Peeva Mariela: Всъщност колко букви има китайската азбука? И колко елементи буквите?...
Me: Няма азбука (така както и в Древен Египет, примерно, не са имали); има йероглифи. Учиш, докато си жив, и няма научаване.
Хинов е професионалист (аз просто съм любител, който живее дълго в Китай) и той ще каже по-точно за броя на елементите.
Петко Хинов: Азбука (от Азъ, буки, вѣди и пр.) е фонетична система за записване на реч. Йероглификата записва не фонеми (звукове), а срички; броят на сричките в китайския език е ограничен (прибл. 600 и отгоре), но йероглифите са огромно множество (китайският език е богат на омофони, т.е. еднакво/сходно звучащи срички). Това прави йероглифната писменост неизбежна. Друга особеност на йероглификата е, че старите йероглифи не изчезват, но остават завинаги фиксирани в писмените паметници, където се срещат. Езикът се обновява чрез натрупване, а не (както при нашия и европейските езици), чрез отмиване на по-стар от по-нов пласт. Това е причината да съществуват около 50000 йероглифи, а като се вземат и разнописи, и древни йероглифи, ок. 80000. За четене на съвременни текстове са достатъчни около 4-5000, но за четене на класическа литература – над 8000. Срещал съм твърдението, че най-образованият китаец е бил Гуо Можо, знаел е ок. 11000 йероглифа. Мисля си, че в предишни времена е имало и по-образовани от него, ако съдим по творбите на класиците.
Me: Петко Хинов, безценно (както винаги по китайските теми). Почти няма друг български гражданин, от който можем да научим толкова много за Китай и така разбираемо поднесено! Само искам да вметна нещо за неизбежността на йероглификата, че иначе почти няма с кой да говоря по темата - за 2-ри път срещам това твърдение, че заради омофоните нямало как да не е с йероглифи, но при виетнамците успешно се замениха йероглифите с обособена латиница (а при тях още повече тонове и омофони и "полу-омофони") + предвид, че всеки средно-образован китаец се справя с пинина (китайска латиница), мисля че "йероглифната писменост е неизбежна" е разпространено, но ако искат може и да ги заменят с някаква по-обособена писменост, както са направили в Корея и във Виетнам.
Петко Хинов: Geser Kurultaev, Виетнамската класика е написана на старокитайски
Опитайте да напишете Даодъдзин без йероглифи. Замяната на йероглифите с пинин е мечтата на китайския културен революционер. Тя може да се сведе до мечта за прерязване на културните корени, скъсване връзката със старинен Китай. За щастие здравият разум у китайците няма да оскъднее. Доказателство за това са моите ученици (средношколци), които по свой почин пишеха със старинни йероглифи, въпреки че те са отменени още през 1960-те години. Надявам се прогресизмът никога да не хване корен в Китай. Защото прогресизмът е антиисторичен по природата си. На него дължим тъпата според мен идея, че в хуманитарните дисциплини, които са толкова тясно свързани с изкуствата, новото трябва да замени старото. Това е в сила единствено в научно-техническите дисциплини. В човекознанието идеята е пагубна. Преобръща цивилизациите, оцелели от древност, в табуни на все по-слабо образовани потребители.
Me: Петко Хинов, аз имах предвид само от гледна точка на възможността (щом по-сложен интонационно и също толкова богат език, дори и поради китаизмите) като виетнамският става разбираем и овладян за хората, то и китайският може, но просто не искат (и вече мотивациите са много - от "корени", до "култура", "идентичност" и дори ксенофобия). А моята позиция (ПО ДРУГАТА ТЕМА, КОЯТО ЗАСЯГАШ) е, че колкото по-сложна писменост, толкова по-малко грамотни. (Статистически ограмотяването нараства с опростяването на йероглифите и с измислянето на азбуките; разбира се това не е единствен фактор, но е основен). Българчета и виетнамчета научават по 2-3 чужди езика, докато китачета в Тайван, ХК и Макао се тормозят със стари йероглифи, просто, защото преди десетки хиляди години някой чичо не му хрумнало слоговото изписване на нещата (поне на ниво прабългарски и тюркютски руни), а изобразявал нещата идеографично. Прадядо направил нещо кьопаво, и дай сега всички да следваме прадядо, без да го поправяме, въпреки че можем. Така нямаше да може да имаме освен пишеща машина и компютър. Здравословен традиционализъм е полезен, но пълен традиционализъм обрича на живот като при амишите (не, че и те не се изкушават за някоя новост, но като цяло застиваш на едно ниво и "Край на историята" или ставаш, както казваше един преподавател "неисторичен" - даваше пример с ескимосите, които с векове били неисторични, защото нищичко не променили в бита, езика и пр. Може примерите да не са точни, но е ясно - избереш ли си да останеш само на 1 място в историята, се лишаваш от всичко останало по-сетне - и по-доброто, и по-лошото, и еднакво-последвалото.
