Мария работи във фирмата от самото й създаване. От първия ден до днес тя винаги е била съвестна и лоялна. Често пристига първа в офиса и си тръгва последна. В настоящата си позиция като офис-асистент вече работи от 6 години и нито веднъж не е била повишавана или натоварена с по-отговорни задачи, въпреки че е един от служителите, които са създали фирмата заедно с изпълнителния директор.
Днес тя събра смелост и с риск от уволнение, поиска среща с изпълнителния директор, за да разбере каква е причината вече 6 години тя да не получи повишение. От друга страна, Виктория, която е във фирмата само от две години, от офис-асистент стана вече началник на ПР отдела на фирмата и е един от най-доверените хора на изпълнителния директор.
Мария влиза в стаята на изпълнителния директор и казва учтиво:
- Г-н Директор, аз винаги съм била сериозна към работата си. Въпреки че работното време започва от 9:00, аз в 8:00 най-късно съм вече в офиса. Много често работя до вечерта, когато всички други са си тръгнали, а през почивните дни много често ми се налага и да довършвам задачите си вкъщи. Бихте ли ми обяснили причините, поради които нито веднъж не съм била повишавана досега.
Директорът се усмихва и казва:
- В момента съм малко зает, Мария. Искам да те помоля да свършиш нещо, след което ще поговорим по твоя въпрос. Следващата седмица ще идват нашите партньори от Франция, би ли се заела със случая да разбереш кога ще пристигнат?
- Да, разбира се. – отговаря ентусиазирано Мария и излиза от стаята. Бързайки да свърши поставената задача, 5 минути по-късно се връща. Директорът я пита какво е научила и тя отговаря:
- Делегацията пристига в другия четвъртък.
- Колко души ще идват? – попита шефът й.
- Не знам. – отговаря Мария, чудейки се за какво й е пък тази информация. А и директорът я помолил да разбере само кога ще пристигнат, не е споменавал да проверява друго.
- Какво ще е времето тук? Според теб можем ли да им покажем нещо интересно през свободното им време? – пита я отново директорът.
- Не съм ги питала. – казва Мария, учудвайки се той защо разпитва за толкова допълнителна информация при положение, че й е казал да провери само за пристигането им.
- А колко време ще стоят тук и кой е ръководител на делегацията? – пита съвсем спокойно директорът, без да помества поглед от новия каталог на фирмата, за чиято делегация разпитва.
- И това съм забравила да питам. Не мислех, че има значение. – отговаря Мария, започвайки да се притеснява от развитието на разговора и съмнявайки се дали шефът й просто заяжда с нея.
- Добре. Седни за малко. – казва директорът и моли асистента си да доведе Виктория. След като влиза в кабинета, той я моли да свърши същата задача, казвайки й да провери кога пристигат гостите от Франция.
25 минути по-късно Виктория се връща и казва:
- Разговарях с един много учтив господин, казва се Майк. Той сподели, че партньорите ни пристигат другата седмица, в четвъртък. Делегацията се състои от 7 души, трима мъже и четири жени. Ръководител на групата е заместник-изпълнителния директор, който е и директор на отдел Международни проекти. Той е мъж на около 50-годишна възраст. Всички останали са старши експерти в следните отдели: двама от международния отдел, двама от човешки ресурси, един от ПР отдела и един от финансовия отдел.
Престоят им тук е пет дни. Проверих полетите им (прекачват се през Франкфурт) и пристигат тук в 20:25 на трети терминал и си тръгват в понеделник в 17:30. Разгледах хотелите, които са подходящи за тях, единият е Хилтън, който е близо до летището, а другият е Хаят. Аз лично предлагам Хаят, защото е в центъра и ще могат да се разхождат вечер в градската градинка, музеите и театъра. Тъй като трима от гостите са корейци, в този хотел има много хубав азиатски ресторант, докато в Хилтън няма. Погледнах също и прогнозата за времето за съответните дни. До събота го дават да вали, затова предлагам до тогава да се опитаме да свършим работата, а през останалото време да ги заведем да видят някои туристически атракции в околността.
Бяха ни поканили от френското посолство на лятно парти в неделя вечер и запазих още 7 места за нашите гости – сигурна съм, че ще им е и приятно, и полезно. Поръчах в стаите на хотела да сложат по два чадъра за всеки случай, ако решат да излязат без да ни притесняват. Говорих с шофьора ни, който ще ги взима от летището. Той има готовност по всяко време да бъде на тяхно разположение – в случай, че имат нужда от транспорт. Той също ще ги закара на тръгване от тук.
Директорът кимва на Виктория и тя излиза от стаята. В този момент той се обръща към към Мария и казва:
- А сега да поговорим по твоя въпрос.
- Не, няма нужда вече, разбрах къде е проблемът. – отговаря Мария."

Me: "Изключително ЧАСТЕН случай. Сменил съм много началници през живота си (във вестници, телевизия, ресторант, туристическа фирма, училища). ПОВЯРВАЙТЕ МИ - много от началниците биха те уволнили, АКО си позволиш да си вреш носа и да искаш допълнителна информация! Този в случая е уважавал самоинициативността, но не всеки ще погледне така на нещата! При друг началник изпълнителната жена, която следва ТОЧНО-И-НЕОТКЛОННО инструкциите ще е по-повишена от тази, която самоинициативно прави неща БЕЗ да са й наредени. Много зависи от типа на началника - въпросът е психологически и културологичен."