+
И да се допълня: старинните йероглифи не са най-древното. Ако сме истински традиционалисти, защо да не върнем нещата на ниво пиктограми? Те поне са по-лесни и от идеограмите, и от йероглификата - пример със "слон". На мен най-първия "слон" (а значи и "най-китайския", най-традиционния) най-много ми харесва:
https://en.wikipedia.org/wiki/Chinese_characters#/media/File:Evo-elephant.pngПетко Хинов: Geser Kurultaev, Теоретично, разбира се. Китай е твърде специфичен, за да го "тълкуваме" според западните "формули" на развитие. Най-общо казано, китайската култура и цивилизация е холистична, западната е аналитична (разграждаща знанието). Лин Ютан е изразил това блестящо – йероглификата е принцип, който присъства в много други изкуства и науки на Китай. Той посвещава отделен текст на връзката между калиграфията и архитектурата на Китай. В този смисъл величието на китайската култура завинаги ще остане производно и свързано с елитността на образованието.
От друга страна, йероглификата е в гена на китайците (дори синът ми, който е наполовина само китаец, още на четири годишна възраст вече помнеше много по-добре йероглифите, а благодарение на гена – азбуката и двамата я научиха някъде на 3-4 без никакви усилия.)
Категорично съм несъгласен, че йероглифното писмо е "нещо кьопаво" от "прадядо". В много отношения то превъзхожда фонетичното, което изобразява звукове; а идеограмата улавя идеи и изразява мисловни същности, оставащи непреводими за алфавитната логика. Най-простият пример – 安. Смисловото пространство в йероглифа е холистично, цялостно, инклузивно, обединяващо значенията. В звукописните писмености значенията се "разграждат". Лично за мен записването на звукове, а не на идеи, е много по-примитивно. Гледището на хуманитарист, а не на техничар. Философията на езика завинаги ще остане област, достъпна за малцина. Примерът с амишите е типично прогресистки. Прогрес няма. Има промени, има дори упадък на човешките знания при свръхнапредък на техническите. Идеята за линеарна напредъчност на цивилизацията е марксическа.
Аз съм твърд елитист по отношение на образованието – масово, да, но в никакъв случай чрез принизяване на постигнатото от най-гениалните умове на една нация. Не може да вземем делото на гении и да го изхвърлим заради масите. Това е примитивно. Човек трябва да получава образование според вродените си дарби, а не обратното – заради посредствеността на масите да опростяваме постигнатото от гениите на миналото. По този начин има двойна полза – запазваме постиженията и приобщаваме онези хора, които имат способността да се приобщят. Когато заложим на масовостта – културата неизбежно умира. Свидетелството за това е пред очите ни – на запад постигнатото в миналото е вече "потребявано" от едно все по-малко малцинство. Това е неизбежният край на всяка популистка "цивилизация". Масовата култура ще получи много по-голяма полза, ако съществува елитна (не елитарна) култура, която да ѝ служи като коректив. Елитната култура, за разлика от елитарната, не е недостъпна по аристократичен (умствено-елитарен) признак. Тя е като планински връх, зовящ смелите и упоритите. Опростяването е вид "прагматичен мързел". Говоря за хуманитарната област. Гениалната простота няма нищо общо с опростенчеството. В много отношения 安 гениално по-прост от разклоненията от значения, с които го превеждаме.
Но дори в точните, техническите и естествените науки напредъкът е свързан с "елитност" на знанията. Ако вземем медицината – там знанията все повече се усложняват с напредъка. Никой не мисли да я опростява, за да я разбират масите. Грамотността има степени. И всички тези степени трябва да се пазят, като се стремим към все по-големи висоти. Елитността е природна даденост на развиващите се личности и общества.
+
Петко Хинов: Geser Kurultaev, Коментар за "древни" и "традиционни" йероглифи. Позволете ми да поправя едно популярно заблуждение, че "традиционализмът" е безусловна тяга към "най-древното" възможно. Писмеността на неопростените йероглифи е наричана "традиционна" не заради "консервативността" си, а заради едно крайно необходимо за цивилизацията качество. Приемственост. Опростенчеството е борба именно срещу приемствеността. За щастие, при опростяването на йероглифите в някаква степен е постигнато равновесие между опростенчество и приемственост.
И още един факт, който привържениците на фонетизацията на китайската писменост пропускат: китайската йероглифика не само е запазвала словесността и културата на Китай; тя е оказвала особено влияние върху мисленето, което е създавало нови и нови слоеве от култура през вековете. Това "обратно влияние" се дължи на гениалността на йероглификата като най-автентична писменост на китайския народ.
Да продължа предишната си мисъл – приемствеността в някакъв смисъл може дори да е нетърпима към "връщането към древността" като мисловност. Приемствеността съхранява, но и обогатява. В някои отделни случаи опростяването на йероглификата е върнало по-ранни форми на "усложнени" йероглифи. От друга страна обаче, същите тези форми на "усложнени йероглифи" са важна част от китайската култура дотолкова, че в отделни съчинения цели пасажи губят смисъла си, написани с опростени йероглифи. При превода на древни текстове от опростени нови издания съм се натъквал на записвания на отделни йероглифи неопростено – самите издатели са видели невъзможността да се предадат мислите на автора без оригиналните им писмени знаци.
Примерите, които мога да дам, са много. Нещата са взаимосвързани и това е то приемствеността. Културата не трябва да се подлага на революции. Тя трябва да се развива с естествеността на отделния човешки ум. Аз никога не бих се върнал към 甲骨文 в името на "традиционализма", защото това би било самоизмама. Но предпочитам неопростените (неидеологичните, да кажем) йероглифи, защото те са естествената, нереволюцинаризирана писменост на естествено-развивалия се Китай. Всяко насилие над културата, колкото и положителни знаци да му се турят отпред, за мен е нещо отрицателно.
+
И накрая, трябва да Ви благодаря, че провокирахте тези мисли у мен. Едва ли бих седнал да пиша подобни работи, ако нямаше конкретен повод! Благодаря Ви Geser Kurultaev
Me: Петко Хинов, ние (философите) имаме различни дефиниции за традиционализъм. В моя случай - казвам, че ако някой иска да е традиционалист, то нека отиде до извора, до края. Иначе става един избирателен традиционализъм. Примерно да сме традиционни не като Аспарух, а като Вазов. Че откъде-накъде едни традиционалисти ще задават точния период, за сметка на други?! Нима Крум не е по-традиционен българин от Симеон?! Така че - реперната точка е важна в определението за традиционализъм. Иначе си има и специфично философско течение, с основател, но това е друга тема. За философията няма никакви заблуждения относно съдържанието на термина "традиция" и "традиционализма" - напротив, те го схващат във възможно най-обобщения му вид и (се стремят) да видят и разновидностите. ОПРОСТЯВАНЕТО (а не "опростенчеството") се прави, за да има по-голям КПД (коефициент на полезно действие) - например живеем 80 години и от тях да прекараме само 1% в усвояване на грамотността, а не 10% (като можем останалите да използваме да учим езици, да спортуваме, да учим какво е здравословно, да изкарваме повече пари в гадните капиталистически условия, в които сме се натресли/са ни натресли и т. н.)... Натиснах ENTER по-рано. След малко ще продължа.
Peeva Mariela: Защо не създадете страница тук във ФЕЙСБУК и да водите тези разговори там! Когато имате възможност, за да просветите и непросветените на тема Китай, писменост, история, традиции, образование.... Всичко което е неивестно за Китай.
Петко Хинов: Не знам дали добре се изразих. Традиционализмът става избирателен, когато искаме непременно да се върнем към "най-древната форма". Това само привидно е "автентичност". Класически пример за това са опитите на протестантите да "възродят" древното християнство, без обаче да отчитат как то се е развило през вековете. Неизбирателният традиционализъм следва естественият плод на развитието, при запазена приемственост. Връщането към "изворите" без оглед именно на приемствеността е фалшив традиционализъм. Иначе "традиционният" мъж трябва да скъса с "традиционализма си" когато установи, че детските му гащи вече са му малки. Конфуцианството е нещо повече от мисли на Конфуций. Традиционното конфуцианство е тясно свързано с опитите му за омисляне векове след Конфуций, стига те да са следвали приемствеността (а да не са го революционализирали с "програмни" цели). Затова явления като Джу Си са част от конфуцианското предание също така валидни, както и ранните текстове на конфуцианството.