[MSL]

An answer of the "Мария работи във фирмата от самото й създаване. От първия ден до днес тя винаги е била съвестна и лоялна. Често пристига първа в офиса и си тръгва последна. В настоящата си позиция като офис-асистент вече работи от 6 години и нито веднъж не е била повишавана или натоварена с по-отговорни задачи, въпреки че е един от служителите, които са създали фирмата заедно с изпълнителния директор.
Днес тя събра смелост и с риск от уволнение, поиска среща с изпълнителния директор, за да разбере каква е причината вече 6 години тя да не получи повишение. От друга страна, Виктория, която е във фирмата само от две години, от офис-асистент стана вече началник на ПР отдела на фирмата и е един от най-доверените хора на изпълнителния директор.
Мария влиза в стаята на изпълнителния директор и казва учтиво:
- Г-н Директор, аз винаги съм била сериозна към работата си. Въпреки че работното време започва от 9:00, аз в 8:00 най-късно съм вече в офиса. Много често работя до вечерта, когато всички други са си тръгнали, а през почивните дни много често ми се налага и да довършвам задачите си вкъщи. Бихте ли ми обяснили причините, поради които нито веднъж не съм била повишавана досега.
Директорът се усмихва и казва:
- В момента съм малко зает, Мария. Искам да те помоля да свършиш нещо, след което ще поговорим по твоя въпрос. Следващата седмица ще идват нашите партньори от Франция, би ли се заела със случая да разбереш кога ще пристигнат?
- Да, разбира се. – отговаря ентусиазирано Мария и излиза от стаята. Бързайки да свърши поставената задача, 5 минути по-късно се връща. Директорът я пита какво е научила и тя отговаря:
- Делегацията пристига в другия четвъртък.
- Колко души ще идват? – попита шефът й.
- Не знам. – отговаря Мария, чудейки се за какво й е пък тази информация. А и директорът я помолил да разбере само кога ще пристигнат, не е споменавал да проверява друго.
- Какво ще е времето тук? Според теб можем ли да им покажем нещо интересно през свободното им време? – пита я отново директорът.
- Не съм ги питала. – казва Мария, учудвайки се той защо разпитва за толкова допълнителна информация при положение, че й е казал да провери само за пристигането им.
- А колко време ще стоят тук и кой е ръководител на делегацията? – пита съвсем спокойно директорът, без да помества поглед от новия каталог на фирмата, за чиято делегация разпитва.
- И това съм забравила да питам. Не мислех, че има значение. – отговаря Мария, започвайки да се притеснява от развитието на разговора и съмнявайки се дали шефът й просто заяжда с нея.
- Добре. Седни за малко. – казва директорът и моли асистента си да доведе Виктория. След като влиза в кабинета, той я моли да свърши същата задача, казвайки й да провери кога пристигат гостите от Франция.
25 минути по-късно Виктория се връща и казва:
- Разговарях с един много учтив господин, казва се Майк. Той сподели, че партньорите ни пристигат другата седмица, в четвъртък. Делегацията се състои от 7 души, трима мъже и четири жени. Ръководител на групата е заместник-изпълнителния директор, който е и директор на отдел Международни проекти. Той е мъж на около 50-годишна възраст. Всички останали са старши експерти в следните отдели: двама от международния отдел, двама от човешки ресурси, един от ПР отдела и един от финансовия отдел.
Престоят им тук е пет дни. Проверих полетите им (прекачват се през Франкфурт) и пристигат тук в 20:25 на трети терминал и си тръгват в понеделник в 17:30. Разгледах хотелите, които са подходящи за тях, единият е Хилтън, който е близо до летището, а другият е Хаят. Аз лично предлагам Хаят, защото е в центъра и ще могат да се разхождат вечер в градската градинка, музеите и театъра. Тъй като трима от гостите са корейци, в този хотел има много хубав азиатски ресторант, докато в Хилтън няма. Погледнах също и прогнозата за времето за съответните дни. До събота го дават да вали, затова предлагам до тогава да се опитаме да свършим работата, а през останалото време да ги заведем да видят някои туристически атракции в околността.
Бяха ни поканили от френското посолство на лятно парти в неделя вечер и запазих още 7 места за нашите гости – сигурна съм, че ще им е и приятно, и полезно. Поръчах в стаите на хотела да сложат по два чадъра за всеки случай, ако решат да излязат без да ни притесняват. Говорих с шофьора ни, който ще ги взима от летището. Той има готовност по всяко време да бъде на тяхно разположение – в случай, че имат нужда от транспорт. Той също ще ги закара на тръгване от тук.
Директорът кимва на Виктория и тя излиза от стаята. В този момент той се обръща към към Мария и казва:
- А сега да поговорим по твоя въпрос.
- Не, няма нужда вече, разбрах къде е проблемът. – отговаря Мария."

Me: "Изключително ЧАСТЕН случай. Сменил съм много началници през живота си (във вестници, телевизия, ресторант, туристическа фирма, училища). ПОВЯРВАЙТЕ МИ - много от началниците биха те уволнили, АКО си позволиш да си вреш носа и да искаш допълнителна информация! Този в случая е уважавал самоинициативността, но не всеки ще погледне така на нещата! При друг началник изпълнителната жена, която следва ТОЧНО-И-НЕОТКЛОННО инструкциите ще е по-повишена от тази, която самоинициативно прави неща БЕЗ да са й наредени. Много зависи от типа на началника - въпросът е психологически и културологичен."

+

Kamen Ivanov: "Така е - какво (не) трябва да прави служителя, какво се изисква и какво не се изисква, и какво е недопустимо трябва да е записано акуратно в длъжностната характеристика на служителя и той да е запознат още преди да подпише договора. Иначе става така че на началниците няма угодия, а човек рискува да си повреди здравето и да се стресира за тоя дето духа.

А пък има и един такъв тип началници, които сами не знаят точно какво искат, ама го искат със сигурност! И разчитат да намерят този идеален служител който не просто ще е самоинициативен, но ще отгатне какво иска началникът, ще го дефинира и преизпълни. Този тип началници е добре да идат на психиатър, или да потърсят служители с паранормални способности или направо да си наемат гадател."

[MSL]

Цън Цон: Geser Kurultaev Не знам в какви фирми си работил ама поне при нас, ако някой прави само това, което му е казано - директно изхвърча  Също, разбира се, да не се бърка там, където не му е работа. Майсторлъкът е способността да се разпознае едно нещо към коя група спада и смелостта да се действа.

Me: Цън Цон, не разбрах за кои казваш, но ако е така - не е никак добре за клетия работник - нали трябва да прави точно това - което му се казва (да си знае задълженията). Защо ще изхвърчи, ако прави това, което му влиза в длъжностната характеристика?! И как да е сигурен/сигурна, че ако прояви самоиницитивност няма пак да изхвърчи, при положение, че може да сбърка с нещо?... Лоша работа, значи. Ето затова мразя капитализма и искам сам да съм си началник, а не да изхвърча, защото просто съм правил само това, което ми се казва. (Досега бях попадал само на едни такива сбъркани хора - "Аз ти казах да направиш това, АМА ТИ НЕ МОЖА ЛИ ДА СЕ ДОСЕТИШ, ЧЕ трябва да направиш и много други неща?" - например казва ти да почистиш пода, ама защо не си се досетил и да измиеш чиниите и да оправиш леглата, и въобще да се САМОнатовариш с каквото се "досетиш", за да може те да приберат повече принадена стойност, а ти да останеш на същите пари, но с повече изразходен труд.) Тежко на такива работници с такива началници! Добре, че аз в Китай попадам на по-свестни и разбрани началници (в повечето случаи)!

[MSL]

Цън Цон Не съм много съгласен Човек, ако не иска да се самонатоварва, няма смисъл и собствен бизнес да прави, защото товага самонатоварването ще е 100 пъти повече.

А и не казвам, че е лошо да прави това, което му е по длъжностна характеристика - лошо е да прави само това, което му е по длъжностна характеристика. Винаги ще се намери някой, който ще се труди повече и когато дойде време за повишение, получава по-трудилият се - това е нормално. А ако някой иска да си кара на самотек - никой не го спира. Аз просто не обичам такива хора и не искам такива хора около мен поне. Аз ако трябва да почистя пода, ще избърша и масите, ще измия чашите, ще полея и цветята, за теб не знам

+

А и да знаеш, че един собственик на фирма по принцип е на 4-то място по йерархията, когато идва време да разпределя приходите. 1-ви са държавата, после банките, после служителите и ако нещо остава - евентуално е за него Не мисли, че служителите са робите - 99% от случаите собствениците са робите в една фирма.

Костадин Емилия Серафимови: Г-н Цън Цон, Вие оглавявате идеалната фирма. Не е за вярване, че в България ще се намери втора такава.

Kamen Ivanov: Понеже темата е актуална, още малко мисли по нея

Ако работниците трябва да се 'сещат' за работните си задължения, то в един момент каква е ползата от шефа? - само да ходи нагоре-надолу да приказва и да разпределя парите? В краткосрочен план, и за много малка организация този подход може и да работи, докато на работника съвсем не му писне и изчезне яко дим при първа възможност. Освен това, в днешния технологичен век, в ерата на фирмените обучения, и все по-тесните специализации, характеристиката на почти всяка длъжност е лесно да се формализира и необходимостта работникът да се сеща за задълженията си говори за посредствена организация на работния процес.

И още: днес предизвикателството е повече за предприятията и не толкова за служителите: един прецизен в работата си служител в повечето случаи има достатъчно голям избор от работодатели и винаги може да си намери по-добра оферта, да не говорим за крайности като "ама това ти трябваше да се сетиш че ти влиза в работата и трябваше да го свършиш". Днес очакваме работодателят да е образован, да има ценз, ерудиция, да предоставя добра работна среда с ясно формулирани задължения на всяка от страните, да си разбира от работата, да обучава, да обсъжда подробностите, да е внимателен, а вече и парите са спомагателен, а не основен фактор който може да задържи един служител. Започне ли се със селските номера - до време е, и то кратко. А има и още едно разпространено схващане че 'важен бил крайният резултат'. И затова днес все още виждаме пазара наводнен с некачествени стоки и услуги в лъскави опаковки, колкото да се продадат добре - да има резултат за шефа (краткосрочен).

Цън Цон: Kamen Ivanov, Да приемем, че има два вида фирми - големи предприятия, където работят предимно роботи и не се иска повече от по-голямата част от служителите и малки и средни предприятия, където един върши работа като за 5-ма. Всеки си избира къде повече му допада. Няма смисъл да сравняваме ябълки с портокали. Но никой не може да ме убеди, че полагането на повече усилия е минус. В един момент като дойде време за съкращения - все си мисля, че най-посредствените си отиват първи, видял съм го стотици пъти.