Опростяването на йероглифите трябва да е естествен процес, а не партийно-политическа задача. Бидейки последното, то вече е "програмен продукт" и – съжалявам, но това е истината – то не е част от великото предание на китайската писмена култура.
Петко Хинов: Peeva Mariela, Защото всичко стана случайно.
Peeva Mariela: Интересните дискусии и ценната информация обикновено стават по случаен повод.
Петко Хинов: Geser Kurultaev, Имам и една малка бележчица по отношение на КПД-то. Прекрасно разбирам мисълта Ви. Причината да не съм съгласен с нея е, че ако се приложи на практика, това ще е краят на китайската култура. Никой няма да се "поти и мъчи" заради нея. Йероглификата е Великата китайска стена, която пази китайската цивилизация от новите варвари.
Me: Продължавам (след уточняване на "традиционализъм" и "опростяване-опростенчество", вж. по-горе - за следящите дискусията, защото натиснах ЕНТЕР по-рано, а не ща да редактирам по-горе, защото някой може да пропусне). Сега нататък - това за мисленето - във философията (особено диалмата) правим следното - разбиране на ФОРМА и СЪДЪРЖАНИЕ. Смятаме, че едно и също СЪДЪРЖАНИЕ може да се изобрази в различни ФОРМИ - така че - дали ще е КОН (български), АТ (татарски), 马 (китайски йероглифен) или ma (латиница) - това не оказва никакво съществено значение на мисленето. Ето защо смятам, че йероглификата е много надценена. Много народи - без йероглифи - гърци, индийци, немци - са създали висини в мисленето (философията, като връх на човешката култура, редом с наукатата), без йероглифика. Самите йероглифи също така не развиват езика - например глаголите в китайския са по-прости дори и от английските - като цяло английски и китайски, граматически, за индоевропейците и алтайците звучат като някакви доисторически езици от типа на "Аз обича дърво." вместо "Аз харесвам дърветата." (Една и съща глаголна форма, недоразвито множествено число... и каква полза, че има йероглифи, като езикът в много отношения си стои на полу-примитивно ниво?! И това го казвам като синофил, като човек, който обича ККП, а не като онези чуждестранни идиоти, които обиждат китайците. Просто отбелязвам обективен факт - че йероглификата не способства нито за развитие на по-голяма философия, нито за развитие на самия език граматично, семантично, лексикално...) Ако коптският език (наследник на древния "фаранонски" египетски) не бе сменил писмеността, а само бе опростил йероглифите, също можеше да се натъква на проблеми като споменатите. А коптите са просто наследници на древните египтяни, но са решили проблемът с йероглифи/идеограми/пиктограми. И корейците, и виетнамците... е, не всеки иска да го стори. Свободна воля, знаеш как е. Според мен традиционният китайски е най-лошото до което може да еволюира един език като писменост - нито риба, нито рак - нито разбираемо като пиктограма (риба да прилича на риба и слънце да прилича на слънце), нито лесно за научаване (като азбуките на много народи по света) - затова и уважавам революционерите, че поне са упростили донякъде, но най-много ми харесва корейския вариант - запазли нещо традиционно, но и напреднали - аз научих само за 1 седмица корейски как се чете и пише. А за китайския и 20 години няма да стигнат... Но, както казах - всеки си има свободната воля и си решава - ще го караме на по-голяма загуба на време (тези, които учим китайски)...
+
Peeva Mariela , защото не обичам да пълня със съдържание сайта (Фейсбук) на евреина от американски произход - Зукърбърг. Той става по-богат, а аз ставам по-беден. По принцип си пиша в моя сайт, защото и аз искам нещо да изкарам онлайн, не пиша само за идеята.
Петко Хинов: 1) Старогръцкият език днес е почти недостъпен; не може да се каже същото за старокитайския. Благодарение на нефонетичния си характер, те се "четат" от средношколци – бил съм на открит урок за десетокласници, където зам-директорът проведе разговор за текст на Оу Янсиу.
2) Мислите Ви са основателни, но те естетвено следват логиката на идеята за "вседостъпност" и "леснота" на писмената култура; както и идеята за прогрес. Две идеи, които не споделям. От което се вижда, че писмеността е тясно свързана със светогледа, нали?