Kamen Ivanov: Цън Цон, Ако човек прави собствен бизнес дали ще се самонатовари зависи от естеството на бизнеса и уменията на човека да си планира нещата. В голяма част от случаите ще се самонатовари 100 пъти повече, но в много от случаите просто ще си разпредели времето и средствата правилно. Дори когато се самонатовари ще има увереността че прави правилното нещо срещу съответното заплащане защото сам си е шеф и знае че няма как да бъде уволнен или наказан за това което (не) прави. Освен това трябва да се прави разлика между конкретно свършена работа и откровено сервилничене на шефа. И тук не коментираме некадърни служители - ясно е, че неорганизиран човек нито ще може да прави собствен бизнес добре, нито да е добър като нает работник. Говорехме дали наетият работник трябва да прави само нещата които му влизат в длъжностната характеристика - ами да, трябва! Защото нещата в длъжностната характеристика са краен брой, а списъкът на неизброените може да е безкраен и работникът може никога да не намери правата си. Освен това, за всяка допълнителна работа следва да се договори допълнително заплащане - днес никой на никого не работи безплатно. Като свърши работното време забравя за проблемите в офиса, вдига си шапката и се прибира. И точно когато има длъжностни характеристики и има ясни критерии кой какво трябва да върши няма как да се говори за "по-трудил се". Иначе става нерегламентирана конкуренция, което е много демотивиращо.

+

 Цън Цон, Споделям мнението ти за малките и големите фирми - точно затова ако отново работя в малка фирма ще е само тази която сам съм организирал. Това дето един върши работата на петима е най-лошото за служител.

 Me:  Цън Цон, привет отново! Ами, самонатоварването за себе си не е като самонатоварването за експлоататора (началникът, който взема добавената стойност за себе си) - едно е аз да се самонатоваря и да взема 100 пари за себе си, а друго е за шефа и тези 100 пари да ги вземе той. В единия случай аз съм "+ труд + 100 пари", а в другия "+ труд - 100 пари". Психологически е стимулиращо да работиш повече с идеята да е за тебе, а не за този, който хем те командва, хем ти взема част от труда за себе си (а дали ще те повиши или не си остава един голям хикс, т. е. несигурно). В случая Мария за усърдието си, претоварването си в извънработно време, верността си към компанията и честността си е получила нищо стимулиращо, а другата - заради самоинициативността й, получила доста. Не е честно! И ТОВА Е ПРИЧИНА ДНЕС много шефове да се оплакват, че ЛИПСВА РАБОТНА РЪКА. Защото Мария може да си вземе шапката и да отиде при шеф, който ще я повиши само за това, че е била: незакъсняваща за работа, коректна, изпълнителна, честна. Това е въпрос на ЧОВЕШКО ОТНОШЕНИЕ КЪМ РАБОТНИКА и въпрос на разбиране на ЧОВЕШКАТА ПСИХОЛОГИЯ - че всеки ще изчезне при по-добрия шеф, ако ти не го стимулираш (освен, ако не си монополист, но монополистите, засега, слава богу, са все още малко и обикновените хора имаме повече избор, когато някой шеф не ни дава заслуженото). --- Конкретно - ние сме възпитани в комунистически дух: следваме повелите на Партията, на дружинната ръководителка, на отрядния председател: Като ни кажат "Само пода", ние си знаем "Само пода", защото всяка самоинициативност НЕсъгласувана с шефа води да РИСК. И ако някой ми плаща малко, аз ще бърша само пода, а ако ми плаща много, тогава вече може да го ПОПИТАМ ПЪРВО дали е съгласен, защото много началници просто ще се ядосат, че пипаш там, където не ти е работата. Съветвам и останалите да се съобразяват с това, поне с оглед на трудовата психология - защото всеки шеф е просто ОТДЕЛЕН индивид със собствени: идеали, ориентация, ценности. Ето, ти казваш, че обичаш самоинициативните, които на своя глава действат, но други не обичат "всеки войник да си имам мнение, защото тогава армията загива". /Голям дебат се получи, ама лошо няма - темата е приятна. Ще пиша, когато мога./

+

Цън Цон, не е точно робство, а "наемен труд". Да, в началните етапи работодателят (експлоататорът на наемен труд) може да е на минус. По-натам обаче, при фиксирани работни заплати, лъвският пай остава за него, а не за работниците. Защото те просто не са с дялово участие. Едно е всички приходи да се делят поравно, а друго е отношението работодател-работник. Например един ресторант изкарва 100 000 и 50 000 отиват за данъци, наем, реклама. Останалите 50 000 дали ще се поделят поравно между собственик, готвач, сервитьорка и касиерка? Едва ли... Нали виждаме какво става - големите фирми може да си купуват други фирми, дялове, какво ли не, а служителите получават заплатки и се радват дори на някакво малко повишенийце от 20 лева, с което нищо не могат да направят. Капиталистическата система е ясна от векове - работникът няма възможностите на работодателя си по принцип, защото работникът взема например 5% от приходите, а работодателят му прибира поне 30%. Това са азбучни истини, едва ли някой ще ги оспорва, ама нали си приказваме сега приятелски - лаф да става.

+

Цън Цон, полагането на повече усилия е "нож с две остриета" - много зависи от психологическия-и-културен профил на шефа. Един шеф ще го оцени, друг - ще го приеме като прекалена самоувереност и "скършване на хатъра", а трети просто ще го подмине без внимание. Това, че Мария даже е работила вкъщи и не си е доспивала, за мен, ако бях шеф, щеше да е достатъчно основание да я повиша. Все пак с години е била вярна, самоотдадена и си е гледала ТОЧНО работата, била е балансирана и си е знаела границите. Но, ето, за други се оказва, че Мария не заслужава! Извод: много зависи от КОНКРЕТНИЯ шеф и най-добре човек да търси капитал и сам да си е шеф, а не да зависи от прищявките (от случайността) на някой друг. И да, това е вярно - най-посредствените си отиват като има съкращения, но ДЕФИНИЦИЯТА (определението) кой е посредствен и кой не е пак зависи от шефа. За мен Мария е по-добрият работник отколкото новачката, която си позволява самоинициативи БЕЗ ДА МЕ Е ПИТАЛА. Както казваше един познат: "Работникът ми носи сандвич без да съм му казвал! Хубаво, ама ти първо си свърши работата пряката бе, после се подмазвай със сандвичи!"... Това е, всеки шеф е индивидуален и е риск човек да е много самоинициативен, защото колкото повече самоинициативност, толкова повече риск от грешки. А за съкращенията - така стана, че скоро няма да има кой да съкращават, защото хорат бягат при по-добрите: свят широк, работа/шефове много. Затова добрият шеф си кътка и се грижи за работника. Ама всеки си знае. Дано някой ден и ние се оттървем от мизерията и да станем работодатели/шефове/експлоататори... та да видим как са нещата от първа ръка. Лек ден и успехи!

Костадин Емилия Серафимови: Kamen Ivanov "Днес очакваме работодателят да е образован, да има ценз, ерудиция, да предоставя добра работна среда с ясно формулирани задължения на всяка от страните, да си разбира от работата, да обучава, да обсъжда подробностите, да е внимателен, а вече и парите са спомагателен, а не основен фактор който може да задържи един служител."!!! Ето, това е истината! Но как у нас да е така, като работодателите са просто едни назначени по шуробаджанашка линия чорбаджии? Сигурно има и изключения, колкото да се потвърди това правило.

Цън Цон: Geser Kurultaev, Човек, имам чувството, че говорим на различни езици

1. Ако проявяваш инициативност и не се оцени, много ясно, че повече няма да го правиш. Но в никакъв случай идеята не е да спреш да го правиш, а да намериш правилния човек, към когото да го правиш. Добрият шеф ислужител се срещат, не се намират.

2. Трябва да се спре гледането в паницата на другия и да се смята колко взима той, защото това е едно от най-големите недостатъци в България. Чистачката гледа готвача, готвачът - сервитьора, сервитьорът гледа управителя, управителят гледа собственика... Толкова ли е трудно да се приеме, че всеки взима каквото взима поради някаква причина, независимо каква е тя. И да си съгласен и да не си - такъв е животът. Ако на някого не му харесва, да почне свой бизнес, за да види, че като служител и като шеф, вижда едно и също нещо по тотални различен начин.

3. А когато дойде времето ти да си шеф, ще ги говорим пак дали ще предпочетеш Мария или Виктория. За историята, която написах, не гледаш голямата картинка - ти си се съсредоточил в това, че Мария идва навреме на работа и работи от вкъщи, значи е добър служител, но не се питаш добре ли върши работа и изобщо върши ли някаква работа. Защото и аз мога да работя по 20 часа на ден, но накрая нищо да не свърша. Не обръщаш внимание и на факта, че за едно посещение на делегация не може да накара шефа си да е спокоен, че може да разчита на нея, защото това е целта - един да знае до колко може да разчита на другия.

Понеже си фен на Китай - Джан Ма казва, че едно от универсалните критерии, по които мери дали един служител е добър или не, е в това дали му спестява нерви. В историята по-горе Мария не спестява нерви и не решава проблеми, това го прави втората. Извинявай, аз ако трябва да казвам 1 по 1 на един служител какво да прави - ми то по-добре аз сам да си го направя, за какво ми е той. Добрият служител трябва съветва шефа си какво да прави, а не обратното.

А ако един служител не може да разбере какво иска шефът му, трябва да поработи върху коефициента си на емоционалност. Ако не му харесва съм съгласен, но да не може да разбере - това е проблем на служителя, не на шефа му.

Kamen Ivanov: Цън Цон,

1. "гледането в паницата на другия" изобщо не е само българска болест, а и не е болест изобщо.
Нормално е в дадена организация, за труд в сходно количество и качество да се получава сходно възнаграждение.
В една организация колкото и да се крие информацията за възнагражденията почти винаги
изтича информация и става ясно кой колко взима и срещу какъв труд - и когато
разликите са фрапиращи мотивацията за работа умира от раз.

2. При наемане на работници обикновено има входен тест/интервю, за да се преценят уменията
на работника и квалификацията му. Работодателят щом веднъж е наел Мария, и я е държал толкова време на работа, това потвърждава че тя има нужната квалификация за конкретната длъжност и най-вече се потвърждава, че полза от работата на Мария има.
След като работодателят е забелязал проблем с това как тя си върши работата е трябвало да го изясни веднага с нея, а не да я държи в неведение, с пасивно отношение и да се възползва от труда й. Дотук всичките грешки са на работодателя, а не на бедното момиче.

3. По въпроса с нервите: ама за какви нерви говорим?
На работното място за нерви изобщо дума не може да става - нормално е когато се върши някаква работа
да възникват свързани с това проблеми, и на тях трябва да се реагира спокойно и професионално.
Ако има работници или шефове нерваци - много лошо!

И разбира се, да не черним само конкретния шеф - Мария също има грешка, и това е нейното прекомерно търпение.
Трябвало е да постави въпроса със заплатата най-много след няколко месеца след постъпването си. За съжаление това е често срещана грешка поради наивност - и този проблем се лекува с много горчив опит.

Kamen Ivanov: Костадин Емилия Серафимови, Времето на тези полека-лека отминава.

Цън Цон: Kamen Ivanov И с теб почнахме да говорим на разлини езици   

Цън Цон Ами ние просто си говорим, лаф да става. А и покрай лафа тук-там се промъкне и нещо полезно

Костадин Емилия Серафимови: Kamen Ivanov Никога няма да отмине.Шуробаджанащината, връзкарството и партизанщината са здраво вкоренени в нашите географски ширини, а и не само.