+
И последно: не виждам пречка чужденците, които нямат много време за "губене" с йероглифите, да научат китайския разговорно. Е да, йероглификата ще пази много тайни само за китайците, които ги разбират. Те ще са тайнопис за непосветените. Това обаче е огромен ПЛЮС именно за китайците. Представете си търговски преговори, за чиито писмени документи дори европеец, който владее перфектно разговорния език, няма "око"!
+
Ох, още едно. Последно-последно.
Това е важно.
Йероглификата може да се преподава така, че учащите да я усвоят като "топъл хляб". Ако се преподава скучно, тя тежи. Но аз бих могъл да я преподавам така, че учениците да запомнят йероглифите аламинут. В това е подготвеността на преподавателя, а от нея зависи МНОГО.
Йероглифите са изключително логични съчетания от 214 основни елемента. Единственото усилие е да бъдат запомнени те. Останалото е ЛОГИЧНА и очарователна комбинаторика. Поезия!
Само 214 радикала!
НЕ е чак толкоз много.
Моето дете на 6 годишна вързаст е научило над 300 йероглифа с програма-игра.
+
Geser Kurultaev Споменете Вашия сайт, моля. Ще ми е интересно.
Me: Петко Хинов , за КПД-то. За мен краят на китайската култура е по-скоро в изчезването на китайските носии и заменянето им с нови западни дрехи, а не толкова в писмеността. Корейците как на база тибетски, монголски и китайски неща са си направи уникална писменост? Или пък българите (де с малко гръцки, де с малко руни, де с малко еврейски)? Не е казано да си сложен, за да си патриот. Иначе "оварваряването" на някои китайци е в сила - все повече и повече западни неща, все повече и повече нови неща, все повече глобализъм. Някои чужденци знаят повече китайска култура и история от някои китайци... Ако само с писменост ставаше - с мед да я намажеш. Аз просто виждам как децата се мъчат с йероглифи и после като порастнат, средно, знаят по-малко от виетнамци и др., просто защото не са имали време вместо йероглифика, да заделят повече мозъчен ресурс за кунг-фу, цигулка, испански, балет или специалността, която искат да учат. Голяма пречка е това - ти сам помисли, ако детето не учеше как да пише 奶, а учеше през това време просто nai (с някой диакритичен знак отгоре, както при виентманците), нямаше ли да има време да научи нещо друго - примерно един ритник от 南拳北腿 или една дума на испански/руски/англиски/корейски?... Ето затова говоря - че е по-добре да знаеш 2 полезни неща, отколкото само 1 пък било то и древно. Езикът, в края на краищата, както казваше бившата ми жена-китайка е само "инструмент" (и не й пукаше дали знае някоя дума, ако можеше да я изрази дори само с жест - интуитивно схващаше нещата за форма и съдържание на мисленето, езика). Ако йероглификата не ми бе отнела толкова време, сега да можех вече да знам поне и тайландски, а не само китайски. Ама така съм си избрал държавата, не се оплаквам - само казвам "what if" (както е в науката и философията - "Ако ли пък беше инак...?")... Вярно, че има и дорби, и лоши преподаватели по йероглифи. НО като гледам как "дечица", които знаят какво е Талин, Исландия, азот и сигма, ама още не знаят как се пише нещо на родния език (заради йероглификата) и в същото време гледам тъпачета от други страни, които не знаят какво е "Естония", но пък пишат правилно със своите 20 и няколко или 30 и няколко букви, и разбирам, че йероглификата е голям препъни-камък, от който нашите алтайски прадеди са се освободили рано-рано, а после и монголци, уйгури, корейци, виетнамци... само японци и китайци останали на нивото от "време оно". "Въпрос на вкус." - казал петелът и слезнал от патката.
(лаф от едно село в БГ-то).
Me: Петко Хинов, (отговор на няколко поста по-горе, в едно) ще стане много дълго, ако и с религиите започнем, защото аз съм игностицик най-вече. Обаче точно това е доброто на протестантите (което ги сближава с православните, даже имаше теория, че православието е повлияло на протестантите) - искат хората да видят ИЗТОЧНИКА, ИЗКОННОТО, а не после кой какво добавял. Макар че за измислици/митологии, това няма значение - дали си измисляш нещо по-рано или по-късно - все едно... Да, йероглифите имат предимство, че може и да се четат от хора, които са с 200-300-500 години по-млади, може и от малцинства, които са ги учили. Не са като старогръцки и новогръцки. Едно такова предимство, обаче, не отменя многото им недостатъци. И конят има предимство пред влака-стрела, но... КПД-то на влакът стрела идва на повече хора по-така, оптимално... ПРОБЛЕМЪТ не е само за чужденците, които прахосват време (а аз пак казвам - човешкият живот е кратък - ако си на 45, то най-вероятно вече си преполовил целия си живот в днешно време) - ПРОБЛЕМЪТ Е И ЗА КИТАЙЦИТЕ - вместо детето да научи "кон", "horse" и "말", то ще учи само китайското ”马“ （или още по-трудното и ненужно старокитайско "馬"）!!! Да, ако си китаист и си изкарваш хляба с това - не е изгубено време, но ако трябва да се бориш с живота в Китай, и вместо китайския за 1 година (както много българи изучават италиански), да прахосаш 5 или 10 години САМО ЗА ЕЗИК, то наистина не е добре.Същото важи и за китайците - лично някои са споделяли същото "Ако не учехме толкова много, щяхме да сме умни като чужденците." (Имат предвид точно това, което аз казвам - наблягане на едно за сметка на друго). Добре, че Партията е премъдра и поне малко опрости йероглифите, но много по-добре щеше да е, ако бяше като във Виетнам, а най-добре - като в Корея (предвид тоналността на китайския - нещо смесено - нещо като корейски знаци с повече добавки - диакретични знаци!) Моят сайт - онзи, който все споменавам - seo-forum-seo-luntan.com - използвам го, за да направя някой цент в повече, пишем за всичко там (всичкология), защото не е справедливо богатите да стават по-богати експлоатирайки ни (несъзнателно), вместо и ние нещо да спечелим. В случая - вместо човек да напише "А" на Зукърбърг, нека да напише "А" в собствения си сайт и оттам да взема пари (ако има реклами, де)...
... Не казвам, че ФБ е само дяволско нещо - просто казвам, че много народ неволно прави евреинa и приятелите му, и жена му, и всички по-богати, с милиони на месец, а сами тънем в мизерия или около нея...
+
Петко Хинов, така е. Фонетичното изписване си има някои недостатъци (някои, подчертавам), които са отразени правилно и с добри примери тук. А за вседостъпността и леснотата - да, това имах предвид - искам всеки да е грамотен и да му е лесно да се ограмоти, поне на ниво, за което Ленин е говорил (поне да разбират законите на държавата), а не циганка на пазар в България да разпознава буквите и да може да напише поне "дУмати" (което го разбираме, че е "домати"), а китайка тук да ми вика: "Мерси за материалчето, леля! Ама съм неграмотна, не чета хандзъ!" (и това жена, която прави повече пари от мен на месец от препродажба на зеленчук!)... Това е положението - ако трябваше женицата поне 20-30 буквички да научи, нямаше да изглежда толкова неграмотна. Иначе не й пука - нали има повече пари от "даскали" като нас. (За който не знае - много от днешните китайци гледат материалното, а не духовно-политическо-философско-научното като мен).
Петко Хинов: Geser Kurultaev, Ама "думати" си е точно фонетичен правопис
Скромното ми мнение е, че пълно ограмотяване едва ли може да се постигне. Защо не допуснем, че някои хора просто не го искат.
+
Ами добра идея – да пиша вече само на собствения си сайт. Дали обаче там ще ме четат така, както тук?
Me: Петко Хинов , да (по първата част) - това и аз казвам, че дори циганка (която не е учила повече от 3 отделения) може да напише "по слух" нещо и да е разбираемо, ама моята любима китайска леля-продавачка и да иска, няма как да познае ”蕃茄“ или "西红柿", колкото и да се опитва... За ограмотяването - статистически и психологически е по-лесно и възможно, когато научиш на азбука. И на мен ми е тъжно за прабългарските руни, но явно малко са ги разбирали и после с глаголица и кирлица, все повече стават грамотни... Преподавам на китайчета - като се затруднят да си преведат думичката на китайски и им викам: "Стига с йероглифите! Дай на пинин, колкото да разбереш за какво става дума!", грейва детското личице, пише си на латиница, разбира си го и вече си знае за какво иде реч. Голяма работа, че не го написал "I - 我", а "I - wo".