Me: Костадин Емилия Серафимови, съгласен съм с вас. Това дори е познато и като "непотизъм" и има своите корени в биологичната същност на човека. Разбира се на места като Сингапур е овладяно повече, отколкото на други места. Другият проблем е необразоваността на много от началниците/собствениците - виждал съм хора, които ръководят успешни бизнеси (например има си верига от магазинчета и ресторантчета), но тези хора не знаят елементарни неща като къде е Исландия, какво е "молекула" или кой е Джън Хъ (респ. Колумб), каква е разликата между либерализъм и социализъм, какво е "емпатия"... Към това като (ако) прибавиш и нечовешко отношение към работника (напр. обектно, а не субектно отношение - да го третираш като обект, а не като човек с неговите нужди, очаквания, разбирания), тогава вече нещата са лоши, НО нали са си богати и докато има много свободна работна ръка или роботи, то ще може да продължи бизнесът им. Та, който си има пари - все ще се оправи, а за пролетария (нямащия нищо) и работника (зависещ от заплатите си) - оправията е трудна до невъзможна.

Me: Цън Цон, нормално е - един от големите западно-европейски философи на 20-ти век бе казал, че най-трудното нещо за човеците е разбирането. Много рядко има истинско взаиморазбиране и съгласие. Не очаквам и ние да имаме такова - най-малкото сме от различни класи - аз съм един обикновен наемен и самонает работник, а ти си собственик - всеки гледа нещата от своя класов ъгъл; другото е КОНКРЕТНИЯ ОПИТ - ти си попадал на повече ситуации, където се цени самоинициативата, а аз на такива, където се санкционира самоинициативата - например "Решил си да дадеш бонбони на децата?! Ами някои от тях, ако имат диабет?! НЕ РЕШАВАЙ САМ НЕЩАТА, СЛЕДВАЙ САМО НАРЕЖДАНИЯТА!" (Имам поне десетки такива примери и затова най-добродушно съветвам хората да внимават със самоинициативите, защото има 3 варианта: а) да се харесат, б) да не се вземат под внимание, в) да НЕ се харесат.) Просто нещата трябва да се гледат цялостно и да се преминава от "видимост" (явление) към "същност", а същността бива "същност от 1-ви порядък", "същност от 2-ри порядък" и пр. Лесно е да се каже, че например "Който се учи, той ще сполучи.", но при един по-внимателен поглед, както ни е учил Мерджанов по логика, това се оказва НЕзадължително вярно - просто има УЧИЛИ, НО НЕСПОЛУЧИЛИ. Затова и не трябва на такива притчи еднозначно да им се слага "медал" като "Абсолютно вярно!", защото не всеки шеф е като шефа на Мария и при друг шеф тя можеше да е повишената, а не онази, която дори може да се приеме за натегачка (от шефа и колектива) и/или да бъде дисциплинарно уволнена за неспазване на процедури, нареждания и т. н. Конкретно сега: 1) М-да. Бива, но в рамките на нормалното (да не се претоварваш и да увредиш здравето си за хатъра на работодателя, защото само 1 живот живеем + да се пита този началник с какво око гледа на самоинициативностите, за да не стане някой фал.), 2) Паницата на другия е общочовешко. Аз работя с китайци от 2004 година и тук дори много колеги клюкарстват по темата за заплатите, отделно има и такива, които откровено завиждат, че някой получава повече от тях, независимо че го е заслужил. Това са си човешки неща и не зависят от раса, култура - семейното обучение и самообучението може да повлияят на това. Донякъде и е неизбежно - все пак е биологично обусловено - опити с примати доказват, че дори те сравняват и се мотивират/демотивират от това. 3) ПОЧВАНЕТО НА БИЗНЕС БЕЗ НАЧАЛЕН КАПИТАЛ Е ХИМЕРА! Как да почна, дори и да имам прекрасни идеи за ресторант + фризьорски салон + (обща идея с приятел) за фитнес-салон, когато НИКОЙ не иска да се включи с капитал, а аз имам само 2000 лева спестени!?! Как да рискуваш с високо-лихвените заеми от фирми и банки?! Това е много лесно да се каже - ама човек с 800 лева заплата, която отива на 90% за сметки, храна, ток, вода и пр., няма как да почне бизнес, а това много от капиталистите и бизнесмените, които вече са си опекли работата не го разбират! И аз, и Камен от години се борим за финансиране по всякакви начини и от къде ли не, но никой не дава, а който иска да даде - няма достатъчно пари! Това ни е много болна тема и поне на мен лично ми е омръзнало да съм хем толкова образован и знаещ, хем да съм с колосален опит, хем да съм беден, защото нямам начален капитал поне за едно малко ресторантче (а в същото време разни по-необразовани от мен западняци, корейци, японци и др. ИМАТ, просто защото са намерили ПАРИ.) Трагично е! 4) Когато и АКО дойде време аз да съм шеф, ще си предпочета точно Мария, защото не искам НИКАКВИ ИЗНЕНАДИ и обичам нещата да са под АБСОЛЮТЕН контрол. Отделно, бих се радвал един ден да направя ВСИЧКИТЕ СИ РАБОТНИЦИ акционери, за да спра да ги експлоатирам и да делим всичко по равно! Но аз съм частен случай. Говорим за ОБЩОТО - голямата картина е точно това, че този частен случай с Мария не е представителен за всички началници. Ето и Камен, с който често спорим за други неща, също го е оценил така - работниците трябва да си знаят строго задълженията и да не рискуват, АКО не им е казано; така няма и те да се преработват, защото ние сме първо Хора и трябва да имаме към тях субектно, а не обектно отношение. Джак Ма често е критикуван за това, че не разбира бедните и се е превърнал в един едър капиталист. Конкретно за нервите - Мария за мен е по-спестяваща нерви, защото прави точно каквото й се каже и ще направи всичко, което й се каже. А Викторията най-много някой ден да обърка нещо на високо равнище, щом не се допитва и да ме вкара в затвора. Ето така аз виждам нещата. И това с коефициентите на емоционалност е бошлаф работа - някои шефове са шизоидни, други са циклоидни - при тях това не работи; а да не говорим колко много ще се засегне някой, ако види, че се опитваш да го учиш. Вече над 20 години все работя за шефове - който иска да ми повярва. Свободна воля. Лек ден!

[MSL]

Костадин Емилия Серафимови: Geser Kurultaev, Доц. Трифон Георгиев - един мой преподавател във ВИММЕСС (завършил съм го през 1980г.) беше обходил за 6 месеца някои американски щати и ни разказваше за порядките там по онова време. Бях смаян да чуя, че най-добрите производители на ябълки и на картофи не знаят нищо за Европа! За Европа, не за България! Когато помолили един работил 20г в завод на "Форд" да разкаже нещо за производството, той чистосърдечно обяснил, че през всичкото това време само е завивал най-предната дясна гайка на блока на двигателя. Нищо друго не знае! Предполагам, че тези хора нямаше да са толкова ограничени, ако се е ценяла по-широката информираност от някого. Сигурен съм, че човек трябва да има по-всеобхватна обща култура, по-широки познания в своята област, по-голяма начетеност, по-високо образование, за да е по-полезен за себе си, за фирмата си и за страната си. Но също така съм сигурен, че взаимоотношенията работодател-работник трябва да са строго регламентирани с трудовия договор и с трудовата характеристика. Всякаква самодейност, всякакво пренатягане и всякакво самоизхвърляне са вредни и опасни и за двете страни. Но за сегашните чорбаджии-самодейци това очевидно е непонятно. И пак да кажа - има изключения, колкото да потвърдят това правило.

[MSL]

Kamen Ivanov: Изглежда уютно. Иначе мисля че точно те не биха се навили да живеят в такова... с всичките им претенции...

Me: Не само в Хонконг, но на много места в Китай китайци живеят дори по 8 човека в една стая (в същото време на средния европеец дори с 3-4 съквартиранти в едно помещение му се струва неуютно). Похвално е, че много китайци имат претенции - без претенции човек е нещо като растение (дори животните имат претенции и се стремят към по-удобното, опитват се да прескачат оградите на местата, където се държат, искат да им свободно и широко, търсят по-добра храна и т. н.)! В случая обаче точно китайци (много от тях, а не всички - нека НЕ генерализираме, защото едно, че не е правилно, друго - че не е вярно) са пословични с това, че могат с години да живеят свити няколко човека в една стаичка, докато работят някъде и трупат, доколкото могат, пари. Последният път дори в Макао бяхме свидетели как няколко китайци спят в един коридор - жена на диван, мъж на земята, други няколко на креватчета - около 6 човека само в 1 коридор. А ние - 3-ма човека в една стая и вече ни се стуваше, че е прекалено тясно. Много от китайските работници живеят по 5-6-7... 10 човека в една стая. В същото време чужденци дори и по 2-ма в Китай им се струва недотам уютно и всеки си търси собствена квартира. Ако трябва да се обобщи - китайците са по-скоро НЕпретенциозни и по-социални, по-групови, отколкото западняците. Един непредубеден поглед показва именно това. (И нека се замислим: Кой човек, независимо от народността си, би искал да живее на тясно и неуютно, а не на по-широко и по-уютно? Ако някой попадне на такива хора от китайска народност, то трябва да го приеме за нормално и да ги уважава, че имат претенции. Пак казвам - само мъртвите, тези в кома, растенията - те са безпретенциозни.)

[MSL]

 About "Много хора искат големи къщи, бързи коли и много пари, други просто искат къща в гората, далеч от тези хора."
 Me: Повечето, които си го представят това така, няма да издържат и 10 дена, ако къщата няма: ток, чиста вода, интернет, близост до магазин... Още на 2-я ден липсата на неща като спрей против комари, тоалетна хартия и др. ще развали настроението, а до месец сигурно 99% от хората, които не знаят какво е да живееш в изолирана къща в гората, ще бягат обратно към най-близкото населено място (и това, ако няма опасни диви зверове наоколо - ако има, може и да не се завърнат. 　)... И добре е, че хората искат големи къщи (а не да се свият като затворници в една стая от няколко квадрата и да не могат да мръднат, и да не могат да се наспиват от шумове от съседи, без избор на по-тиха стая); също много добре е, че хората искат пари, а не от безпаричие да се чудят и маят как да посрещнат дребни проблеми като плащане на лечение в болница, плащане на по-голяма сметка в ресторант, осигуряване на някой хотел в чужбина поне за няколко нощи и пр. Бързите коли - за мен това е фетиш, може и без тях... но без пари и по-качествено място за живеене, здравето рано или късно ще се повреди на човек, в повечето случаи...

[MSL]

"I wanted to change the world..."

  About the "I wanted to change the world

When I was a young man, I wanted to change the world.

I found it was difficult to change the world, so I tried to change my nation.

When I found I couldn't change the nation, I began to focus on my town. I couldn't change the town and as an older man, I tried to change my family.

Now, as an old man, I realize the only thing I can change is myself, and suddenly I realize that if long ago I had changed myself, I could have made an impact on my family.

My family and I could have made an impact on our town.

Their impact could have changed the nation and I could indeed have changed the world.