+
Петко Хинов, ако споделяш тук линковете, ще те четем.
Нали все е въпрос на 1 клик - дали ще кликна на вътрешен линк във ФБ или на външен линк от ФБ - винаги си на 1 клик разстояние!
... Иначе аз не съм против евреите, пази боже! Просто казвам, че момчето е американски евреин и печели от нашите разговори тук (нашите = милионите хора по света), защото вместо да ни намерят в Гугъл, Байду и др. по ключови думи в нашия сайт, то ни намират тук... и той прибира паричките. Няма лошо, да е жив и здрав (не желая злото никому, човечен съм почти докрай), но просто "и ние сме хора".
Петко Хинов: Добре, ще си променя тактиката.
...
Angelica Archangelica: По повод записването на идеи чрез йероглифното писмо... винаги ме е привличала тази идея- как се изобразяват абстрактни същности- например любов, свобода, справедливост, поезия, вълнение, смут и т.н... има ли отделни елементи в самия йероглиф, които се наслагват от конкретно към абстрактно значение или как става? Простете невежеството ми... но как се пише например метафизика и т.п "неща"?!...
Петко Хинов: Огромният проблем на фонетичното писмо е, че то е "конформистко" – за да "работи", трябва да е в крак с произношението на своята епоха. Така се затриват мислите на предишните епохи. В някаква степен, етимологичният правопис съхранява тяхното достояние (такъв е английският, френският и пр.). Нашият български правопис постигна някакво равновесие с реформата на Т. Иванчев през 1899 г. Уви, след това прогресизмът взе връх и започнаха, валяк подир валяк, да мачкат писмеността ни все в името на тоя пуст "прогрес". Ужким да се разпростре грамотността. Резултатите от прогресизма са налице. Културата и образованието са за всички, но тяхното съхраняване и извисяване са само за хората, чието призвание те са.
Geser Kurultaev: Моят отговор ще е по-прост (може би привидно-просташки, макар, че съм магистър-философ, с няколко чужди езика, поет, писател и пр., както и социалист): НАКРАТКО - както си решат, така си го наслагват. Примерно преди 1000 години някой го написал така, ама после някой го променил иначе. И народът се подчинява! Например преди време ще пишеш любов като @, ама после някой ще го промени на #, а сетне на !. И в училище ще те учат на ! и ти ще пишеш !, няма къде да идеш. Иначе конкретните за които питаш ги знаем - 爱， 自由， 正义,... ама "как става?" Същото като с "ценностите" - така става - някой ти каже, че НАТО е ценно, после няколко власт-имащи му припяват. И накрая дори болшинството от народонаселението на дадена полуколония си мисли, че НАТО е супер-добро нещо!... А дали?
Angelica Archangelica: Geser Kurultaev Благодаря за отговора!
Петко Хинов: При монопола на образованието е трудно да се прецени кое работи и кое е във вреда. Китайската култура възниква като култура на малцинството. Опитвам се да си отговоря, а ако беше тъй "прогресивна" в древност, щеше ли да я има днес? Благодарение на трудността, пресявката на "кадри" е била значително по-качествена, не мислите ли? За държавни длъжности се е кандидатствало с доста трудни изпити и слабообразованите, че дори и среднообразованите, са заемали низши постове. Не е тъй при демокрацията, не е тъй, нали?
Maria Aleksieva: За мен господа беше огромно удоволствие да проследя вашата дискусия. Благодаря!
(Допълнения, които не съм могъл да споделя в чата от невнимание или поради други обективни пречки: Здравей! Някои неща снощи съм ги пропуснал (дори цял пост на Петко не съм видял, или не ми е бил показан от скапаните алгоритмики на Фейсбука, не знам...) Сега видях, че си питала как се пише "метафизика". Ето - 形而上学. Последното (4-то) е "наука" ("-логия"). Не е лесно, най-трудната писменост в света, след японската и традиционната китайска в Тайван, Хонконг и Макао, но както виждаш, има много почитатели идеята, че трябва да се стои на това ниво, защото плюсовете били повече от минусите. За мен идеалният вариант е корейската азбука - хем прилича на красив йероглиф, но хем си е азбука. Както и да е. Да не губим време в неща, които няма да допринесат с нещо за стандарта ни на живот. Просто исках да те уважа с отговор до край.)
Topic: Chats (Read 64805 times)