Written by an unknown Monk around 1100 A.D."

(Когато бях младо момче исках да променя света.

Открих, че е трудно да променя света, затова се опитах да променя моя народ.

Тогава открих, че не мога да променя народа и започнах да се фокусирам върху града.

Аз не можах да променя града и вече като по-стар мъж се опитах да променя моето семейство.

Сега като дядо осъзнах, че единственото нещо, което мога да променя е себе си. Внезапно осъзнах, че ако преди години аз променях себе си, това щеше да окаже влияние на моето семейство. Моето семейство щеше да окаже влияние на нашия град. Нашият град щеше да промени нацията ни и в действителност щях да променя света.

Автор: неизвестен монах от 12 век.)

Kamen Ivanov: Промяната на себе си започва с грижата за ближния. Един от начините да променим света е да помогнем на ближните които заслужават докато не е станало късно. Всичко друго е лицемерие. И до днес ми е пред очите една скромна женица от селото ми - винаги когато можеше е помагала - било на животно или човек, дори когато трябваше да отдели от последния залък. Сама имаше нужда от лекарства и операция които не можеше да плати. Малко преди да се случи най-лошото с нея разбрала за тежкото положение на моя близка за която нямаше кой да се грижи и въпреки че самата тя се нуждаела от спешни грижи обещала че скоро идва да помага!!! Това така и не се случи - починала в мъки сама. Горе долу по това време мислех да й помогна, и днес ми се искаше да съм мислил по-бързо. А точно в онзи период с цената на хиляди левове и много усилия измъкнах от задлъжнялост познат за който вярвах че е свестен и ми е приятел, и заслужава, и който при първа възможност ме изостави. Та майсторлъкът е в това да можем да отсеем кои заслужават. Друга част от промяната на света е да връщаме доброто което сме получили. Самата моя близка която се е грижила всеотдайно за мен си замина от света самичка, в мъки, мислейки ме, а аз глупакът тръгнал в далечни земи късмет и щастие да търся я оставих самичка. Сигурно най-големият ми грях който ще ме преследва до края на дните. А стигнах до тази крайност защото въпреки че сам всеотдайно съм се раздавал (и за съжаление до скоро продължавах да го правя), при подсказката на приятели и познати с възможности нещо да направим, нещо да се промени получавах едно мълчание и нищонеправене (като изключим един-двама които имат уважението ми, те си знаят кои са). Та толкова за промяната на света и на себе си: който има огънчето на добротата и чистотата в себе си няма нужда да се променя. За останалите съм скептичен.

Me: Това ми се стори сравнително западно-философско и се разтърсих малко - видях, че го е писал някакъв неизвестен монах от 12-ти век, според бързото търсене, което направих. Принципно има рационално ядро това негово казване, особено в днешно време, когато даден човек има повече възможност да влияе на света, отколкото по времето на автора. Но, все пак, да не забравяме, че в свят, където общо взето командват само около няколко стотин човека (например в САЩ командващите да са общо 20, в Русия да са общо 15 и т. н.), много е трудно за човека от народа да промени света (едно е да си милиардер като Гейтс и да искаш да променяш, а друго е да си работник, комуто повечето време отива за работа - 8 часа, за домашни задължения - поне 2-3 часа, за сън - поне 8 часа... и ако остане време за нещо, то едва ли е свързано със стремежи за промяна на света - на работническата класа често не й остава време дори за себе си - да се обръсне качествено, да намери време за посещение при лекар и т. н.) Та - за властимащите и за свръхбогатите това (промяната на света) е реална възможност, но за малкия човек (трудещият се и пролетарият) - това е само една абстрактна възможност или просто една формална възможност (само на теория, но трудно до невъзможно - на практика), независимо колко и как променят себе си.

[MSL]

Kamen Ivanov: А то и на Гейтс не се знае какъв му е случаят - като малък сигурно и той е мечтал да промени поне нещичко освен собственото си положение. Все пак идеалист човек може да тръгне да развива такива технологийки дето никой не е виждал и чувал.

+

Интересно че от 12-ти век та до днес нещата много не са се променили...

[MSL]

 Me: Ами какво да се промени? Богатите са си богати, властта си е власт. Бедните и безимотните са почти напълно или напълно ограничени. Това са азбучни истини. Затова и често казвам, че човек вместо да губи време из Фейсбука, трябва да мисли и да опитва да прави пари. Без тях виждаме колко много неудобства и ограничения има за живота ни. Е, който вече си е опекъл работата и е богат - може да си позволи и да си губи времето из Фейсбуци, и да пълни гушата на и без това богатите им собственици със съдържание.

[MSL]

 Me: Днес писах, но май не се е постнало. Пак: значи всеки си има свободна воля и свободен избор да гледа турско или виетнамско, да облича китайско или американско, да се чувства българин или грък; датчанин или бразилец. Има достатъчно националисти и дори ултранационалисти в България. Има и чуждопоклоници... А България е отдавна полуколония на други държави, кризата в нея е от най-различно естество (демокрафска, морална и всякакви други видове), та не е чудно, че много от родените там бягат навън и не искат да се завръщат. (А в чужбина, ако не работиш нещо с български или свързано с българската култура, на началниците ти не им дреме колко правилно пишеш на български, дали знаеш разликата между Панайот Волов и Панайот Хитов, дали разбираш отликите между българското православие и богомилството... Всичкото това знание е нерелевантно и много рядко става дума за нещо такова, когато не си в България и от теб се искат съвсем други знания, умения и практики. А и както чуваме - на много места по света като чуят, че си българин или от България, отношението става едно недружелюбно, което е допълнителна спънка в реализацията ти в доста от чужбината.)